Откриваща конференция - "Европа на Балканите: Заедно чрез знание"

site.btaЕвропейският културен маршрут „Кирил и Методий“ е възможност за малки общини да поддържат паметници на културата, каза директорът на Археологическия музей „Велики Преслав“

Европейският културен маршрут „Кирил и Методий“ е възможност за малки и отдалечени общини да поддържат своите паметници на културата, да популяризират своите традиции. Това каза на откриващата конференция по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ директорът на Археологическия музей „Велики Преслав“ д-р Александър Горчев. Музеят е домакин на конференцията.

Д-р Горчев поздрави всички, които работят за българското будителство и генералния директор на БТА Кирил Вълчев за случващото се, както и за избраната дата за откриващата конференция - 1 ноември. Горчев каза, че европейските програми, освен чрез знания, носят по-добър живот за всички.

Директорът на музея посочи, че в перспективата на по-активното включване на културното наследство в образователна социализация, много важен инструмент са културните маршрути на Съвета на Европа. Дефинирани през 1987 г. на базата на древния поклоннически маршрут до Сантяго де Компостела, те целят да демонстрират „чрез пътуване през пространството и времето как наследството на различните страни и култури в Европа допринася за споделено и живо културно наследство“, каза Горчев. От 2010 г. те се управляват от т.нар. разширеното частично споразумение за културните маршрути на Съвета на Европа - The Enlarged Partial Agreement on Cultural Routes of the Council of Europe (EПA), което следва политическите насоки на Съвета на Европа, определя програмната стратегия и присъжда сертификат „Културен път на Съвета на Европа“. Понастоящем Споразумението е сертифицирало 48 маршрута, които пресичат 60 държави в Европа и извън нея, защитавайки и пропагандирайки демократичните принципи на Европейския съюз, каза д-р Горчев.

Той допълни, че България е член на ЕПА от 2011 г., номинално участва в седем от културни маршрута, като единствените с по-активно участие са Маршрутът на индустриалното наследство и Маршрутът „Кирил и Методий“. Вторият е сертифициран от Съвета на Европа през 2021 г., чрез Асоциацията „Европейски културен маршрут Кирил и Методий“, регистрирана в Злин, Чехия. Българските членове на тази асоциация са Кирило-Методиевският научен център (КМНЦ) при Българската академия на науките (БАН) - от 2020 г., и Археологическият музей - Велики Преслав - от 2023 г., уточни директорът на културната институция. 

Три години след сертификацията, маршрутът се развива главно с граничната област между Чехия и Словакия поради зависимостта си от управлението на Злинския регион, чийто заместник-губернатор е председател на Асоциацията. За да се развие маршрутът според предписанията и изискванията на ЕПА, КМНЦ – БАН, изготвяйки предпроектно проучване, възложено от Съвета на Европа, най-напред даде насоки за организиране на национални маршрути и идентифицира 23 страни със значим потенциал в областта на кирило-методиевското наследство като културна традиция, каза директорът на музея.

През изминалите три години от сертификацията Центърът организира 56 събития, насочени към разширяване на маршрута - всички със собствени средства (над 60 000 лв.), а в последната година към тези усилия се присъедини активно и музеят във Велики Преслав. Двете институции, които са членове на Маршрута, организират с финансиране от Министерството на културата голямо информационно събитие на 26 и 27 ноември, за да популяризират идеята за участие в Културния маршрут „Кирил и Методий“на Съвета на Европа и създаването на национален маршрут, интегрална част от общоевропейския. Той ще бъде отворен за съседните ни страни – като многовалентна структура, с възможности да свърже кирило-методиевското наследство от България с тези в Гърция, Румъния, Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Черна гора и Турция, обясни още д-р Александър Горчев.

По думите на специалиста по своя характер това наследство е материално и нематериално и включва паметници на графичната култура, на литургичната практика, храмове и манастири, археологически резервати, стари градски квартали, архитектурни ансамбли, училища и университети, библиотеки и архиви, светски празници и народни обичаи. Съобразно принципите на изграждане на европейските културни маршрути, между обектите на културното наследство не само могат, но и трябва да бъдат включени също така обекти на природното наследство. Така към кирило-методиевския маршрут се включват природни резервати и забележителности, биорезервати, винарни и др. Разбира се, основни пунктове навсякъде се явяват и паметниците на Световното културно наследство на ЮНЕСКО, посочи д-р Горчев.

Българският маршрут може да бъде съставен от различни тематични клъстери за по-добро представяне и комуникация на наследството (материално или нематериално) например: „Пътят на апостолите”; „Пътят на учениците”; „Азбуките“; „Книжовното наследство“; „Денят на Кирил и Методий”,; „Поклонението“, добави той. Идентифицирането на обекти и дестинации от българската част от маршрута трябва да е последвано от изготвяне на файлове за всеки отделен обект, след което следва идентифицирането на заинтересованите страни, заяви директорът на музея. 

Създавайки национален маршрут „Кирил и Методий“, ние ще приложим и друг принцип на Съвета на Европа по отношение на културните маршрути, основаващ се на идеята, че чрез популяризиране на културното наследство, те подпомагат активното участие на „зони извън утъпканите пътеки“ в интегрирана схема, която им дава достъп до трансгранични туристически проекти, базирани на културни и природни ресурси. Така Европейският културен маршрут „Кирил и Методий“ може да бъде добра възможност за малки и отдалечени общини или църковни общности да поддържат по-добре своите паметници на културата или да популяризират своите традиции, обичаи и местни продукти, катогоричен бе д-р Горчев. 

Според него, включвайки се в този проект, те биха могли да се възползват от потенциала на цялата мрежа от сертифицирани маршрути на Съвета на Европа. Понастоящем Разширеното частично споразумение за културните маршрути на Съвета на Европа е дало до 2022 г. тази „марка“ на 48 маршрута. Тематично те са разделени на пет клъстера: „Религиозно наследство“, „Ранните европейци“, „Пейзаж и занаяти“, „История и цивилизации“, „Изкуства и архитектура“. Чрез тях се цели засилване потенциала за културно сътрудничество, устойчиво териториално развитие и социално сближаване, със специален акцент върху  теми от символично значение  за европейското единство, история, култура и ценности и откриването на по-малко известни дестинации, каза д-р Горчев. Директорът на Археологическия музей във Велики Преслав каза, че споразумението спомага за укрепване на демократичното измерение на културния обмен и туризма чрез участието на масови мрежи и асоциации, местни и регионални власти, университети и професионални организации. То допринася за опазването на разнообразно наследство чрез тематични и алтернативни туристически маршрути и културни проекти, добави д-р Горчев. 

/РН/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:26 на 03.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация