site.btaПремиера в театър „Възраждане“: Обвързани или отвързани, или как обръщаме простото в сложно

Особеното в „О(б)твързан“ е, че сюжетът не изчерпва драматургията, и върху един привидно типологичен сюжет се гради друг вид драматургия – иронична. Това казва пред БТА режисьорката Тери Фишер по повод премиерата на пиесата в театър „Възраждане“.

По думите ѝ авторът Ханох Левин взима достатъчно много от Брехт, анализира ситуации и ги свежда до абсурд: „Оттам нататък изгражда своята драматургия. Това не е ситуационна комедия, нито е комедия на словото и фразата, на остроумно казаната реплика, нито е комедия на нравите. Това е типично само и единствено за Ханох Левин – обръщане на простото в сложно, без да става претенциозно“.

„Това е представление за една група хора, които се опитват да намерят себе си и да компенсират всички празнини и неща в себе си, запълвайки идеите на обществото – какво трябва да бъде човек, за да бъде щастлив. Голяма част от тях решават, че трябва да се оженят/омъжат, или да се отвържат, или да се обвържат. Затова заглавието е „Обвързан“ а буквата Б е задраскана на „Отвързан“, защото границата е много малка... Всъщност и петимата персонажи имат този проблем“, разказва пред БТА актьорът Георги Златарев. 

„Авторът се шегува с клишета от филмите, но и във взаимоотношенията. Защото всеки от нас, когато е влюбен, се превръща в романтичен, немного умен човек. Пиесата е дълбока, но за сметка на това, забавна и много красива“, допълва той.

„О(б)твързан“ отвежда в дълбоките терзания на един стар ерген, който иска да създаде семейство, но не иска и да изпусне нищо, което животът му предлага – алкохолни забавления, жени и живот без ангажименти. Знайдух (Свежен Младенов) попада в елементарна ситуация, но с труден избор – да бъде обвързан или отвързан. От артистичния екип определят „О(б)твързан“ като антиромантична комедия, в която „всички са по-умни от нормалното, но всички са принудени са оженят“.

В „О(б)твързан“ участват още Жана Рашева, Мариана Жикич и Христо Ботев Станчев. Сценографията и костюмите са на Елена Иванова.

Режисьорката Тери Фишер и актьорите Георги Златарев, Жана Рашева и Свежен Младенов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за различната драматургия, за актьорските предизвикателства в пресъздаването на персонажите, за иронията и темите в представлението. 

В момента Ханох Левин се играе на няколко столични сцени. С какво тази пиеса е по-специална?

Тери Фишер: Тази пиеса е много специална за мен, не заради темата. Особеното при нея е, че сюжетът не изчерпва драматургията. Върху този привидно типологичен сюжет се гради друг вид драматургия – иронична.

Авторът взима достатъчно много от Брехт, анализира ситуации и ги свежда до абсурд. Оттам нататък изгражда своята драматургия. Това не е ситуационна комедия, нито е комедия на словото и фразата, на остроумно казаната реплика, нито е комедия на нравите. Това е типично само и единствено за Ханох Левин – обръщане на простото в сложно. Без да става претенциозно...

Георги Златарев: Това е представление за една група хора, които се опитват да намерят себе си и да компенсират всички празнини и неща в себе си, запълвайки идеите на обществото – какво трябва да бъде човек, за да бъде щастлив. Голяма част от тях решават, че трябва да се оженят/омъжат, или да се отвържат, или да се обвържат. Затова заглавието е „Обвързани“ а буквата Б е задраскана на „Отвързани“, защото границата е много малка... Всъщност, и петимата персонажи имат този проблем. Моят персонаж, например, е част от всички тези взаимоотношения, но, в един момент, въобще не е ясно до каква степен става въпрос за любов и до каква степен е желанието да победиш.

Това, което познаваме до момента от Ханох Левин, е един краен автор, с доста остър и дори агресивен език. Такъв ли е и в „О(б)твързан“?

Тери Фишер: В момента има една вълна от постановки, в която, по неволя, се включихме и ние. Или повлякохме крак, не знам кое от двете... Той е остър, разбира се. Играе се с мисълта. Можем да видим как една мисъл се завърта буквално пред очите ни.

Остър може да значи много неща. Той е критикувал своето общество – еврейското, и там са заложени страшно много значения, които ние няма как да разчетем. Точно в онова общество е задължително да бъдеш женен, иначе не си завършен човек. При нас не е така. И тук не става въпрос за мечти, а точно обратното – всички тези хора са реалисти, напълно наясно са какво ги чака. Но възрастта им ги принуждава да направят тази крачка, защото няма повече накъде...  И те се държат като комедийни персонажи – съзнателно, въпреки че са драматични персонажи. Това е много трудно за правене.

Опитахме се да изобретим някакъв театрален език, или поне подход, да проговорим на този език, който изискваше текста. И се надявам, че ни се получи...

Работите с най-добрите актьори от трупата на театър „Възраждане“, трудно ли ги приобщихте към тази драматургия?

Тери Фишер: Като цяло работихме леко. Това е, може би, най-лекият и приятен процес дотук. Веднага знаех кой какво ще играе. Не съм имала никакви съмнения. Разпределението не беше проблем.

Работих с всеки един от тях поотделно. Всички те забележително се промениха. Забележително различни са. Не при всеки промяната е толкова осезаема, но когато се прави едно представление, ти се грижиш да се получи и самото представление. Тоест, не работиш отделно с артиста и после смесваш. (Усмихва се – бел. а.)

Свежен Младенов: Моят персонаж е мъж на средна възраст, какъвто съм и аз. Той на всяка цена трябва да се ожени, защото такова е обществото. Всичко около него го притиска. Иначе не е мъж... Разбира се, съмненията са в главата му и оттам идват всичките му колебания, страхове и невъзможност да се ожени. Иска да избяга, да се скрие, но не може. Защото трябва да се ожени...

Жана Рашева: Моята героиня Пукица е една от двете жени в този любовен петоъгълник. Тя иска с цялото си сърце, ум и страст да се омъжи, защото това е нейното осъществяване като жена и социална личност. Но тази ѝ мечта минава през много перипетии. Тя е способна да бъде много различна, за да постигне целта си – и нежна, и агресивна, и покорна. Всичко това разкрива многостранната й истинска женска природа. Всъщност тя е тази, която в момента, в който обръща гръб, изведнъж се оказва много желана... Единственото, с което не прави компромис, е желанието ѝ да се омъжи – на всяка цена...

Актьорите и визуално изглеждат много различно. Там каква беше идеята?

Тери Фишер: Те са на границата на гротеската. Не са напълно в гротеската, нито се в реализма. Движим се по ръба, както в костюмите и цялостния образ на спектакъла, така и в решението. Това беше идеята – да е на кантар.

Георги Златарев: Чувството за хумор е изключително фино, изключително интелигентно. Няма смешки просто, за да е смешно. Авторът се шегува с клишета от филмите, но и във взаимоотношенията. Защото всеки от нас, когато е влюбен, се превръща в романтичен, немного умен човек. Пиесата е дълбока, но за сметка на това, забавна и много красива.

Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева