Лидерите на двете общности в Кипър Никос Христодулидис и Ерсин Татар, които снощи участваха в неформална вечеря с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, не постигнаха напредък по основните си противоречия, но се договориха да се видят отново скоро за неофициални разговори в разширен формат, съобщиха световните и кипърските медии.
На вечерята Гутериш е призовал международно признатия президент Никос Христодулидис и президента на признатата само от Турция Севернокипърска турска република (СКТР) Ерсин Татар „да обмислят как да преодолеят различията в техните позиции и да възстановят доверието, за да позволят напредък, който да доведе то уреждане“ на кипърския въпрос, каза говорителят на ООН Стефан Дюжарик, който уточни, че двамата са се съгласили „да проведат неформална среща в по-широк формат в близко бъдеще под егидата на генералния секретар (на ООН), за да обсъдят пътя напред“, съобщи Ройтерс.
Христодулидис и Татар са се договорили още да се срещнат в Кипър, за да обсъдят възможността за отваряне на нови контролно-пропускателни пунктове между южната и северната част на острова.
Същевременно в комюнике на ООН, цитирано от кипърската новинарска агенция КНА, се казва, че Гутериш е изразил съжаление, че въпреки усилията на личния му пратеник за Кипър Мария Анхела Олгин на срещата не е била намерена обща основа между двамата лидери за напредък в разрешаването на кипърския въпрос.
От своя страна кипърският президент Христодулидис, цитиран от гръцката новинарска агенция АНА-МПА, каза след срещата, че разговорът е бил открит и по някои точки конструктивен. Той уточни обаче, че по въпроса за суверенното равенство на двете общности, за което настояват кипърските турци, различията не са били преодолени и „нямаше напредък по съществените въпроси“.
Христодулидис обясни, че бъдещите разговори в разширен формат ще бъдат с неформален характер и в тях ще участват и трите сили гарантки в Кипър – Великобритания, Турция и Гърция. На тях трябва да бъдат обсъдени перспективите за възобновяване на преговорите по кипърския въпрос.
Кипър е разделен на две части след турската инвазия през 1974 г., предизвикана от държавен преврат, извършен от гръцки националисти и насочен към обединение с Гърция. Турция настоява, че интервенцията ѝ е била законна по силата на правата ѝ като страна гарант, но въоръжените ѝ сили остават в Кипър въпреки резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за изтеглянето им. През 1983 г. в окупираната част е провъзгласена т.нар. Севернокипърска турска република, суверенитетът на която е признат само от Анкара. През годините са провеждани много кръгове преговори за обединение на острова – цел, която изглеждаше най-близо през 2004 г. в рамките на плана „Анан“, предложение за федеративно решение, което щеше да позволи Кипър да влезе в Европейския съюз в своята цялост. Планът, приет от кипърските турци, беше обаче отхвърлен на референдум от кипърските гърци преди всичко заради усещането, че той не решава проблемите с режима на гаранциите и с чуждата намеса. Последният кръг от преговорите беше в швейцарския курорт Кран Монтана през 2017 г., който обаче завърши с провал, след което кипърските турци и Турция се ориентираха към решение на проблема чрез две суверенни държави, докато Република Кипър и Гърция остават на позицията за „двузонална двуобщностна федерация“, както е предвидено и в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.
