Народното събрание е възложило на Икономическия и социален съвет (ИСС) да направи анализ на причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на т.нар работещи бедни. Ще бъдат дадени препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаването на това явление. Това бе съобщено по време на днешното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика в парламента.
По данни на Националния статистически институт близо 22% са работещите бедни към края на 2022 г., като по-голям е процентът на жените, каза председателят на ИСС Зорница Русинова. Тя счита, че анализът ще представи по-реалистична от досегашната картина за профила на тази група от обществото. Може би обхватът трябва да включва и ясна социална демографска характеристика на работещите бедни, на типа заетост, за да се види как да се направят отделните профили, разбивки по пол и възраст, посочи Русинова.
Това е проблем за България, защото сме с най-лошите показатели що се отнася за бедността в Европейския съюз. Това е навременна тема, коментира депутатът Георги Гьоков („БСП за България“). По думите му анализът трябва най-напред да определи кои са точно групите, които са потенциално безработни бедни.
Когато беше възложен този анализ, идеята по-скоро беше да се концентрираме върху аспекта на труда при работещите бедни и в частта „труд“ да се изследват факторите на ниското трудово възнаграждение – дали причината се дължи на ниска степен на квалификация и недостиг на определени умения, на здравословно състояние, лоша дисциплина, на организацията на труда и определението на компании, дали има тенденция за поддържане на ниски работни заплати и др., коментира председателят на ресорната парламентарна комисия Деница Сачева (ГЕРБ-СДС).
Проблемът не е в липсата на яснота за работещите бедни, основната неяснота е за провежданата политика по доходите, както и на програмите за заетост и обучения, счита Иван Предов („Има такъв народ“). Само покачването на минималната работна заплата не може да реши проблема с работещите бедни в дългосрочен план, посочи той.
Според Георги Георгиев („Възраждане“) анализът трябва да засегне и въпроса за колективното трудово договаряне, като каза, че е интересно да се види до каква степен тази възможност я има в частния сектор.
Очаква се докладът да се изготви в рамките на първото полугодие на настоящата година. Директивата за минималната работна заплата трябва да се транспонира до края на годината, напомни в края на заседанието Русинова. И благодари на депутатите за конструктивната среща. ИСС ще направи и анализ за пенсионната система.
