site.btaЛитийно шествие премина по улиците на самоковското село Белчин

По традиция в навечерието на деня, в който Българската православна църква почита света Петка, в самоковското село Белчин има тържествено богослужение и литийно шествие. 

Богослужението започна в храм „Св. апост. Петър и Павел". От храма тръгна и шествието, в което се включиха духовници от Архиерейското наместничество и жители на селото. То продължи до храм „Света Петка“, който се намира над Белчин. В шествието бе изнесена икона на света Петка, която съдържа частица от нейните мощи. 

Миряните имаха възможността след шествието да се докоснат до иконата на света Петка в едноименната църква. 

В словото си пред събралите се миряни архиерейският наместник на Самоковската духовна околия, ставрофорен иконом Михаил Колев припомни историята на светицата. Той напомни и за един от най-големите деятели на селото, спомогнали за неговото развиване и облагородяване - покойния Симеон Пешов. 

„Мисля си за този човек, който като преподобна Петка тихо, смирено, кротко,  без гордо да се уповава на онова, което щеше гордо да направи, реши светостта да излезе отново наяве. Един човек, който реши да изпълни нещо, с което самият в своето детство, подобно на преподобна Петка, беше закърмен, любовта към родното село, към неговия дух и светини“, каза отец Михаил за Симеон Пешов. Той припомни, че храмът е тънел в разрухи години наред и с помощта на Пешов е възстановен. 

Архиерейският наместник посочи, че няма друг храм в духовната околия, който да е посветен на покровителката на българския народ света Петка. „Няма друга църква, която с толкова много молитви и духовно благоговение да посреща деня – 14 октомври. Винаги, когато настъпи времето да се съберем тук в навечерието на празника, всички усещаме в себе си болка, щастие, тъга и радост. Болката и тъгата идват от загубата на този, който направи всичко това. Той го направи не за себе си, а за нас“, каза отец Михаил. Той посочи, че изпитваме радост, защото християнската вяра не обещава, че всеки един човек живял на тази земя не свършва с гроба, а неговата душа, носителка на Божия безсмъртен образ отива в небесните вселения на Небесния цар. 

През утрешния ден в храма ще има утринно богослужение, света литургия, водосвет и раздаване на курбан за здраве, посочи предстоятелят на храма отец Любомир Годиняков. 

Църквата „Света Петка“ е строена през XVII век. За точна година се приема 1653 година по ктиторския надпис върху Богородичната икона. Храмът е граден върху стари основи от периода на Второто българско царство. Църквата е еднокорабна. Тя е обявена за художествен паметник на културата от национално значение, пише на табела в притвора ѝ. 

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи извършват многобройни чудеса. През 1238 г. цар Иван Асен II ги пренася в Търново (дн. Велико Търново), където се пазят до превземането на града от османските войски. След дълги странствания през 1641 г. мощите са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. 

Празникът в чест на света Петка - наричан още зимен Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Светицата е считана и за покровител на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните. На този ден в нейна памет се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен "Света Петка", се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя с него всички и раздава парчета.