Допълнен

site.bta Над 100 са членовете на Клуб за българо-македонско приятелство, съобщиха учредителите му

 Над 100 са членовете на Клуб за българо-македонско приятелство, съобщиха учредителите му
 Над 100 са членовете на Клуб за българо-македонско приятелство, съобщиха учредителите му

Над 100 са членовете на Клуба за българо-македонско приятелство. Това съобщи историкът Стефан Дечев, един от учредителите на Клуба, на неговото представяне, което се състоя в Националния пресклуб на БТА. Чрез ZOOM бе направена връзка с Института за социални и хуманитарни науки в Скопие.

Клубът е гражданска общност на общественици от България и Република Северна Македония, създадена на 19 април тази година, за да отговори на предизвикателствата, пред които се намират двете страни, посочи Атанас Шарков, един от учредителите на Клуба. Той каза, че по време на комунизма тоталитарните режими и в двете държави са провели много тежка пропагандна война помежду си. След 1990-та година тази война реално продължи с различен интензитет, добави Шарков. 

Той съобщи, че в рамките на Клуба ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области – култура, образование, наука, киберсигурност, защита и борба с дезинформацията, гражданско общество, икономика. Ще бъде създадена и историческа комисия в сянка между историци от двете страни, информира Шарков. 

Сред учредителите на Клуба са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, журналистите Бойко Станкушев, Иво Беров и Димитър Кенаров, експертът по отбрана Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, историкът Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.  

 

Бившият премиер Владо Бучковски изрази задоволство от това, че е част от новия клуб за българо-македонско приятелство и посочи, че в тези критични времена, когато виждаме, че политическата воля на едната или другата страна не е достатъчна, за да се стигне до компромисно решение и да се премахне блокадата, която от ноември 2020 г. нанесе сериозни щети и на и без това крехките отношения между двете страни, гражданските общества трябва да положат  повече усилия, за да се изгради среда на взаимно разбирателство и уважение. Искаме, с наша подкрепа, двете правителства да стигнат до трайно решение, при което и едната, и другата страна да не се чувстват унизени, каза той.

Историкът Драган Зайковски благодари за инициативата за създаване на Клуба за македонско-българско приятелство, който да събере интелектуалци от двете страни с намерението с лични инициативи да дадат  стимул за изграждане на добросъседски отношения, които са насъщно необходими на двете общества. „След всяка среща на комисията по историческите въпроси обществата искат отговори, но те трябва да знаят, че отговорите на тези въпроси не могат да бъдат черно-бели.  Историята е наука, която е работи по предварително утвърдена методология, тя има за цел да направи възможни качествени знания за миналото, за събитията и за личностите, които са били част от тези събития. Много погрешно е, ако тълкуваме сегашните събития и процеси през призмата на историята. Особено опасно е, ако основаваме актуалните политики на актуализация на нещата, които са се случили или ние мислим, че са се случили в миналото. Много от тези процеси са завършили отдавна и е много погрешно да търсим алиби в тях и особено във фалшиво създаваните исторически наративи, да ги поставяме във функция на тълкуване на съвременни събития и процеси. Затова ние, историците от двете страни на границата, трябва да кажем ясно това, което в останалата част на Европа вече не е предмет на дискусия, а това е , че историята,  като наука за миналото, трябва да научи и двете общества за причините и събитията, които са довели до конфликти в миналото, и разбира се, за последиците от тези конфликти. Само тогава историята като наука ще изпълни обществената си роля – да еманципира обществото, в случая и македонското, и българското“, каза Зайковски.

Той посочи, че миналото предизвиква емоции, но е много опасно да се играе с емоции, и затова съвместната комисия по историческите въпроси трябва да бъде оставена да си върши работата спокойно, „а ние  като интелектуалци трябва да направим така, че тя да работи без никакъв натиск от обществото и от македонската, и от българската страна“, каза Зайковски. Той предлага след всяка среща на историческата комисия клубът да организира някакъв вид кръгла маса, на която да покани и историци от съседните страни и от Европа, и на тези маси да се дискутират същите въпроси, които са били обсъждани в историческата комисия

В инициативата от Скопие онлайн се включи и Катерина Колозова, професор по философия и директор на базирания в Скопие Институт за социални и хуманитарни науки. Тя се спря на работата си по проект с българско участие, чиято цел е „намиране на решение за излизане от задънената улица,“ до което се е стигнало заради блокираните от България преговори на Скопие за присъединяване към ЕС. По думите й препоръките, които са били оформени, от работата по този проект, не са били чути наистина от правителствата на двете страни.

И двете страни се придържат към начина на говорене, който е доминантен в техните общества, каза Колозова, като отбеляза, че и от двете страни има източници на поляризация.

По думите й участниците в проекта са стигнали до заключението, че когато поляризацията се дължи на „държавите и елитите, поне обществата не трябва да позволяват да се случва тази поляризация, а напротив, да създадат един процес на постоянно сближаване и  взаимно разбирателство.“

Колозова отбеляза, че участниците в проекта са били определяни в социалните мрежи като предатели на съответната страна, а всъщност според нея такива хора изграждат мостове.

Тя  подчерта, че участниците в инициативата са хора, които не подлагат на съмнение дали става дума две нации в две държави в случая с България и Северна Македония, но тези нации, като всички балкански нации имат и споделена, обща история.

Македония сигурно дели история и със Сърбия, Гърция, Албания. Мисля, че това някак ни е по-лесно да го признаем, отколкото споделената история с България и в това истерично отричане на споделената или обща история с България има един симптом, а този симптом е резултат на градена ксенофобия, която ние трябва да преодолеем от наша страна, България от своя, но ние смятаме, че в тази инициатива всеки трябва да поеме отговорност за грешките, греховете на собствената страна, каза Колозова.

Проф. Александър Кьосев, преподавател по модерна културна история в СУ „Св. Климент Охридски“, чиито корени са от Дойран, посочи, че българските правителства през последните десет години са направили така, че българофобията в Република Северна Македония се е увеличила по десет. Според него трябва да се вгледаме в малките неща, които ни свързват, а не в това, което ни разделя. Когато българските политици казват, че една нация е измислена, няма как отношенията между двете държави да са добри, каза Кьосев.

 

 

/ИС/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:40 на 27.11.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация