site.btaКои са игрите, които играем от древността до днес - разказват за БТА археолози, експерти от обучителни организации и сдружения

„Игра на зарчета“, „дама“ или „рота“, „сляпа баба“ или „ашици“ - кои са игрите, които играем от древността до днес и как чрез игра се случват образователните програми в музеите, разказват за БТА археолози, експерти от обучителни организации и сдружения.  

От играта на „дама“ до първата образователна ескейп стая - това са част от иновативните форми за образование, предлагани в музеите. Игрите са интересни както за децата, така и за възрастните, казва за БТА Калоян Праматаров, археолог от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН), който заедно с главен асистент Наталия Иванова от 2014 г. реализират съвместно в музея образователна програма за деца и ученици „Игрите и играчките в древността“.  

Целта на програмата е най-малките посетители да бъдат запознати с игрите, на които светът играе от ранната праистория до късната античност, защото както казва Платон, децата трябва да играят на тези игри, които по някакъв начин, ще им послужат в живота, казва Праматаров. Според него научаването на интересни факти чрез игра и забавление е най-лесният начин, да се достигне до децата. За историческите възстановки на древни настолни игри говори и Росица Маринова, координатор на образователната програма на Център  за неформално образование и културна дейност „Алос“. Специален принос на центъра представлява възстановката на историческата игра „Алкерк“.  

Стратегия с игра на карти под името „Барабар“, разработена като иновация в образованието по човешки права, разказва Камен Киров от Сдружение „Възможности без граници“. За Първата образователна ескейп стая в Природонаучния музей към БАН „Биоескейп“ разказва Петър Ванев от Българска фондация „Биоразнообразие“.

За игрите, за които възраст няма, говори архелогът Калоян Праматаров

Запазени са много писмени извори от антични автори, сред които Пиндар, Овидий, Антил, Хипократ, Гален,Тацит, Полукс, древноримският поет Марциал. Свидетелство за игрите има и от различни иконографски паметници. Конкретно за римската и гръцката епоха имаме изображения на игри, както върху съдове, така и върху скулптори. Така например играта на „ашици“ е често изобразявана сцена върху червено фигурните гръцки съдове, а пулчета за игра се откриват в различни гробни комплекси, разказва Праматаров. Такива пулчета за игра са открити в некропола на Аполония Понтика, погребението на тракийския цар Севт III в могилата Голяма Косматка. Освен тях има открита каменна дъска с разчертания за игра на дама в могилен насип от некропола при историко-археологическия резерват Сборяново, Исперихско. 

В постоянната си експозиция НАИМ-БАН представя играчки от различни епохи – от древни модели от глина, кост и камък на животни и на хора, датиращи от неолитната и халколитната епоха, през сребърен биберон от римската епоха, така наречения гутус, калъп за изработка на глинени войничета и самите глинени войничета. Други, характерни за Римската епоха играчки, са така наречените „кончета на колела“. Такива кончета са известни от Древна Гърция, Древен Рим, включително и в провинциите Долна Мизия и Тракия, посочва археологът. 

Друга древна находка са зарчетата за игра. Те са изработвани от различни материали – най-вече от камък и кост, но има и от злато, каквито са заровете от некропола край Требенище, посочва Праматаров. Топчетата също са една много древна игра. Има открити топчета от кожа, напълнени със слама и папирус, в египетски гробници. Топчета от стъкло и глина се откриват сравнително често в гръцкия свят, играело се с топчета от древността, през средновековието до наши дни, посочва Праматаров. 

Сред игрите, които децата играят и днес:

Игрите с топка

Те са били много популярни в Античността и са играни за забавление и за здраве, както описва гръцкият лекар Антил в ΙΙΙ в. сл.Хр. Топките са били различни размери, направени от кожа, или зашити парчета плат, и напълнени с пясък, слама, пера или конски косми. Древногръцкият лекар и философ Гален разказва как децата от Йония са надували мехура на прасе, след което са го търкали в пепелта близо до огъня, за да се уголеми. Съществували са разнообразни игри с топка и въпреки че днес знаем как са играни някои от тях, точните правила на други не са напълно известни. В една от игрите с топка („апораксис“) децата удрят топката силно в земята, така че тя да подскача обратно. Победител е този, който накара топката да отскочи най-много пъти. В друга игра (на гръцки „урания“, т.е. „небесна топка“), описана още от Омир, един играч хвърля топката във въздуха, а останалите се опитват да я хванат с ръце, разказва Праматаров.

