Всички заинтересовани страни се надяват, че на тристранната среща днес или по-скоро рано сутринта утре (по кипърско и българско време) по кипърския въпрос в Ню Йорк ще постави началото на нов процес, а от 38-ия етаж на централата на ООН, където ще разговарят генералният секретар Антониу Гутериш и лидерите на двете общности, ще „излезе бял дим“, коментира кипърският вестник „Филелефтерос“, като използва метафората на белия дим, който се издига над Сикстинската капела при успешен избор на нов папа.
Лидерите на двете общности в Кипър, международно признатият президент Никос Христодулидис и президентът на признатата само от Турция Севернокипърска република Ерсин Татар, приеха поканата на генералния секретар на ООН за тристранна среща след години на безизходица, която последва провала на последния кръг от преговорите в Кран Монтана.
Христодулидис замина за Ню Йорк през Лондон, където се срещна с британския премиер Киър Стармър. Обединеното кралство е една от трите сили „гарантки“ в Кипър (заедно с Турция и Гърция) след предоставянето на независимост на бившата британска колония през 1960 г. Това им дава правото на намеса при определени условия за защита на конституционно установения ред в страната.
След срещата със Стармър Христодулидис заяви, че двамата са установили, че са „на една страница“ по отношение на пътищата за разрешаване на кипърския въпрос. Според кипърския президент на срещата британският премиер е заявил, че не може да има решение на кипърския въпрос извън рамката на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, т.е. чрез двузонална и двуобщностна федерация. Христодулидис каза, че вижда от новото британско правителство желание за засилване на сътрудничеството, включително и по отношение на възобновяване на преговорите по кипърския въпрос с оглед на ролята на Великобритания като сила гарантка в Кипър, постоянен член на СС на ООН и автор на резолюциите му по кипърския въпрос.
Известно безпокойство в Кипър обаче буди обстоятелството, че ООН държи картите си затворени по отношение на следващите си действия и по-конкретно не оповестява доклада на пратеника на Гутериш за Кипър Мария Анхела Олгин. И кипърските гърци, и кипърските турци очакват на вечерята на лидерите им с генералния секретар на ООН, която ще е при закрити врата, съдържанието на доклада да стане известно.
В менюто на кипърския турски лидер на вечерята довечера обаче се съдържа искането за признаване на суверенитета на кипърските турци и „трите преки“ – преки полети, пряка търговия и преки международни отношения, коментира „Филелефтерос“.
В интервю за Анадолската агенция преди Ерсин Татар заяви, че вечерята му с Христодулидис и Гутериш няма предварително определен дневен ред, а „официален процес на преговори няма да започне никога, преди да бъдат приети законните права на кипърските турци и да бъдат изпълнени ясни предпоставки“. Той повтори, че няма да отстъпи от политиката за решение чрез две държави и с равнопоставен международен статут и че „каквото и споразумение да бъде постигнато от тук нататък за Кипър, то ще има формата на сътрудничество между две държави“.
Кипър е разделен на две части след турската инвазия през 1974 г., предизвикана от държавен преврат, извършен от гръцки националисти и насочен към обединение с Гърция. Турция настоява, че интервенцията ѝ е била законна по силата на правата ѝ като страна гарант, но въоръжените ѝ сили остават в Кипър въпреки резолюциите на СС на ООН за изтеглянето им. През 1983 г. в окупираната част е провъзгласена т.нар. Севернокипърска турска република, суверенитетът на която е признат само от Анкара. През годините са провеждани много кръгове преговори за обединение на острова – цел, която изглеждаше най-близо през 2004 г. в рамките на плана „Анан“, предложение за федеративно решение, което щеше да позволи Кипър да влезе в Европейския съюз в своята цялост. Планът, приет от кипърските турци, беше обаче отхвърлен на референдум от кипърските гърци преди всичко заради усещането, че той не решава проблемите с режима на гаранциите и с чуждата намеса. Последният кръг от преговорите беше в швейцарския курорт Кран Монтана през 2017 г., който обаче завърши с провал, след което кипърските турци и Турция се ориентираха към решение на проблема чрез две суверенни държави.
/С-АМ/
news.modal.text
