site.btaБизнесът има голям интерес към специалисти, владеещи малки или редки езици

BOBSTH 11:43:01 30-10-2015
AM1141BO.003
Великотърновски университет - ректор - интервю

Бизнесът има голям интерес към
специалисти, владеещи малки
или редки езици


Велико Търново, 30 октомври /Марина Петрова, БТА/
Бизнесът има голям интерес към специалисти, владеещи малки или редки езици, каза в интервю за БТА проф. Христо Бонджолов, ректор на ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий".
Много аутсорсинг фирми насочват усилията си в привличането на такива специалисти, допълни той, като поясни, че за целта те разкриват свои офиси и провеждат обучения на територията на висшите училища, където лингвистичните специалности са с традиции. Професорът подчерта, че тези фирми работят съвместно с бизнеса и в Европа, и по света, имат осигурени пазари и работа, а тук получават квалифицирана работна ръка.
Във Великотърновския университет в момента предлаганите работни места от подобни компании са около 400, а заетите са малко над 200, даде пример той. Проф. Христо Бонджолов смята, че това е чудесна възможност в рамките на следването си студентите да натрупат практика и да бъдат наети, ако са добри специалисти, веднага след завършването си.
Едно от големите богатства на университет с повече от 50-годишна традиция, като Великотърновския, са езиците, каза проф. Бонджолов. Те дават много сериозна база за развитие, защото успешно могат да бъдат комбинирани с утвърдените специалности. "Представете си комбинацията от икономика плюс даден език, или право плюс друг желан език. Бизнесът е адаптивен и търси добрите комбинации", каза проф. Бонджолов.
По отношение на идеята хора, които желаят да се преквалифицират в по-късна възраст в съответно висше училище, ректорът посочи, че това трябва да бъде регламентирано от държавата, чрез държавна поръчка. Според проф. Бонджолов държавата трябва да планира държавната поръчка. Той припомни, как заради подобно планиране в Гърция българските висши училища, където се е изучавала педагогика, са направили успешен прием.
Развитието на румънската икономика през последните години е увеличило броя на студентите от северната ни съседка както към бакалавърските, така и към магистърските програми, посочи той. От тази учебна година във Великотърновския университет е разкрита и лингвистична специалност с румънски език.
Висшето образование у нас е сред темите, които ще обсъждат участниците в XI Световната среща на българските медии, организирана от БТА в Атина от 4 до 8 ноември. В дискусиите ще се включи и проф. Христо Бонджолов, ректор на ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий".


Следва цялото интервю:

Въпрос: Проф. Бонджолов, какви са тенденциите и специалностите във Великотърновския университет, към които бизнесът и обществеността проявяват засилен интерес?
Отговор: Наблюдавам интересна тенденция. Там където има пазар на труда и там където наши специалисти, завършили университета, веднага могат да си намерят работа, точно там местата не са заети. Налице е слаб интерес към така наречените малки или редки езици. В това число влизат и всички славянски езици, а търсенето е огромно. Говоря за полски, словашки, сръбски, хърватски, руски. Слаб е интересът и към френския и немския език, което е също учудващо.
Напоследък има огромен интерес от аутсорсинг фирми, които искат да работят заедно с университета тук на място. Тези фирми работят съвместно с бизнеса и в Европа, и по света. Те имат осигурени пазари и работа, а тук те имат квалифицирана работна ръка. Това е чудесна възможност в рамките на следването нашите студенти да имат практика и да бъдат наети, ако са добри специалисти веднага след завършването си.

Въпрос: Какъв тип специалисти търсят тези аутсорсинг фирми?
Отговор:Трябват им хора, които владеят езици. Колкото повече, толкова по-добре. Няма ограничения, защото литературата за превод е с различна тематика и специфика, в различни сфери на науката. В момента предлаганите работни места са около 400, а заетите са малко над 200. Тези аутсорсинг фирми осигуряват работни места, офиси, семинари - тук, на място.

Въпрос: Това означава, че ВТУ има утвърдени традиции в обучението по различни езици?
Отговор: Едно от големите богатства на ВТУ са езиците. Те дават много сериозна база за развитие, защото нашата идея е специалностите да бъдат комбинирани с езиците. Представете си комбинацията от икономика плюс даден език, или право плюс друг желан език. Големите специалности засега не се профилират. Бизнесът е адаптивен и търси добрите комбинации. Право с два чужди езика и икономика, например, е великолепна подготовка за един млад специалист, излязъл на пазара на труда. Разбира се, младите хора от първи, втори курс не могат да се ориентират толкова бързо, но след трети курс, например, в рамките на възможностите, които дава Департаментът по езиково обучение в университета, те могат да допълнят своите знания. Така работата ще търси тях, а не те нея.

Въпрос: Тази специфика на ВТУ може ли да привлече чуждестранни студенти?
Отговор: Разбира се. В момента се отварят докторските програми, което представлява голям интерес. Има много студенти от съседни държави, при които има пречка за включване в докторските програми. При нас е точно обратното. Докторската програма дава възможност за обучение и за развитие на научна дейност. Голям интерес има и в сферата на изкуството, и на педагогиката, и на икономиката, историята и филологиите.
Нова възможност за привличане на студенти са франчайз договорите. Амбицията ни е да ги наложим. Идеята е на мястото, където те завършват последния етап от своето средно образование да ги обучават наши специалисти, по програмите на Великотърновския университет, независимо от държавата. Таксите в ЕС са едни и същи. Дипломите от ВТУ имат тежест в целия ЕС и извън него.

Въпрос: Повишава ли се интересът към изучаването на арабски езици?
Отговор: В рамките на обучението по "Приложна лингвистика" има изучаване на арабски език, като втори. Проблемът е, че в цялата държава няма достатъчно хабилитирани преподаватели по арабски език и литература. При липса на лектор и колегиум край него групите няма как да се увеличават. Много са арабските държави, но лектори няма. Университетът полага големи усилия за утвърждаването на арабистиката, но такива специалисти се изграждат изключително трудно и с много време. Факт е, че арабистика на университетско равнище се изучава в Софийския университет и във Великотърновския университет. Впрочем подобна е ситуацията и при изучаването на корейски език. Желаещи много, но лектори твърде малко. Преподавателят е един, който изнася лекции във Велико Търново, в София и в Скопие.

Въпрос: Има ли готовност университетът да осигури квалификационни курсове на хора, които желаят да се преквалифицират в по-късна възраст?
Отговор: Има, разбира се. Само, че първо това трябва да бъде регламентирано от държавата, чрез държавна поръчка. Нека държавата поне частично поеме обучението на такива желаещи. Иначе и в момента съществуват такива възможности, няма ограничения във възрастта. Стига да искаш, можеш да учиш. Държавните университети не могат да направят нещо толкова мащабно, без помощ от държавата.

Въпрос: Кои са най-желаните специалности от чуждестранните студенти, които се обучават във Великотърновския университет?
Отговор: Преди години гръцката държава беше планирала след четири години колко учители ще й трябват. Бройката беше голяма и гръцките университети не можеха да поемат толкова много студенти по педагогика. Тогава в университета дойдоха много студенти, които искаха да учат точно педагогика, защото държавата им гарантираше, че след 4 години те ще имат заплата от 2 000 евро и сигурно работно място. Всяко финансиране трябва да бъде планирано. Така е в целия свят, за съжаление, в България ние работим в "планиран хаос", затова не се получават нещата.

Въпрос: Интерес към изучаването на балканските езици има ли?
Отговор: Напоследък има много силен интерес към изучаването на румънски език, затова и от тази година го предлагаме като част от лингвистичните специалности. Взаимоотношенията между България и Румъния се активизират. Виждам много млади хора - студенти и ученици от Румъния, които идват във Велико Търново и са част от културния туризъм. Много румънски студенти записват магистърски програми във Великотърновския университет, както в специалност "Балканистика", така и в специалност "Приложна лингвистика", с румънски език. Разширява се интересът. Нормално е, ние сме съседи. Завършилите тези специалности ще могат да работят и в български, и в румънски фирми.

Въпрос: От години насам Великотърновският университет е домакин на Летния семинар по български език и култура, в който участват стотици хора от цял свят. На какво се дължи тази силна традиция?
Отговор: Ако трябва да бъдем точни семинарът се организира от 38 години, аз съм негов директор в последните десет години, а в продължение на повече от 20 години съм преподавател към семинара. В началото идеята е била да бъде една витрина на България за интелектуалците по света. Имало е теми табу, имало е представители на Държавна сигурност. Бил е начин да се види България, но по опосредстван начин. Участниците в семинара бяха Вип гости на България.
С времето нещата се промениха. От 150 участници през 80-те години, в началото на 90-те останаха около 50. Днес броят им отново се увеличава, отново имаме заявки за над 100 човека от целия свят, желаещи да учат български език. Това означава, че традицията е силна. Има тенденция на увеличаване на спектъра от държави. В последните издания участваха хора от над 45 страни. Въпреки финансовите затруднения Великотърновският университет се е доказал, като добър и обичан домакин за гостите на България.
/АМ/

./АМ/