site.btaПодозрението е един от най-характерните белези на съвременния български характер според Георги Марков

Подозрението е един от най-характерните белези на съвременния български характер. Думите са на писателя, журналист и дисидент Георги Марков (1929-1978), от чието рождение днес се навършват 95 години.

По темата за подозрението той разсъждава в есе, прочетено по „Дойче веле“ през 70-те години на ХХ в. То е публикувано в сборника „До моя съвременник” (2015).

Подозрението се е превърнало в неделим спътник на всичките ни мисли и чувства, смята Георги Марков. Според него подозрението е един от най-ужасните и мъчителни елементи на „нашето съвременно, българско общуване“. „Не познавам човек в България, дори най-благородните и най-честни личности, срещу които да не е хвърляно подозрение, че те не са това, за което се представят, че зад цялото им поведение стои нечиста цел. Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо подозрение, на предчувствие и очакване на внезапни тайни врагове, е изключителна рожба на комунистическата действителност и на невероятно низкото нравствено падение, последвало девети септември 1944 година”, посочва писателят и журналист.

ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ в София. 

Работи като инженер-технолог във фабриките „Победа“ и „Стинд“, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари. 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ“ ОТ 1951 Г.

За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“, поместен във в. „Народна войска“ на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.

В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.

Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система, през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“.

ЕМИГРАЦИЯ

През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“. 

През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче веле“. В този период Марков е изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.

ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ

В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио „Свободна Европа“, откъдето в поредицата „Контакти“ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „Задочни репортажи за България“ (оригиналното заглавие е „Задочни репортажи за задочна България“, по-късно е съкратено от редакцията).

В тях той пише, че един от ритуалите на култа у нас е било „цитатничеството“. „Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: „Както казва другарят Сталин“…или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че „може би най-унизителната и античовешката проява на култа“ са били манифестациите.

Друга теза на Георги Марков в „Задочни репортажи за България“, е, че най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците. „Те са тези, които в условията на всеки тоталитарен режим успяват да изкопаят по някакъв гьол, съответстващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят онези, които са родени, за да кръстосват океаните“, пише авторът.

В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. „Задочни репортажи за България“ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите „Литературни есета“ са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР“

Убийството на Георги Марков става известно като „българския чадър“. На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс". На 12 септември 1978 г., ден след кончината му, от Скотланд ярд официално съобщават,  че той не е починал от естествена смърт.

Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.

През 2005 г. българският журналист Христо Христов, автор на книгата „Убийте „Скитник“, съобщава пред кореспондент на агенция Ройтерс в София, че датчанинът от италиански произход Франческо Джулино, с кодово име „Пикадили“, най-вероятно e човекът, който може да е убил Георги Марков. Христов обаче казва, че не може категорично да твърди, че това е убиецът на писателя „Не мога да кажа такова нещо, първо защото достъпът до архивите за него е блокиран, и второ, защото тайните служби никога не са подписвали документи, които биха могли да ги обвинят за убийство", казва Христов пред Ройтерс.

Въпреки това българският журналист казва в друго свое интервю през същата година, че разполага с инструкция на Министерство на вътрешните работи от 1977 г. до агента „Пикадили" да неутрализира „скитника", който живее в Лондон. 

България официално прекратява разследването на смъртта на Георги Марков на 11 септември 2013 г. Това е в същата година, в която Ройтерс предава, че разследването на британската полиция продължава, като в него участват международни организации.

Франческо Джулино умира през месец август 2021 г. в Австрия. Джулино, който от 2010 г. се занимавал с търговия с антики във Велс, винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г., отбелязва тогава АПА.

ПРИЗНАНИЕ

На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.

По повод 85 години от рождението на Георги Марков през 2014 г. в София е открит негов паметник. Автор е скулпторът Данко Данков.

/ ГН