Съветът за електронни медии (СЕМ) прие доклади относно спазване условията на индивидуални лицензии, издадени на Българското национално радио (БНР) за доставяне на програми „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Резултатите от фокусираното наблюдение бяха представени на заседание на медийния регулатор днес.
„ХОРИЗОНТ“
Проверката на „Хоризонт“ е осъществена в периода от 25 март до 7 април. Съгласно лицензионните условия новините в програмата трябва да бъдат не по-малко от 11 процента от дневното програмно време и не по-малко от осем процента от дневното програмно време трябва да са за новини с регионална тематика. „Резултатите от двете седмици показват, че новините се движат между 11 и 13 процента на ден, а регионалните новини – между 14 и 28 процента на ден. Изводът е, че „Хоризонт“ изпълнява лицензионното условие за обем новини и регионални новини през целия наблюдаван период“, посочи Зорница Гюрова от дирекция „Мониторинг и анализи“ в СЕМ.
Актуалните предавания в „Хоризонт“ по лицензия трябва да бъдат не по-малко от 35 процента от седмичното програмно време, като не по-малко от четири процента трябва да е за актуални предавания с регионална тематика. Наблюдението е установило, че програмата има по 44 процента актуални предавания всяка седмица, като регионалната тематика варира между 11,6% и 11,8% в двете наблюдавани седмици. Мониторингът отчита още, че в програмата има образователни предавания, а програмата изпълнява условията на лицензията относно предавания с културна, научна, религиозна и други тематики. Детски и младежки предавания в „Хоризонт“ трябва да бъдат не по-малко от един процент от седмичното програмно време, а резултатите показват, че програмата изпълнява и това условие.
Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и рискови групи, трябва да бъдат поне един процент от месечното програмно време. „За двете седмици се отчита 1,3 процента изпълнение, като на основата на двуседмичния резултат може да се направи обосновано предположение, че програма „Хоризонт“ спазва условието за обем предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи“, каза Гюрова. Докладът бе приет с пет гласа „За“ от членовете на СЕМ Соня Момчилова, Галина Георгиева, Пролет Велкова, Симона Велева и Габриела Наплатанова, която е изпълняваща длъжността председател на регулатора.
„ХРИСТО БОТЕВ“
Мониторингът на „Христо Ботев“ обхваща същия период - от 25 март до 7 април. Новините в програмата трябва да са не по-малко от пет процента от дневното програмно време, а новините с регионална тематика – не по-малко от осем процента. На дневна база процентите се движат между 5,07 и 7,43 процента новини, а за регионалните новини – между 16,22 и 36,46 процента, посочи Зорница Гюрова.
Актуалните предавания в „Христо Ботев“ следва да са поне 20 процента от седмичното програмно време, не по-малко от 20 процента трябва да бъдат и актуалните предавания с регионална тематика. За двете седмици на наблюдение резултатите показват наличие на такива предавания в приблизително 23 на сто от програмното време, гласи докладът.
Според издадената лицензия образователните предавания трябва да са минимум 15 процента от седмичното програмно време, като програмата изпълнява и това условие. Лицензията се спазва още по отношение на културните, научни, религиозни и други предавания, както и за детските и младежки предавания.
Докладът за фокусираното наблюдение на програмата „Христо Ботев“ бе приет с пет гласа „За“.
„Искам да обърна внимание на това, че специално в програма „Христо Ботев“ действително има немалко, и то, бих казала, в последно време доста иновативни и атрактивни форми за хора с увреждания. Направили са подкаст на български жестов език, което е страхотно. Отделно, се провежда за поредна година конкурсът „Зрящи сърца“ за хора с нарушения на зрението“, отбеляза Симона Велева.
Соня Момчилова посочи, че има лични впечатления от профила на събеседниците в културните и публицистични формати на програмата. Те са представители на неправителствени организации основно, каза тя. „БНР е обществена медия и следва да проследява нагласите в обществото. Бих искала да чувам за повече проблеми както на представители на културната общност, така и други гледни точки на представители на журналистическата гилдия. И се надявам да се посъживи в това отношение програмата“, коментира Момчилова. Може би на един по-следващ етап, когато ще е по-малко натоварен мониторинговият отдел, това е интересно да бъде проследено, допълни тя.
„Дотолкова, доколкото именно общественото радио е обществено, съвсем нормално е неправителствени организации да имат участия в предаванията на общественото радио, защото те представляват сегменти от обществото“, каза Пролет Велкова. Според нея немалка част от хората на културата са част от неправителствения сектор.
Това е тема, която е дискутирана няколко пъти, не само в работни срещи, посочи Галина Георгиева. „Имаме и такава информация за журналисти и служители на Българското национално радио, които описват в своите отчети към неправителствените организации участието и това време, което е включено в БНР. Опасението на част от съветниците в Съвета за електронни медии е, че ефирът на Българското национално радио става повод това да бъде част от докладите на неправителствени организации и то да бъде финансирано допълнително. Това са притесненията, за които стана дума и на срещата с директора на Европейския съюз за радио и телевизия, на вътрешни наши срещи, а и, смятам, сега“, каза Георгиева.
Тя допълни, че относно това кой да бъде канен в ефира, е в полето на редакционната независимост. Не следва ние да бъдем този наблюдател и този регулатор въобще, който да посочи кой може и кой – не, каза Галина Георгиева.
Изпълняващата длъжността председател на медийния регулатор Габриела Наплатанова обясни, че всички тези въпроси могат да бъдат обсъдени с генералния директор на БНР Милен Митев по време на шестмесечния му отчет. Той предстои да бъде представен и защитен след изборите, добави тя.
/ХТ/
news.modal.text