Други игри с топка включвали много играчи. Така например, децата са играли „ефебската“ или „всеобщата“ игра, подобна на днешните футбол и ръгби. След като се разделят на два отбора с равен брой участници, децата начертават на земята с тебешир разделителна линия и граници на игрището. Топката се поставя на земята и след даден сигнал за начало двата отбора тичат към нея. Този, който стигне топката пръв, я хвърля колкото се може по-силно по играч от противниковия отбор, който от своя страна се стреми да я хване, разкава археологът. „Фенинда“ е много подобна игра, при която обаче играчите се опитват да заблудят противниковия отбор, като се целят с топката по един играч, но я хвърлят по друг. Първият отбор хвърля топката колкото се може по-надалеч и ако тя падне на земята, играта започва от това място. При друга игра играчите бутат топката с пръчки, подобно на хокей. Има и игра, която прилича много на днешния баскетбол – при нея играчите хвърлят топката така, че тя да премине през дупка в закрепена нависоко дъска, добавя Праматаров.

Игра на парченце от съд („остракинда“)

При нея децата се разделят на два отбора и начертават линия помежду си. На едно дете дават фрагмент от керамичен съд - т.нар. чиреп, който от едната страна е почернен с катран. Детето го хвърля нагоре, като извиква „нощ или ден“, т. е. дали ще се падне светлата страна на чирепа (денят) или тъмната с катрана (нощта), и ако почернената страна се случи да се падне отдолу, тогава тези, които са от съответния отбор, бягат, а другите ги преследват. Играещите предварително си разпределят на кой отбор да бъде почернената страна. Този, който е настигнат, трябва да носи преследвача си на гръб, разказва арехологът.

Децата в древна Гърция и Рим играели често на „криеница“ („криптинда“) и „сляпа баба“ („ефедризмос“), „стражари и апаши“ („базилинда“), за които ни съобщават и античните автори, и които се играят и до ден днешен, добавя експертът. Както и днес, децата са обичали да играят с животни и тази сцена е често срещан мотив в гръцкото и римското изкуство. Античните текстове описват привързаността на децата към техните домашни любимци. Малки фигурки на животни от теракота – птички, костенурки, кучета, кончета и др. са поставяни като гробни дарове при погребението на деца, посочва той. 

„Сляпа баба“

Играчите изправят камък, който се опитват да съборят с друг по-малък камък. В момента, в който някой го събори става победител и яхва другия, на който му се привързват очите и с превързани очи и човек на гърба си се опитва да бутне с крак камъка, обясни Праматаров. 

„Йо-Йо“

Най-древните находки от Древна Гърция са с датировка от IV-V век преди Христа. Често е изобразявано върху древногръцки съдове. Най-често гърците са изработвали „Йо-Йо“ от два керамични диска, около които се намотава въженцето, обясни експертът. 

Игра на „юнкс“ или „въртошийка“, подобна на днешната игра с макара

При „Юнкс“ или шайба с дупка се прокарва еластично въженце, което след дърпането му от двете страни, завърта колелото, което издава много характерен звук. Считало се, че по този начин момичетата карат момчетата да се влюбят в тях, обясни експертът. Много често тези играчки, с които децата са си играели, след навършване на пълнолетие били дарявани в древногръцки светилища. Това се случвало основно по време на Дионисиевите празници, разказва археологът.

„Кубея“ – или „игра на зарчета“

За нея Херодот твърди, че е изобретена от лидийците, за да забравят глада си. Редица антични автори твърдят, че „играта на зарчета“ е изобретена от героя Паламед по време на Троянската война, казва Праматаров.

„Ашици“

Представлява игра с костите от глезена на овце или кози. Има различни разновидности на играта с „ашици“. „Ашиците“ имат смисъла на зарчета. Те обикновено имат четири страни. Всяка от тези страни си има наименование – дупката, овцата, коремът, гладката, и всяка от тях има съответни цифрови стойности. Разпространена гръцка игра с ашици е „артиазмос“ или нашето „четно – нечетно“, обясни археологът. Единият играч взима тайно от другия определен брой ашици в ръцете си и кара другия да познае в коя ръка са четен брой и в коя нечетен. Разновидност на играта с ашици е и така наречената „тропа“, при която се издълбава дупка. Играчите си разделят ашиците и този, който вкара най-много ашици в дупката, печели. Много сходна на днешната игра с топчета е играта с ашици „омила“, при която на земята се е очертава кръг и всеки се опитва да вкара своя ашик в него, отбелязвайки точки. Противниците се опитват да изкарат ашиците от кръга, посочва археологът. Освен това играта с ашици изисква ловкост и сръчност за така наречената „пентелита“ или „игра на петте пръстта“. При нея десетте ашика се подхвърлят във въздуха. Човек трябва да обърне дланта си и да ги задържи от външната ѝ страна. Ако някой от ашиците падне, трябва да ги събере, без тези, които са от горната страна на ръката, да паднат, обяснява още експертът. 

