site.btaАджерпрес: Електронен звънар - връзката между религията и технологиите

Във времената, когато духът на "зайчето" напълно е завладял Великденския празник, когато "Христос Воскресе" се предава чрез WhatsApp, се появи нова професия - електронен звънар, този, който с помощта на технологиите довежда вярващите в църквата. Такъв човек е Михай Букулей, който казва, че е камбанен звънар, но "електронен", съобщи за БТА агенция Аджерпрес.

"Мога да се нарека камбанен звънар, разбира се, но в същото време се занимавам с внедряването на електронни продукти в църквата. Занимаваме се с всичко, което е свързано с това, от задвижвани от мотор бронзови камбани, аудиосистеми, устройства за процесии, всичко, свързано със звука в църквата. Може да се каже, че съм звънар, но това е малка част, тази, която поддържа камбаните в движение. Това е система, която дърпа самата камбана, с помощта на технологиите", обяснява той.

В ерата на технологиите задействането на звънеца може да се извършва от разстояние, с мотор, програмирано или управлявано чрез смартфон. Клепалото, друг религиозен инструмент, който има същите "задължения" за комуникация с енориашите, не може да бъде моторизиран. Звукът може да бъде възпроизведен с помощта на "електронна камбана", казва Михай Букулеи, за Аджерпрес.

"Как започнах е особен въпрос, бях на 26 години, нямах работа. Бях в един клуб и се запознах с един италианец. Започнахме да си говорим на английски и така научих за тази история с църковните високоговорители и мотори. След това заминах за Италия за около 3 години, след което си казах, че е по-добре да се върна у дома, защото видях, че няма смисъл да работя за него. Отначало нямах никаква представа как да работя. После видях, че се справям добре и през 2011 г. започнах собствен бизнес, в римокатолическата катедрала "Успение Богородично" в Яш, а след това постепенно се разширихме. Това си остана и работата на душата ми, най-важната, защото беше и първата", казва звънарят.

Михай "бие камбаните" в няколко църкви, като за 13-годишната си кариера има впечатляващо портфолио. "Клиентите" идват при него по класическия метод - "от уста на уста", защото доволен от служението свещеник го препоръчва на колеги.

Цените варират в зависимост от сложността на работата. Но също толкова важно е дали структурата на църквата, на кулите, в които се намират бронзовите камбани, позволява да се извършат някои работи.

Съществува и конкуренция на пазара на "електронни камбани", особено след като има специализирани компании, които работят в тази област от дълго време и са натрупали опит.

"Православната църква всъщност не приема електронните камбани. Редки са случаите, в които се монтират електронни камбани, защото няма пари или защото, тъй като е в града, съседният блок е по-висок от църквата. Но иначе Православната църква предпочита бронзовата камбана. И все пак тя подкрепя моторизацията. Но там всички неща трябва да са на мястото си, защото камбаната трябва да остане на същото място", допълва звънарят.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)