Днес е Световният ден на свободата на печата

site.btaИмето на писателя дисидент Георги Марков е вписано на мемориала на Музея на журналистиката в Арлингтън на 3 май 2000 г.

Името на писателя дисидент Георги Марков е вписано на мемориала на Музея на журналистиката в Арлингтън на 3 май 2000 г.
Името на писателя дисидент Георги Марков е вписано на мемориала на Музея на журналистиката в Арлингтън на 3 май 2000 г.
Георги Марков в Ловеч на 18 юни 1961 година. Пресфото-БТА/архив

Името на писателя дисидент Георги Марков е вписано на мемориала на Музея на журналистиката в Арлингтън, щата Вирджиния, САЩ, на 3 май 2000 г.

В него се изписани имената на над 1300 журналисти от цял свят, загинали при изпълнение на служебните си задължения. Всяка година по случай Световния ден на свободата на печата – 3 май, в Музея на журналистиката се вписват нови имена на репортери, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Името на българския писател и журналист Георги Марков от българската секция на „Би Би Си”, убит през септември 1978 г. в Лондон, Великобритания, е вписано върху внушителния мемориал от стъкло и стомана, намиращ се в Парка на свободата до самия музей. Той е посочен обаче като журналист от Великобритания, а не от България, тъй като според представители на музея е бил британски поданик. По време на церемонията в Музея на журналистиката редом с името на Георги Марков са добавени и имената на още 292 журналисти, убити от 1812 година до 2000 година.

На 3 май се отбелязва Световният ден на свободата на печата. Денят е обявен с решение на Общото събрание на ООН от 20 декември 1993 г. по препоръка на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Поводът е годишнина от Декларацията от Виндхук от 1991 г. за свободен и независим печат, приета на среща на журналисти от Африка във Виндхук, Намибия. 

БТА съобщава за инициативата, както и за годишната награда, която носи името на писателя дисидент Георги Марков в своите емисии "Международна информация” и „Радио-телевизионен монитор”: 

Вашингтон, 4 май 1994 г. /БТА/ Мемориална стена с имената на журналисти от цял свят, загинали при изпълнение на дълга си, ще бъде издигната в Арлингтън, щата Вирджиния, предаде АП. Мемориалът, както и специален музей, ще бъдат изградени от фондация „Фрийдъм форум”, чиято цел е да защитава и подкрепя свободния печат. Съобщението е направено от президента на фондацията Чарлс Овърби по време на церемониите за отбелязване на Международния ден на свободния печат. През миналата година в света са загинали 74 журналисти, а до 13 април тази година броят на убитите журналисти е 20.

***

Журналист от „Новел обсерватьор” е носител на наградата „Георги Марков” за 1999 г.

Радио Би Би Си, Из „Новини”, 29 април 2000 г., 19.10 часа
Водещ:
Журналистическата награда „Запознайте се с България”, която носи името на писателя дисидент Георги Марков, бе присъдена тази година на Жил Лонгтил, журналист от френския седмичник „Новел обсерватьор”. Подробности от Париж съобщава Николай Боцев.
Николай Боцев:
Създадена през септември 1998 г. от Френско-българската асоциация, наградата „Георги Марков” е предназначена за най-добрата статия или репортаж, посветен на България, излязъл през изтеклата година във френския печат. За 1998 г. бе наградена Надеж Рагарю, научен работник от Националния център за международни проучвания за статията „Българската левица в търсене на идентичност след смъртта на Тодор Живков”, публикувана в септемврийския брой на 1998 г. на списанието „Новата алтернатива”.
Журито, в чийто състав влизат известни имена от френския печат като Оливие Шоврион, Мишел Татю, журналистката Софи Герарди, българският журналист от Париж Димитри Паница, присъди тази година наградата с осем гласа срещу един на статията, излязла на 16 април 1999 г. под заглавие „Най-опасната бомба - паметта”. Тя е резултат от посещението на Жил Лонгтил в София по време на натовските удари срещу Белград. Наградата от 10 000 франка (около 1500 долара) ще бъде връчена на Жил Лонгтил на 3 май в престижния парижки ресторант „Томио”, където след церемонията Френско-българската асоциация дава обед в присъствието на българския посланик Стефан Тафров, който ще представи новия правителствен екип на Иван Костов. Напомням, че асоциацията бе основана през 1993 г. по инициативата на бившия френски посланик в София Бертран дьо Латайад с цел да се направят по-динамични двустранните френско-български отношения.
 
***

Георги Марков ще бъде включен в музея на журналистиката в Арлингтън

Радио Би Би Си, „Лондон старт”, 3 май 2000 г., 06:46 часа
Водещ Коста Стефанов:
Днес в Музея на журналистиката в Арлингтън, щата Вирджиния, недалеч от американската столица, ще бъде отдадена почит на паметта на журналисти от целия свят, убити при изпълнение на служебния си дълг. Сред имената, изписани върху мемориала в двора на музея, ще бъде добавено и името на българския писател и журналист Георги Марков. Съобщение на Любомир Николов от Вашингтон.
Любомир Николов:
По случай Международния ден на свободната преса всяка година в музея на журналистиката край Арлингтън биват вписвани нови имена на репортери, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Днес към тях ще се прибави и името на българския писател и журналист Георги Марков от българската секция на Би Би Си, убит през септември 1978 година. Името на Георги Марков ще бъде вписано върху внушителния мемориал от стъкло и стомана, намиращ се в Парка на свободата до самия музей. Той ще бъде посочен обаче като журналист от Великобритания, а не от България, тъй като според представители на музея е бил британски поданик.
По време на церемонията в Музея на журналистиката редом с името на Георги Марков ще бъдат добавени и имената на още 292 журналисти, убити от 1812 година насам. Общият брой на репортерите, намерили смъртта си при изпълнение на служебния си дълг, чиито имена личат върху мемориала, надхвърля 1300 души.
Паркът на свободата край Арлингтън е музей на открито, в който се пресъздават основни моменти от световната история и преди всичко ролята на журналистите в отразяване на важни политически събития. Сред експонатите, подредени в парка, са осем големи отломки от Берлинската стена, бронзова статуя на Ленин, докарана от Русия след падането на комунизма, и отливка от вратата на килията в затвора в Бирмингам, щата Алабама, където през 1963 година е бил въдворен Мартин Лутър Кинг. Самият музей на журналистиката, намиращ се в непосредствена близост до парка, е създаден през 1997 година и досега е посетен от над един милион души.
Любомир Николов за Би Би Си, Вашингтон.

***

На церемонията във Вашингтон по случай Деня на свободата на печата почитат паметта на Георги Марков

Радио „Дойче веле”, 4 май 2000 г., 8:25 часа
Водещ Васил Шопов:
А сега един отглас от вчерашния Ден на свободата на печата от Съединените щати, но с българско участие.
Лада Трифонова:
Приятели и членове на семействата и колеги на журналисти, убити, докато са изпълнявали служебните си задължения, се събраха на поклонение пред паметника на загиналите журналисти във Вашингтон. На стъклените му плочи са изписани имената на 1369 репортери, редактори, фоторепортери, телевизионни и радиожурналисти, убити от 1812 г. досега. Само за миналата година организацията „Фридъм форум”, която спонсорира Музея за новините, е включила още 40 имена.
По време на церемонията, започнала още при изгрев слънце, журналисти от Америка, Европа, Южна Америка, Азия и Африка прочетоха имената на всички загинали. Сред тях е и българският журналист и писател Георги Марков, убит през 1978 г. чрез пробождане с отровен чадър. Известният български творец напуска страната си през 1969 г. и започва работа за Би Би Си, Радио „Свободна Европа” и „Дойче веле”, се казва в биографията на Марков, публикувана от Музея на новините. Антикомунистическите репортажи на Марков предизвикаха гнева на българското правителство. Бившият КГБ-агент Олег Калугин призна ролята си в убийството, за което се счита, че е одобрено от комунистическия лидер на България по това време Тодор Живков.
На този паметник стоят имената на журналистите, които съвестно изпълняваха задълженията си и рискуваха живота си в името на журналистиката, заяви председателят и изпълнителен директор на Си Ен Ен Томас Джонсън на церемонията по случай Деня на свободата на печата 3 май. Той допълни, че повечето хора в новинарския бизнес са носители на дълбок идеализъм, който ги кара да поемат рискове, за да се доберат до истината, и това понякога има трагични последствия. Сред 150-те присъстващи на церемонията паметта на колегите си почетоха журналистите от Си Ен Ен Маргарет Нот и Дейвид Олбритън, по чудо оцелели след жестоки атаки в Сараево, както и кореспондентката на Си Ен Ен Кристиян Аманпур.
Участниците споменаха многобройните журналисти, загинали в Сиера Леоне, една от най-опасните за работата им страни, също така Колумбия, Югославия и други. Президентът на неправителствената организация „Фридъм форум” изтъкна, че паметникът винаги ще напомня за жертвите, които журналистите правят в името на свободата на словото.
Лада Трифонова, „Дойче веле” – Сан Франциско.

/КД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:21 на 18.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация