site.btaНа този ден преди 25 години Папа Йоан Павел Втори прави публично извинение за прегрешенията на Католическата църква пред човечеството

На 12 март 2000 г. Папа Йоан Павел Втори прави публично извинение за прегрешенията на Католическата църква пред човечеството. Това се случва по време на голяма празнична меса (литургия), която предхожда католическият Великден. Папата се обръща към целия свят с молба да бъдат простени греховете на Църквата, извършени през последните 2000 години, както и заявява, че прощава грешките на другите вярващи спрямо християните. Това е първо подобно обръщение от римски духовен глава и предизвиква много международни реакции.

Емисиите на БТА отразяват събитието във Ватикана:

Папата поиска прошка за християните и враговете им

Ватикана, 12 март 2000 г. /БТА/ Папа Йоан Павел Втори поиска днес „смирено прошка“ за греховете, извършени от християните в миналото и за „отговорността им за днешните злини“ в проповед, произнесена в базиликата Свети Петър.

По време на голямата празнична меса папата поиска прошка и едновременно с това опрости грешките на другите вярващи спрямо християните, като призова „Да простим и да поискаме прошка“, отбелязва АФП.

Папата поиска прошка за насилието, недоверието и враждебността, за разделението и грешките на християните, които помрачават лицето на Църквата. Същевременно той припомни, че последователите на Христос неведнъж са били обект на насилие и преследвания в миналото, които също трябва да бъдат простени.

„Всеобщото помирение е Божията прошка“, каза папата.

Той и висшият клир бяха облечени във виолетови свещенически одежди – цветът на покаянието и Великденския пост, отбелязва АФП. Макар и силно прегърбен и трудно подвижен папата изглеждал в добро здраве.

***

БТА помества анализи от западната преса, посветени на обръщението на папата:

Най-сетне църквата е свободна

Берлин, 12 март 2000 г. /Бернд Улрих, в. „Тагесшпигел“/ В днешно време мнозина се извиняват и признават допуснати грешки. Не само скандалът около даренията за ХДС ни кара да гледаме на молбата за прошка като на нещо, което се разбира от само себе си. Все пак в интерес на германската държава е тя да се извини за престъпленията на националсоциализма. Германците са народ, свикнал да се извинява, едва ли не като азиатците. Затова ни е добре позната двойнствената природа на този жест – благородството, което се крие в него, и желанието никой да не пострада. Демонстративното поемане на отговорност и изплъзването от нея могат да вървят ръка за ръка. Както в случая с Кол.

Сега на ред е папата. Той помоли Бог да опрости греховете, извършени от „синовете“ на църквата през последните две хиляди години. Кръстоносни походи, насилствено покръстване, инквизиция, многократно разцепление на църквата, бездействие по време на Холокоста – списъкът с греховете на църквата е дълъг и датира отдавна. Естествено папа Йоан Павел Втори не носи лична вина за всичко това, макар формулата да гласеше „Моя е вината“. Защо тогава е нужен този великодушен и закъснял жест?

Много са причините, поради които папата се извини. Каквото и да мислят за него, основният му мотив е срамът, който един вярващ човек е длъжен да изпитва като част от църквата като институция. На второ място идва разумът. За един християнин не е само въпрос на морал да се извини от името на институция с много грехове. Това е и въпрос и на разум. Онзи, който не се отъждествява, който вижда мръсотията на света само у другите, мисли повърхностно. В този смисъл „меа кулпа“ на папата противоречи на духа на днешното време, на разграничаването от институциите.

Защо обаче толкова късно? От кръстоносните походи са изминали 1000 години, също толкова години са минали от първото разцепление на църквата, а от второто – 500 години. Безсилието на църквата по време на Третия райх датира отпреди 50 години. Защо църквата изчака да измине толкова много време от собствените ѝ прегрешения? Дали причината не е тази, че тя мисли в категорията век. В края на краищата днес много по-бързо обявяват някого за светец. Не, причината е друга. Църквата е свободна отскоро – свободна да види себе си такава, каквато е била.

Всички престъпления, извършени в името на Исус Христос, бяха нещо повече от отстъпление от идеала, който се проповядваше поне на теория. Вярата бе преиначавана, за да се обоснове защо е редно насилствено да се покръстват „диваци“, защо евреите са „убийците на Христос“ или защо Ерусалим трябва да бъде освободен. Тази ерес отгоре не приключи от само себе си през 1945 година. Дори църквата на студената война с нейните симпатии към диктатори, стига те да бяха върли антикомунисти, също не постигна душевна яснота. Едва след падането на Стената става ясно коя е единствената форма на държавно управление, която подхожда на християнската вяра: демокрацията. И че на езика на политиката под християнска свобода трябва да се разбират правата на човека.

Западният свят трябваше най-напред да се освободи от своите врагове и натрапчиви мисли, преди църквата да преоткрие себе си. Това също е срамно.

Сега църквата си спомня онова, което открай време е трябвало да знае. Че Христос спаси хората и че Бог е за всеки човек. Включително за евреите, диваците, еретиците, за всички.

Трябваше да изминат 2000 години, за да се разбере онова, което се знаеше. Църквата го стори.

***

Мисията на папата

Ню Йорк, 26 март 2000 г. /„Ню Йорк таймс“, редакционна/ Имаше нещо трогателно в кадрите по телевизията през миналата седмица, показващи как възрастният и немощен папа Йоан Павел Втори си проправя път през огромни маси хора и отслужва молитви със запалени свещи по време на пътуването си из Близкия изток. Но впечатлението за немощност не дава вярна представа за бързината на ума, която той демонстрира, докато си проправяше път през една от най-сложните и горещи точки в света. Йоан Павел Втори успешно смеси святото и светското, като действаше деликатно и балансирано. (…) По време на посещението си в четвъртък в мемориала на Холокоста Яд Вашем в Ерусалим папата отдаде почит на шестте милиона евреи, жертви на нацисткия геноцид. Той разказа собствени спомени от периода, когато нацистите окупират родината му Полша, а също и за негови приятели-евреи и съседи от годините на неговото детство, изчезнали в концентрационните лагери.

Йоан Павел Втори направи много повече, отколкото който и да било глава на римокатолическата църква в съвременната ѝ история, за да сложи край на отчуждението между католици и евреи. Той бе първият, който отслужи молитва в синагога; първият, който призна, че отделни служители на Католическата църква не са успели да предотвратят Холокоста; първият, който нарече антисемитизма грях срещу Бога и човека. (…)

Тези действия като че ли доведоха папа Йоан Павел Втори до етап, където той би могъл да обърне внимание на провала на папа Пий ХII да стимулира църквата да се противопостави на Холокоста. Яд Вашем бе най-естественото място, където би могъл да направи това. Сега изглежда той ще изостави въпроса, включително и противоречивата дискусия във връзка с канонизирането на Пий ХII, на своите наследници. (…)

Действията на папата и неговите посещения имат прощален елемент в период, когато църквата върви към третото хилядолетие.

Йоан Павел Втори като че ли е твърдо решен през тази епохална година да проследи пътя на зараждането на християнството, да поправи направените от църквата грешки и да донесе дух на помирение в района на Близкия изток. Неотдавна той бе в Египет и посети планината Синай, където евреи и християни вярват, че Мойсей е получил божиите заповеди. Миналата седмица се изкачи на връх Небо в Йордания, откъдето видя Обетованата земя.

Повечето хора, които са така немощни, като Йоан Павел Втори не биха посмели да осъществят подобни трудни пътешествия. Но той изглежда е човек с мисия, а това е от полза за целия свят.