Планът за растеж на Западните Балкани отваря вратите към европейския единен пазар и към свободното движение на стоки, услуги и капитали, каза премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски, който е домакин днес на среща на лидерите от Западните Балкани, посветена на плана на ЕК.
В срещата участват сръбският президент Александър Вучич, министър-председателите на Албания, Черна гора и Косово - Еди Рама, Милойко Спаич и Албин Курти, министърът на финансите в Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Сърджан Амиджич, Герт Ян Копман, генерален директор от дирекцията на ЕК „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и Джеймс О'Брайън, помощник държавен секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси.
„Тази структурирана рамка, подсилена от финансова подкрепа, се превръща в ключ към безпроблемна интеграция. Подкрепя приемането на европейски регламенти и стандарти, насърчавайки интеграцията както в региона, така и в ЕС. Тази стратегия за двойна интеграция не само ускорява процеса на присъединяване към ЕС, но и носи бързи ползи - увеличена търговия и инвестиции, подобрена конкурентоспособност и регионална свързаност. Планът е мост, който свързва стремежите с реалността”, каза в обръщението си на срещата Димитър Ковачевски.
Планът за развитие на Западните Балкани ще промени региона и целта му е да се удвои икономиката на държавите, защото опитът показва, че с присъединяването към ЕС стокообменът расте. Това може да се случи, само ако правителствата са посветени на пътя на държавите към ЕС и реформите се осъществяват, каза генералният директор от дирекцията на ЕК „Политика за съседство и преговори за разширяване“ Герт Ян Копман.
Според него, без интеграция в региона не може да се използват придобивките от европейския пазар.
„Затова въведохме условие - не трябва да блокирате съседите си, защото така можете да блокирате сами себе си, защото общият разход от липсата на сътрудничество е много висок”, посочи Копман.
Според държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Джеймс О'Брайън регионът никога е бил по-близо до ЕС. Той също посочи, че в изпълнение на плана за развитие „никой няма да блокира никого, нито има право на вето и никой няма да спре другия да напредва поради някакви неразрешени двустранни спорове”, а всяка държава, която се опита да го направи, ще се сблъска с последствията.
„Планът за растеж е много различен от предишните предложения. Той казва, че трябва да се свърши практическата работа. Говорим за свободи, за свободата на единния пазар, за свободното движение на стоки и услуги. САЩ подкрепят идеята, похарчихме около 200 милиона долара за помощ за този регион и ще останем ангажирани с това, но сега сме фокусирани върху влизането на региона в единния пазар”, отбеляза той.
„На второ място са „зелените коридори”. Преди камионите прекарваха над 80 процента от времето в чакане на границите на Западните Балкани, а това означава, че е невъзможно да се управлява бизнес, който зависи от трансгранични трансфери. По този въпрос има напредък, ще опитаме да постигнем по-голям. Разходите ще бъдат намалени почти два пъти, компаниите от ЕС ще могат да аутсорсват в региона, което е огромна придобивка. Започнахме дискусии и за други идеи, като производство, пренос и търговия на електроенергия, ще продължим с тях, докато вървим напред, а в следващите няколко месеца трябва да имаме практически инициативи. Трябва да разработим и механизъм за изпълнение, трябва да имаме идея за конкретна група хора, които ще разработват инициативите и ще трябва да ги реализират по прозрачен начин. Политическите лидери са готови да поемат този политическия риск. Ще има много работа, от която очакваме голям напредък. Група държави ще реши как ще напредне и ако една страна иска да изчака, да наблюдава, тогава гражданите на тази държава ще решат дали тези политически лидери са правилните”, подчертава О'Брайън.
Президентът на Сърбия Александър Вучич посочи, че от казаното от Копман и О'Брайън не вижда голям политически риск за участниците във форума, освен за Сърбия, но той оценява плана за развитие на Западните Балкани като "голяма инициатива".
„За нас „зелените коридори” са по-важни от единната европейска зона за плащане, която също е важна, но „зелените коридори” са от изключително значение и ще бъдат от голяма полза за създаването на по-добра бизнес среда за нас, но и за всички останали, които биха искали да инвестират в този регион“, каза Вучич, който посочи, че Сърбия ще бъде напълно отворена за всички идеи за общия регионален пазар и готова да ги реализира.
„Имам една голяма молба към всички вас от регионалните организации и от Европейския съюз да ни помогнете по някои въпроси, защото ще трябва да решаваме и тежки проблеми, с които ще се сблъскаме. Трябва да се хармонизираме, когато става въпрос за икономически мерки и политика на субсидиране, преди да влезем в ЕС“, каза президентът на Сърбия.
Това, което ще бъде направено през следващите месеци, ще определи как ще изглеждат Западните Балкани в края на това десетилетие, смята премиерът на Албания Еди Рама.
„Когато наистина искате нещо, то ще трябва да сте готови и да дадете жертви. Това е тест за зрялост и ние трябва да сме готови да го издържим. На колко по-добро място щяхме да сме днес, ако ЕС беше по-сериозен по отношение на интеграцията на Западните Балкани... Трябва да се срещаме редовно. Техническата координация между нашите държави е важна. Политиците трябва да развият далтонизъм по отношение на историята, да забравят цветовете на знамената на отделните държави и да виждат само цветовете на знамето на ЕС. Албания е готова да работи с всички, за да бъде завършен този процес”, посочи Рама, който припомни предстоящите избори в ЕС и изрази увереност, че и със следващия състав на ЕК ще „може да се продължи този път”.
Косовският премиер Албин Курти каза, че днес Косово ще предложи списък с реформи, а в следващите дни ще излезе със списък с конкретни проекти. По думите му основните реформи, върху които Косово ще се съсредоточи, са тези в публичната администрация и управлението на публичните финанси, а по отношение на проектите посочи дигитализацията, инвестициите в частния сектор и развитието на инфраструктурата.
„У нас трябва да се предприемат реформи за ценностите на ЕС, като подкрепата от ЕС трябва да бъде и финансова. Планът за растеж означава шест милиарда евро за нашия регион, а размерът на получените средства зависи от добрата работа, която вършим, и онова, което показваме“, каза Курти.
Премиерът на Черна гора Милойко Спаич подчерта, че се радва, че страната му е част от тази концепция, защото „това е важен проект, който трябва да започне възможно най-скоро”. Според него това е важен сигнал за страните от Западните Балкани, но и за онези, които искат да инвестират в региона.
Европейската комисия представи плана за растеж на Западните Балкани през ноември 2023 г. заедно с докладите за напредъка на страните и за периода от 2024 до 2027 г. Той предвижда шест милиарда евро за шестте страни от Западните Балкани.
/СГ/
news.modal.text
