site.btaНужни са нов регулаторен модел, ръст на заплащането, нов подход в инвестиционната политика за "ВиК" сектора, каза председателят на парламентарната регионална комисия Николай Нанков

Нужни са нов регулаторен модел, ръст на заплащането, нов подход в инвестиционната политика за "ВиК" сектора, "водни помощи" за социално слабите хора, каза Николай Нанков, председател на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройството и местно самоуправление по време на Националния форум "За достойно заплащане на труда и устойчиво бъдеще на отрасъл ВиК в България". Форумът е организиран от Национален браншови синдикат (НБС) "Водоснабдител" към КНСБ и фондация „Фридрих Еберт – България“.

Ако до година и половина не се вземат мерки, проблемите ще са в пъти по-големи, тъй като секторът е цъкаща бомба в България, посочи той. По думите му причините за това са тежката регулация, която превърна сектора в сектор, в който доволни няма – както потребителите, така и работещите в него, каза още той. В сектора се инвестира почти два пъти и половина повече в сравнение с предходното десетилетие, но темповете, с които са амортизира ВиК структурата, не отговарят на нуждите на отрасъла. Заплащането в сектора е най-ниското в сравнение с останалите публични сектори и заплатите са с около 30 на сто по-ниски в сравнение със средната заплата за страната, посочи още Нанков. По думите му са необходими кардинални и много бързи управленски решения.

Цената на водата за потребителите в цялата страна трябва да е единна, а инвестициите в сектора да са ангажимент на държавата, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му не може да се очаква, че през цената на водата водоснабдителните и канализационните оператори ще могат да правят инвестиции. Има европейски фондове, проекти и програми, републикански бюджет, но инвестициите трябва да са ангажимент на собственика – държавата и общините, а не на потребителите, посочи Димитров. Крайно време е да се отговори дали страната ни има нужда от единно управление на водите, каза още Димитров и припомни, че в момента водите се управляват от много различни законови регламенти и структури на изпълнителната власт – МРРБ, МОСВ, МЗХ. По думите му един от най-големите въпроси е дали да се пристъпи към единен механизъм, с който „върви“ и механизмът на регулацията. Ако се пристъпи към единно управление на водите, се предполага друг механизъм на регулация, тъй като сегашният има редица недъзи, посочи още той.

Хората, работещи в системата на „ВиК“, трябва да получават по-високи възнаграждения, тъй като сега те са една трета под средната заплата за страната, допълни Димитров. През тези години на политически турбуленции честите смени на модели и липсата на готовност за каквото и да било решение доведоха до изключително тежко състояние на целия „ВиК“ сектор, допълни Димитров.

Мариян Бухов, председател на НБС „Водоснабдител“ към КНСБ посочи, че в споразумение, подписано през 2021 г. с КЕВР, се предвижда повишаване с 15% на заплатите всяка следваща година спрямо предходната, но инфлацията „изяде“ този процент. Средната брутна заплата за тази година е 1100 лв., което води до отлив на специалисти, както и до желаещи да се обучават. Средната възраст на заетите в сектора е над 52 год. Липсват конкретни политики и действия от страна на държавата, които да водят до решения занапред. Против сме навлизането на частни чуждестранни или наши инвеститори, секторът трябва да е приоритет на държавата, допълни той. Сегашният регулаторен модел обаче няма да доведе до устойчиво развитие на сектора, а заплатите няма да могат да достигнат средните за страната, посочи още Бухов. В края на тази година изтича стратегията за управлението на сектора, припомни Бухов и изрази готовност за експертни разговори. Против сме навлизането на частни чуждестранни или наши инвеститори, секторът трябва да е приоритет на държавата, допълни той.

Калина Дренска, представител на фондацията, каза, че когато става дума за трудови права, се говори и за социални права, за социално поносима цена на водата, за мерки, допринасящи за това цената на водата да не бъде плащана от по-уязвимите в обществото. Застанахме зад този форум, за да се търсят социални решения, обществото да не изоставя свои членове на опашката, каза още тя. По думите ѝ без единна визия за управление на ресурсите,трудно можем да се говори да устойчив зелен преход.

Притеснителен е отливът от желаещи да се обучават като инженери, каза Ренета Колева, заместник- министър на околната среда и водите. По думите ѝ дори и да има завършващи тази специалност, те се насочват към работа в ИТ-сектора. Все още нямаме и резултат за осигуряване на повишено заплащане на кадрите, работещи в сектора, каза още тя. Без кадри каквито и политики да се правят, няма как те да бъдат изпълнявани, добави Колева.