site.btaС град Кюстендил е свързана идеята за спасението на българските евреи през Втората световна война

BOBSTH 12:44:30 13-12-2013
AM1244BO.001
Кюстендил - история - спасяване на българските евреи

С град Кюстендил е свързана
идеята за спасението на българските евреи
през Втората световна война


Кюстендил, 13 декември /Елица Иванова, БТА/
Спасението на българските евреи през Втората
световна война започва от Кюстендил, а юристи са били повечето
от "носителите" на идеята, коментираха за БТА историци и
прависти.
"И сега еврейската общност споделя идеята, че на
практика спасението на евреите в България започва от Кюстендил
и те отдават голямо значение на Кюстендилската акция, която е и
историческата истина", разказа пред БТА историкът от
Кюстендилския исторически музей Ангел Джонев.
Според историците по това време Кюстендил е
най-големият културен и просветен център в Югозапада, окръжен
център с голяма администрация, много интелигенция. Градът е
средище на освободителните борби, стопански и балнеоложки
център. Научили за плановете за депортиране на българските евреи
сред видните кюстендилски общественици се заражда недоволство.
"Българската адвокатура в онези години е имала
голям принос в спасяването на евреите", разказва за БТА
председателят на Кюстендилската адвокатска колегия Васил
Иванов. Той добави, че освен тогавашния подпредседател на
Народното събрание и роден в Кюстендил Димитър Пешев, повечето
от инициаторите на спасяването на евреите са били свързани с
правото.

Историята на събитията през 1943 година

С изпълнението на решението от конференцията
във Ванзее за геноцид над еврейското население в Европа се
заемат на 22 февруари 1943 година Александър Белев - комисар по
еврейските въпроси към Министерството на вътрешните работи и
народното здраве и Теодор Данекер - германски специален
пратеник в България, участник в ред акции срещу евреите в
Западна Европа. Специалистите се събират в София и подписват
споразумение за изселване "най-първо" на 20 хиляди евреи от
"новите земи Македония и Тракия". Това споразумение по-късно е
редактирано, защото 20 хиляди души в района няма. Въпреки това
те трябва да изпълнят споразумението, като "вземат" евреи от
старите предели на България, разказва за БТА историкът от
Кюстендилския исторически музей Ангел Джонев.
"В царството действат антиеврейски закони още
преди България да стане съюзник с Германия. Още от края на 40-та
година е гласуван Закон за защита на нацията, който е в
основата на антиеврейската политика. Тогава са ликвидирани и
масонските организации в България", коментира историкът.
"Най-много внимание се обръща на
имуществено-правната страна", допълва Джонев. Според него в този
момент в България е извършен и "антивъзродителен процес",
обратен на възродителния - за унифициране на именната система на
българските граждани. "В този период на евреите им се налага
да си сложат изключително библейски имена. Забранява им се да
носят българските окончания на фамилните имена", посочва Джонев.
В този момент в Кюстендил живеят около хиляда евреи и още три
хиляди, изселени от София.

Тогава българската администрация не е показвала усърдност в
"еврейския въпрос"

Според историците в Царство България
българската администрация е била значително по-добре
организирана, но въпреки това е страдала от редица недъзи,
познати и в днешно време. Тя не е показвала усърдност в
"еврейския въпрос", което е било регистрирано от комисарството
на еврейските въпроси."Най-висок" администратор по това време в
Кюстендил е бил околийският началник Любен Милтенов, а кмет на
града - д-р Георги Ефремов. "И двамата не са закачани от
Народния съд след 9 септември 1944 г., защото за тях са се
застъпили и самите евреи", разказва Джонев.
На 1 март 1943 година, с нареждане да изпълни
споразумението, в Кюстендил пристигнал представител на
комисарството - Борислав Тасев, също роден в Кюстендил. Той
поискал първоначална подкрепа от ръководителите на
административните органи в Кюстендил, но от негов доклад се
установява, че двамата не са били "много усърдни" при
изпълняването на тези негови искания.
Борислав Тасев бил натоварен да "вдигне"
евреите от Кюстендил, като за целта подготви един тютюнев склад,
близо до ж.п.-гарата, където да се докарат товарни вагони.
Тези хора трябвало да носят ръчен багаж, около 20 кг, да им се
запечатат къщите и да подготвят посуда за изхранване по път -
лъжици, баки и т.н., свидетелстват документите. Влаковата
композиция трябвало да ги закара до Радомир, където имало етапен
лагер. В него трябвало да се съберат около четири хиляди души,
основно от Югозападна България. "В Дупница и Горна Джумая били
подготвени сгради за беломорските евреи и те, за разлика от
кюстендилските били използвани", разказва историкът.
От Радомир с железницата кюстендилските евреи
трябвало да бъдат изведени до Лом, а от там изпратени до
Германския райх. Научили за плана, в градските среди сред
видните кюстендилски общественици се зародило недоволство.Според
плана на 9-ти март 1943 г. евреите от Кюстендил трябвало да
бъдат концентрирани и на 10 и 11 - вдигнати. Димитър Пешев бил
уведомен за ставащото от дупнишкия депутат Димитър Икономов.
Когато кюстендилските представители пристигнали при Пешев на
следващия ден и го уведомили за това, което трябва да се случи в
Кюстендил, заместник-председателят на НС провел разговор с
министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Той поискал
среща и с министър-председателя Богдан Филов, но такава му била
отказана.
И Пешев решава да постави въпроса на
най-високо ниво - чрез народните представители на
министър-председателя. Той подготвя писмо, подписано от 43-ма
негови колеги. В него се подписват само двама от дясната
прогерманска опозиция - Тодор Кожухаров и Александър Цанков. Не
са допуснати хора от ляво, не защото не са имали желание, а
защото самия Пешев е воден от мотива да покаже на правителството
по-скоро мнението на мнозинството, а не на опозицията",
обяснява Ангел Джонев. Ефектът бил постигнат и мероприятията
били отложени.
"Българската политика никога не стига до кардинални
окончателни решения. Работи се по ориенталски принцип - на
отлагането - ставащото да отшуми от само себе си. Така е оставен
и еврейският въпрос, особено след смъртта на цар Борис",
коментира историкът Ангел Джонев.
* * * * * * София и Югозападният регион са кандидати за
"Европейска столица на културата 2019". /ЕИ/

/АМ/