site.btaКултурата и образованието са една от основните национални цели според българските академици

BOBSTH 16:38:30 16-10-2013
RM1638BO.038
БТА - медийна среща - академици

Културата и образованието са една от основните национални цели
според българските академици


Велико Търново, 16 октомври /Десимира Миткова, БТА/
Учени от БАН виждат културата и образованието като една от
основните национални цели на България за постигане на развитие.
Възгледите си за това каква трябва да бъде страната ни изложиха
български академици по време на Деветата световна среща на
българските медии, организирана от БТА.
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров представи
трите според учените основни национални цели - духовно развитие
и култура, създаване на условия за високо благосъстояние на
българите и нов обществен договор за силна и правова държава.
За тези национални цели Воденичаров очерта редица стъпки за
постигането им, сред които конституционни промени, по-добре
структурирана, прозрачна и ефективна съдебна система.
Постигането на високо благосъстояние на българите академиците
виждат чрез ефективното използване на природните ни суровини до
получаването на краен продукт, екологично земеделие, създаването
на технологии за изделия с висока добавена стойност. Според
учените туризмът трябва да се превърне в индустрия. Над 40
процента от минералните извори в Европа се намират в България и
може да се направи целогодишен туризъм за рехабилитация. Освен
това може да се използват и натуралните ни продукти като билки и
кални бани, посочиха като примери те.
Академик Антон Дончев очерта голямата отговорност на
българските медии в чужбина, тъй като там живее почти една трета
от българите в трудоспособна възраст. Той описа метафорично
България като залив в огромно море, с големи приливи и отливи.
Според Дончев е подменена ценностната система на човечеството с
материализъм.
Длъжни сме да имаме идеи, защото те движат света. Нашата
академия се опитва да покаже на българското общество, че без
култура, изкуство, наука, духовен живот е абсолютно невъзможен
напредък, заяви Дончев.
За необходимостта от образование говори академик Георги Марков.
Според него у нас има отлични ученици, които печелят олимпиади,
но след това заминават в по-развитите държави. Като дълг на
учените той посочи да обяснят на политиците да не мислят
мандатно, а със стратегическа перспектива напред, както и да
запазят националната идентичност на българите, защото по думите
му тя се размива. Това според Марков трябва да стане чрез
съхраняването на историческата памет.
Академик Пламен Карталов посочи, че подмяната на истина и
ценности я има и в медиите, а когато се манипулира общественото
съзнание, е най-страшно. За каква четвърта власт говорим -
истинска или която създава агресия, попита риторично той.
Засягайки темата с демографска криза в България, Карталов
попита - "Когато жалим бежанците, които идват тук, кой жали
бежанците, които с потоци напускат отечеството ни всеки ден?".
Лесно е да заминеш, по- трудно е да останеш, защото в това
оставане, се сблъскваш с куп трудности и проблеми, добави
академикът.
Деветата световна среща на българските медии продължи днес във
Велико Търново. Гостите бяха приветствани от кмета на града
Даниел Панов в музей "Възраждане и Учредително събрание" -
сграда, построена от Колю Фичето и превърнала се по думите на
Панов в храм на българската държавност, тъй като в нея се
полагат основите на Третата българска държава и е приета
Търновската конституция.
Панов се обърна към журналистите от българските медии в чужбина
да разкажат на сънародниците ни по целия свят историческите и
културни достойнства на Велико Търново, който кандидатства за
Европейска столица на културата през 2019 г.
Деветата световна среща на българските медии се осъществява с
подкрепата на "ЧЕЗ България", "Петрол", ARPharM, "БГФармА",
"Средногорие Мед Индустриален Клъстер", "Мтел", КЦМ.


/РУМ/