site.btaНека да започнем будителството от далновидния свети цар Борис, каза във Велики Преслав археологът проф. Казимир Попконстантинов
Нека да започнем будителството от далновидния свети цар Борис, каза във Велики Преслав изтъкнатият археолог проф. Казимир Попконстантинов, в рамките на конференцията „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“.
Конференцията бе открита на 1 ноември, Денят на народните будители, във Велики Преслав. С приемането на християнството свети цар Борис успява да обедини онази сложна амалгама от Първото българско царство. Той е прозрял, че само чрез ограмотяване, неговите поданици ще могат да проумеят защо са на тази земя, защо са и негови поданици, подчерта археологът.
Той припомни, че владетелят изпълва почти цялата Североизточна България тогава и Югозападните български земи, днешна Северна Македония, с училища и книжовници. Това негово дело - изграждането на манастири, училища и скрипториуми-местата, където се пишат и превеждат книги и се разпространява книжовното дело от книжовници, има огромна заслуга да бъдем ние днес, това което сме, каза проф. Попконстантинов и поясни, че трябва да се възкреси тяхната слава.
Той посочи училищата и скрипториумите в Плиска, Преслав, манастирите при село Равна Провадийско, манастира в местността Караач Теке край Варна. Паметта за тези места и тяхното значение трябва да бъдат припомняни, допълни археологът. Няма страна в тогавашния свят, която би могла да съперничи на България. „Не го казвам от излишен патриотизъм и национализъм, единствено в ранната епоха - края на девети, началото на десети век, българите са били ограмотени, ползвайки пет графични системи“, каза проф. Казимир Попконстантинов. Той припомни, че документалният материал е съхранен в музея в град Провадия.
Близо до село Равна има манастир, който носи името на Света Богородица, която е и патрон на рода на цар Борис. Проучванията в този манастир от 1980 до 1990 година, които направихме с доц. Павел Георгиев от Археологическия институт с музей при БАН, филиал Шумен, бяха увенчани с откритие, съдържащо 250 надписа, за тяхното изписване са ползвани пет графични системи, подчерта историкът. Това са така нареченото руническо писмо, чийто носители са прабългарите, друга част с гръцко писмо, трета част - на старобългарски език, с ползването на кирилициа и глаголица, както и петата графична система – латиница, но на гръцки език. Има и една шеста система с един своеобразен клинопис, кой е родоначалникът ние не знаем, но търсим ключа, и мисля, че скоро ще го открием. Това е огромният принос, чрез който ние доказваме загрижеността на свети цар Борис, който със своята далновидност е сред първите български будители, посочи проф. Попконстантинов.
С тази ветрилообразна загриженост, която днес има БТА с откриването на толкова много пресклубове, не само в България, но и в Европа, БТА е истински съвременен будител, каза проф. Попконстантинов и благодари на генералния директор Кирил Вълчев за усилията и затова, че е част от конференцията. „Вие съумявате да бъдете наистина един съвременен будител, защото чрез журналистите в тези центрове, вие много често пробуждате заспалата съвест на доста хора", каза проф. Попконстантинов.
/ТТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text