Изпращането на въоръжени или невъоръжени български военнослужещи в Украйна, по какъвто и да е повод, никога не е било обсъждано, не се обсъжда и няма да се обсъжда. Това каза в Народното събрание служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Той е на изслушване в парламента „по въпроса за неучастие на Република България под никаква форма с жива въоръжена и невъоръжена сила във военния конфликт в Украйна“. Инициативата за изслушването е на парламентарната група на „БСП за България“.
Такъв въпрос никога не е бил поставян нито пред политическото, нито пред военното ръководство на Министерството на отбраната (МО), заяви Запрянов. Министърът посочи още, че това е единствено в правомощията на Народното събрание.
Не може да става дума, че ще бъдат изпращани български войски в Украйна, нито е обсъждана такава тема, нито ще бъде обсъждано, беше категоричен по-рано днес служебният премиер Димитър Главчев при изслушването си в парламента във връзка с позицията на България за срещата на върха на НАТО във Вашингтон.
В МО разбираме, че в част от обществеността има притеснение по отношение на войната в Украйна и ролята на България в нея, каза още Запрянов. Свидетели сме на мощна вълна на дезинформация по този въпрос, особено в социалните медии, която целенасочено влияе върху естествените страхове на хората. За съжаление, провокативни и изцяло неверни изявления за изпращане на наши войници да се бият в Украйна бяха направени и от отделни политици, коментира служебният министър.
На интернет страницата на Министерството на отбраната има официална позиция на правителството, в която се посочва, че България няма да изпраща военнослужещи на територията на Украйна.
Фалшивите новини за изпращането на военнослужещи в Украйна влияят върху обществеността и засяга желанието на гражданите да се присъединят към Въоръжените сили, обясни Атанас Запрянов. „Влияе върху желанието за постъпване във висшите ни военни училища“, добави той. На Срещата на върха на НАТО във Вашингтон, САЩ, няма да се разглежда въпрос, който да задължава страните да изпращат въоръжени сили и да участват в конфликта в Украйна, коментира още Запрянов.
Министърът обясни за желание от Украйна при закупуване на оръжие от българския военно промишлен комплекс и предприятия да има директни договаряния, а не чрез посредници.
Съгласно Конституцията трябва да подготвим армията ни да води бойни действия и, ако някой нападне България, да водим война. Нямаме агресивни намерения към никой от нашите съседи и това е записано в държавните документи, обясни още Запрянов.
„Ние се придържаме към записаното в Конституцията на Република България за задължителна подготовка на гражданите за защита на Отечеството“, каза министърът. По думите му анализи се извършват, но не касаят връщането на наборната служба. „Имаме анализи и сме готови при избор на министър на отбраната с политическа функция и подкрепа да въведем някаква задължителна подготовка“, коментира той и посочи, че този въпрос се обсъжда в много държави.
Противоминната военноморска група (MCM Black Sea) в Черно море започна работа преди дни. Операцията се провежда само в териториалните води на България, Турция и Румъния. Тази операция е мирна по характер, Русия е информирана и няма никаква негативна реакция по отношение на провеждането на операцията, заяви Атанас Запрянов. Той посочи, че не се извършва никакъв превоз на оръжия по Черно море и няма как да се извършва, тъй като Турция е въвела изискванията на Монтрьо (Конвенцията от Монтрьо, уреждаща правилата за корабоплаване в проливите Босфор и Дарданели - бел.ред.). България никога по море не е изнасяла военна помощ за Украйна, заяви още служебният министър на отбраната.
Мнението на парламентарните групи
Решението за изпращане на военнослужещи в каквато и да е мисия е единствено на Народното събрание, припомни Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС. ГЕРБ няма да позволи изпращането на български военнослужещи в Украйна и по този начин България да влезе в конфликта. Никога няма да има такава точка, която да е внесена, заяви още Христо Гаджев.
ДПС няма да допусне български военни да отидат на фронта, но и никой не го иска от нас и това трябва да се чуе много ясно в тази зала (на Народното събрание - бел.ред), каза Станислав Анастасов от ДПС. Да отправим ясен сигнал към онези политически сили и онези хора, които седят в някои институции, да спрат да злоупотребяват с темата и да всяват страхове в българското общество, каза още Анастасов.
България няма да изпраща въоръжени сили за конфликта в Украйна и никой не го желае от нас, заяви също и Даниел Лорер от „Продължаваме промяната-Демократична България“. Лорер определи изслушването като безсмислено.
Основателно е безпокойствието в българското общество, че могат да бъдат използвани и нашите военнослужещи и в един момент могат да бъдат мобилизирани хората, които са военно задължени, да бъдат поставени под оръжие и изпратени в неизвестно направление под командване на натовски офицери, смята Ивелин Първанов от „Възраждане“.
Светът е подчинен на тази война през последните две години и половина, каза Борислав Гуцанов от "БСП за България". Според него войната е "подготовка за нещо, което ще се случи, най-вероятно, в Далечния изток". Длъжни сме да опазим мира и живота на всеки един български гражданин, каза още Гуцанов. Той призова да се говори за мирни преговори, "защото това подхожда на България".
Това изслушване е закъсняло и не е за този Министерски съвет, смята Тошко Йорданов от "Има такъв народ". Според Йорданов "цялата драма" е започнала от изявлението на президента на Франция Еманюел Макрон, който каза в края на февруари, че изпращането на западни войски в Украйна "не бива да се изключва". По думите на Йорданов тогавашният премиер Николай Денков и министърът на отбраната Тодор Тагарев "мълчаха и започнаха да се ширят слухове".
В нашата предизборна кампания един от главните акценти, поставен от избирателите ни, беше войната, каза Дарин Георгиев от "Величие". Това, което обещавахме, беше да прекратим всякакви правни възможности за въвличане на България в активна фаза на война. Всеки един в този парламент, който се противопостави на това, ще бъде подкрепен от нас. Тези правни възможности минават през парламента, обясни Дарин Георгиев.
