site.btaПромените в Закона за съдебната власт са изцяло в правилната посока, смята д-р Тони Димов

Промените в Закона за съдебната власт са изцяло в правилната посока. Това каза в интервю за БТА д-р Тони Димов- председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството и член на Института за държавата и правото при Българска академия на науките.

Според него това е проектозакон, който не просто изпълнява, а значително преизпълнява изискванията по действащото ни право за прилагане на инструментите, гарантиращи качеството на регулирането.  

Димов е на мнение, че предложените промени са "ужасно закъснели". От 25 г. различни органи и институции ни казват, че имаме структурни и системни проблеми със съдебната власт, които най-вероятно се дължат на наследения социалистически модел на нейната организация, посочи той.

Според него е изключително важно когато законопроектът бъде внесен в Народното събрание, той да не бъде изменен до такава степен, че да излезе извън рамките: промените в Конституцията, препоръките и стандартите отвън и балансът на интереси, който би довел до значително по-висока ефективност във функционирането на съдебната власт.

Следва пълният текст на интервюто

Наскоро министерството на правосъдието публикува нов проект на Закон за съдебната власт (ЗСВ). Какво мислите за текстовете при общ прочит на закона?
- Според мен този проект на Закон за съдебната власт се различава качествено от почти всички познати ни предходни подобни проекти по два съществени белега. От материална гледна точка, той е резултат от един задълбочен и продължителен процес на изследване, обмисляне и формулиране на нормативните текстове, които по най-добрия начин провеждат на законово ниво новите конституционни повели, отговарят на многогодишните препоръки, отправени от органите и институциите, които наблюдават и оценяват нашата съдебна система като Европейската комисия и Венецианската комисия и не на последно място по важност постигат възможния баланс на интереси сред отделните групи заинтересовани лица: българските магистрати, българските адвокати и практикуващи юристи, българските граждани, държавата и обществото като цяло.

От формална гледна точка това е проектозакон, който не просто изпълнява, а значително преизпълнява изискванията по действащото ни право за прилагане на инструментите, гарантиращи качеството на регулирането. Само към настоящия момент по него бяха проведени три различни формата на обществени консултации и изготвена всеобхватна цялостна предварителна оценка на въздействието.

С промените се набляга на още по-голяма роля и самоуправлението на съда, въвеждане на изискване за партийна неутралност за членовете на висшите органи на съдебната власт, намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура.

Колко е важно това за съдебната власт?
- Считам, че това е един от ключовите нови моменти. До съвсем скоро на хората, които се опитваха по всякакъв начин да променят правосъдната ни система или да обосноват необходимостта за това, говоря за политици, експерти, анализатори и т.н., им беше доста трудно да обяснят тази необходимост на обикновените хора. По изключително тъжен и бих казал нелеп начин казусът с Мартин Божанов (нарочно не го наричам Нотариуса, защото това е обида за гилдията на българските нотариуси) се случи сякаш по поръчка точно в правилния момент, за да демонстрира тази остра нужда. Един бивш вече ръководител на прокуратурата излезе и каза, че Божанов бил треторазряден мошеник и почти в същото време един действащ ръководител на прокуратурата заяви, че това ръководство е първото, което се е осмелило да го разследва …, както и че прокуратурата е била на финала, точно преди да му повдигне обвинение.

Как ви звучи това? На мен ми звучи като сериозно разминаване във версиите, което може да ни доведе до изключително пагубни изводи. Относно това, че е предстояло да се повдигне обвинение, според мен това доказва силното влияние, което Божанов е имал, както и, че като цяло тази система е тотално пробита, защото на всеки здравомислещ човек веднага му става ясно, че най-вероятно Божанов просто е трябвало да замълчи завинаги защото има много информация.

Освен това с текстовете се регламентират ясни и прозрачни процедури за конкурси, кариерно развитие и командироване на магистратите. Проблемите в тази посока са от много време. Дали сега ще намерят решение?
- Мисля, че промените са изцяло в правилната посока. Оказа се, че в тази система конкурси се провеждат много рядко, незнайно по какви причини. Вместо това се практикува масово командироването, което изглежда като нещо нормално, непреднамерено, но когато става дума за командироване за срок от година или няколко години на незнайно как избрани лица, стават видими реалните мотиви за него. То служи като скрито повишаване на определени лица с цел поставянето им в пряка зависимост от техните ръководители, даваща възможност на последните за отправяне на директни указания и поръчки за това, как да се решават или не други дела. А това е хранителната среда за такива като Божанов, които са стигнали до там, че да направят затворен клуб за магистрати, където да се „решават“ подобни въпроси и да се правят партита с такива лица.

В новия ЗСВ се изпълняват конкретни препоръки от становищата на Венецианската комисия и от Доклада за върховенство на правото на ЕК. Закъсня ли България с тази стъпка?
-„Ужасно закъсня“, както се пее в една песен. Аз имах възможността да присъствам на няколко заседания на работната група в Министерството на правосъдието, както и заедно с моя екип да се запознаем в дълбочина с всички тези доклади, за които ме питате. Впечатлението, с което оставаме, може да се опише по следния начин. От 25 г. различни органи и институции ни казват, че имаме структурни и системни проблеми със съдебната власт, които най-вероятно се дължат на наследения социалистически модел на нейната организация. Особено след членството на България в ЕС, вече по обвързващ за страната ни начин от Европейската комисия, в рамките на въведения за нас мониторинг ни казва, за да ви приемем, че сте „бяла държава“, заслужаваща достойно място в Съюза трябва да възприемете нашите критерии, по които през последните повече от 60 г. сме преценявали всички други държави. Т.е. българската държава е нещо като ученик, който на ежегодно провеждания от Съюза изпит трябва да изкара минимум Добър (4), като отстрани проблемите, посочени му през предходната година. Тя обаче всяка година се явява на същия изпит по същия конспект, без изобщо да е променила нещо в своята подготовка или с минимални промени, които по-скоро са едно хитруване и мишкуване като опит за заобикаляне и заблуда на изпитващия. И всяка година получава Среден (3) заедно със същите препоръки. На следващата година се повтаря същото.

Има ли текстове, които трябва да претърпят сериозна редакция?
- Законопроектът всеки момент ще бъде обявен за официална обществена консултация, което значи, че всички негови текстове са открити за дебат. Със сигурност има аспекти на регулиране, които биха могли да се подобрят. Изключително важно е в случая, когато законопроектът бъде внесен в НС, той да не бъде изменен до такава степен, че да излезе извън рамките, които споменах в началото: промените в Конституцията, препоръките и стандартите отвън и балансът на интереси, който би довел до значително по-висока ефективност във функционирането на съдебната власт.