site.btaТемата "Огнището" бе представена в Регионалния исторически музей Враца, част от зимните четения

Темата "Огнището" бе представена в Регионалния исторически музей Враца, част от зимните четения
Темата "Огнището" бе представена в Регионалния исторически музей Враца, част от зимните четения
БТА, Враца (12 март 2025) В Регионален исторически музей (РИМ) - Враца се провежда представяне на темата „Огнището“, част от ежегодните зимни четения. Уредникът от отдел „Етнография“ Силвия Каменова разказа за лечебната сила на огъня и въглените, за огъня в народните приказки, песни и фолклор, за пролетните огньове и тяхното значение, за огъня в съвремието. Зимните четения ще продължат всяка сряда до 23 април. Следващата тема „Четата на Никола Войводов и Цвятко Павлович и нейното място в бурната история на 60-те години на XIX век“ ще представи Нели Стоянова. На снимката: уредникът от отдел „Етнография“ към РИМ - Враца Силвия Каменова.Снимка: кореспондент на БТА във Враца Лиляна Рашкова (ЕВ)

В Регионален исторически музей (РИМ) – Враца беше представена темата „Огнището“. Уредникът от отдел „Етнография“ Силвия Каменова разказа за лечебната сила на огъня и въглените, за огъня в народните приказки, песни и фолклор, за пролетните огньове и тяхното значение, за огъня в съвременността. 

Първостепенна роля в еволюцията на човека играе използването на огъня. Според някои твърдения, той започва да се употребява систематично за готвене едва преди 250 000 години, докато археологически находки, датирани отпреди 2 милиона години, свидетелстват за случайното му използване, посочи Каменова. Тя разказа, че древните култури от различни географски райони по света не просто са използвали огъня за топлина и светлина, а са виждали в него божествена сила, на която отдавали почит, страх и въображение. 

По думите й пример за това са находките от с. Оходен, където археологът Георги Ганецовски открива следи от праисторическо селище и наличието на обредна структура, наречена „Светилище на огъня“, а в нея са регистрирани останките от около двадесет огнища.

В традиционната култура на българите огнището е като сърцето на дома – главно и най-важно е помещението с огнище. Първоначално то е изграждано в центъра на стаята, а впоследствие се разполага до някоя от стените, каза Каменова.

Във Врачанско, разказа Каменова, запалването на първия огън в нов дом се извършвал от най-възрастната жена. В обредния акт, старата жена поръсвала плочата с „неначената вода“  (загребана наведнъж и донесена от момиче с живи родители - бел.а.). Докато разпалвала пламъка, тя изричала благословии за здраве, потомство, плодородие и разбирателство в дома. Поддържането на огъня било основна грижа на жената, докато осигуряването на дърва оставало задължение на мъжа. Огнището се възприемало като свещено място, което пази дома от злини. Вярвало се, че „лошите дихания“ и магиите губят силата си край неговите пламъци, но само ако огънят гори непрекъснато, допълни Каменова.

Тя разказа и за железните предметите, използвани в ежедневието, които също били смятани за носители на магическа сила. Така например ръженът, машата и веригата се използвали за предпазване от болести, вредители и опасни животни. Именно заради тази си защитна функция, те присъствали в различни обреди, свързани със здравето и преодоляването на житейски препятствия.

Огънят е особено важен елемент в някои лечебни практики, свързани с леене на куршум, гадаене на восък, гасене на въглен при баене и при главобол. Ако някой е урочасан, измиват го с вода, която пак е баяна на огнището, допълни Каменова. 

Народа ни строго почитал определени дни от календара, свързани с огъня. Съществуват редица обичаи, при които хората прескачат огньове с вярата, че това носи здраве. Обредните селски огньове са широко разпространени през мартенските празници. На Еньовден се запалвали ритуални огньове като отражение на небесния огън – Слънцето. Нестинарските танци са изключително важен ритуал, в който огънят играе не само физическа, но и дълбока духовна роля, добави Каменова. Светостта на огнището се свързва и с прошката. Особена сила има огънят, който гори в огнището на Бъдни вечер. 

Наред с почитанието към огъня като носител на живот, народът ни е практикувал обичаи, за предпазване от разрушителната сила на природната стихия. През лятото, в определени дни, като Павловден, Илинден и т.нар. Горещници, се спазвали строги забрани с цел предпазване от пожари. 

Огънят в съвременността също има място, каза Каменова и даде пример с олимпийския огън, който гори по време на игрите, но преди това преминава през различни държави, носейки послание за единство и мир.

Тази универсална сила на огъня, независимо от културния контекст, показва неговата непреходност и значение за човечеството, завърши Каменова. Темата бе част от зимните четения на РИМ – Враца, които се провеждат ежегодно. 

БТА припомня, че зимните четения ще продължат всяка сряда до 23 април. Следващата тема „Четата на Никола Войводов и Цвятко Павлович и нейното място в бурната история на 60-те години на XIX век“ ще представи Нели Стоянова.

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:13 на 12.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация