site.btaКрасимир Каракачанов представи новата си книга за външнополитическата дейност на ВМРО в периода 1893 – 1944

Във Военния клуб в София Красимир Каракачанов представи новата си книга „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893 – 1944 г.), която е и докторската му дисертация. 

„Тъй като книгата е за външнополитическа дейност и пропаганда, нямаше как накрая да не се спра и на скопската антибългарска пропаганда. Един път завинаги да спрат да приказват. Те няма да спрат дотогава, докато България не бъде държавата на духа, такава каквато е била и в периодите си на възход, и в периодите си на поражения. Докато разчита някой друг да ѝ решава проблемите, някой друг да ни пази и някой друг да ни храни, няма как да постигнем пробив в отношенията и няма как да постигнем нещо повече по темата с правата на нашите сънародници, защото историята го доказва. Когато си силен, когато имаш самочувствие, когато вървиш в ясна посока те уважават. Когато си безгръбначен, когато си наведен, те използват, не те уважават“, каза по време на представянето Каракачанов. 

Сред гостите беше и секретарят на сдружение "Цар Борис Трети" Християн Пендиков, който стана жертва на побой в Охрид, Република Северна Македония, на 19 януари тази година. 

През май Пендиков получи български документи за самоличност, които му бяха връчени лично от вицепрезидента Илияна Йотова. 

В научния труд на Красимир Каракачанов са представени външнополитическата дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от създаването ѝ в края на 1893 г. до края на Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г.; външнополитическата дейност на ВМОРО от края на Илинденско-Преображенското въстание (1903) до Младотурската революция (1908) г. 

Сред темите, засегнати в книгата  са още външнополитическата дейност на ВМОРО от възстановяването ѝ през 1910 до края на Първата световна война (1910 – 1918). 

След края на Първата световна война ВМОРО става Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). 

Красимир Каракачанов отбеляза, че през тези години „гласът на българските малцинства е бил именно международната политика на ВМРО". 

В друга глава е описана външнополитическата дейност на ВМРО от края на 1919 до есента на 1924г.; също така сред темите в книгата са външната политика на ВМРО до лятото на 1928 г.; външната политическа дейност от юли 1928 до края на 1934 г. и опитите за външнополитическа дейност след преврата от 19 май 1934 г. до септември 1944г.  

Авторът отбеляза, че въпреки че ВМРО е официално закрита през 1934 г., някои от структурите на организацията успяват да продължат дейността си и след това, затова и в обхвата на изследването влизат и годините след 1934 г.