„Дама“ - правилата ѝ датират от преди 2400 години 

Имаме писмени сведения за играта на „дама“, които доказват, че нейните правила остават непроменени във времето. Тоест можем да кажем, че по някакъв начин се докосваме до античността, когато играем на „дама“. „Дамата“ също така присъства в Сонетите на Шекспир, припомня Праматаров.

„Рота“ – римски шах

Нейното поле може да се разчертае както в праха, така и да се издълбае. Много често около римските пътища, археолозите в италийските земи се натъкват на подобни очертания. Принципът на игра следва този при морския шах. Играе се от двама противници. Играчите се редуват да поставят пулчета на дъската, като целта е да подредят три от своите пулчета в редичка. Когато всички пулчета са на дъската, започваме да ги местим до съседна позиция. „Рота“ означава колело. Винаги се играят три тура, за да се излъчи победител, обяснява археологът.

„Остомахион“ или „кутията на Архимед“

Това е дървена дъска с рамка, в която има 17 дървени елемента. С дървените елементи в различни форми, децата могат да претворяват различни изображения на животни - риба, кон, котка, къща. Това също е една от античните игри, на които човечеството играе поне от 2300 години, посочва Праматаров.

„Шах“

Шахът е древна персийска игра, която прониква в Европа сравнително късно - през VII – VIII век. Основна причина за това е арабското завоевание на Испания. Така първоначално на тази игра започват да играят испанските благородници. Постепенно шахът навлиза в Западна Европа, основно в Италия и Франция, където се превръща във важна част от рицарските занимания, добавя Праматаров. 

Играта „Алкерк“ 

Тя е част от серията настолни исторически игри, играни през античността и средновековието. За играта разказва Росица Маринова, координатор на образователната програма на Център за неформално образование и културна дейност „Алос“. Характерна за античността, настолната историческа игра е изработена от кожа. Пуловете също като в античността са произведени от стъкло, а правилата на играта са възстановени от испански крал, събрал в книга на игрите правилата на всички игри от този период, посочва Маринова. 

Освен „алкерк“, от кожа и стъкло са възстановени и играта на „дама“ и „римски шах“ – „рота“. Кожата и стъклото са естествени материали. По този начин игрите се свиват, удобно в кесийка, лесни както за игра, така и за съхранение. Ателието, с което образователния център работи, изработва и различни кожени сувенири за музеите в страната. Идеята ни е всеки кожен сувенир да представя различни емблематични обекти от музеите в страната, посочва Маринова. Това например е малък несесер за карти с три джоба, направен от естествена телешка кожа, ръчно гравиран с експонат на Политехническия музей в Стара Загора, представляващ първото дървено колело в България. Това е експонат, с който музеят се гордее и ние го популяризираме по този начин, разказва Маринова. От центъра насочват усилие в създаването на програма за образование чрез изкуство в български музеи. Имаме различни образователни занимания, артистични ателиета и игрови турнири, театрални ателиета, с които се опитваме да представяме различни научни теми по интересен начин, така че да бъде запомнен и преживян и да остане дълготрайно като знание в децата, добавя тя.

Стратегическа игра на карти „Барабар“ 

За играта като иновация в образованието по права на човека разказва Камен Киров от сдружение „Възможности без граници“. Картите в играта представят пет групи еколози, артисти, учени, предприемачи и активисти и общо 75 герои от миналото и настоящето, сред които Алберт Айнщайн, Ема Уотсън и Садгуру, които се борят да спасят света от бъдещ апокалипсис. С играта учителите имат възможност да запознаят учениците си с по-трудни теми, касаещи ценностите и нагласите на демократичното общество, обяснява Киров. Самата игра „Барабар“ се произвежда в България от жени с увреждания. Освен тази игра, имаме и разработени, подобни на ескейп стаи игри, подходящи за училище, двора, свързани с темите за Холокоста и Възродителният процес, разказва Киров. 

Първата образователна ескейп стая в Природонаучния музей към БАН

Стаята се намира в бункера на музея и за нея разказва Петър Ванев от Българска фондация „Биоразнообразие“. „BioXcape“ е подходяща за два от отбора с играчи от двама до петима души. В рамките на шест минути ще имат възможността да преживеят решаването на логически загадки и пъзели и реално с тях да научат много повече за опазването на биоразнообразието, човешкото въздействие и влиянието на климатичните промени върху хората и природата, посочва Ванев.