site.btaВърховният административен съд пита Конституционния съд за лимитите за лечение в болниците

Върховният административен съд (ВАС) изпраща в Конституционния съд питане, свързано с разпоредби от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Това съобщиха от пресцентъра на  ВАС.

Питането е по повод дело, образувано пред ВАС по жалби на Националното сдружение на частните болници срещу няколко разпоредби в Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз за периода 2020 - 2022 г.

По делото са присъединени за съвместно разглеждане и жалби на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) "Сърце и Мозък”, на Сдружение на общинските болници в България и други.

С разпоредбата на текста от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности. Под „нарушение“ в конкретния случай се приема надхвърляне на определените в Националния рамков договор обеми и стойности на договорените медицински дейности.

Действително законодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети, само доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Конституцията. Именно тази разпоредба настоящият състав намира за
противоконституционна и преди да продължи проверката на подзаконовия нормативен акт, следва да отправи запитване до Конституционния съд, посочиха от ВАС. 

Върховните магистрати приемат, че лечебните заведения са изправени пред необходимостта да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и в случай на достигането им преди изтичане на срока, да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали. Това директно поставя здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната медицинска или дентална помощ, в положение да им бъде отказана такава единствено поради финансови причини.

На 1 септември тази година Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз подписаха с Националната здравноосигурителна каса рамковите договори за 2023-2025 г.  След сигнал от Управителния съвет на Сдружение на общинските болници в България, че текстовете в новия рамков договор дават право на всички болници на допълнителни финансови средства, с които да увеличат заплатите на медиците, на 11 септември председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. д-р Костадин Ангелов разговаря с председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров и с ръководството на Националната здравноосигурителна каса.