site.btaС "Червения патрул" по стъпките на Николае Чаушеску в последните му дни

“Бих Ви приветствал с “товарищ”, защото навлизаме в ерата на комунизма”, обръща се към мен Крину Иван, който от години работи като екскурзовод в Букурещ. Обиколката ни по стъпките на Николае Чаушеску в последните му дни започва в първата неделя на декември, която се оказва мрачна и мразовита, точно както е било преди 34 години.

Крину ме качва на “Червения патрул” - Дачия “Летиция”, произведена в Себеш, Трансилвания, през 1977 г., и се отправяме към Площада на Революцията в румънската столица и сградата, която днес е Национален музей на изкуствата. Строителството й започва преди Втората световна война. Идеята била да бъде главно управление на Министерството на вътрешните работи. Но през 50-те години става Централен комитет на комунистическата партия. 

“Защо? Очевидно е, защото прилича на крепост. В средата на Букурещ е, това е било празно пространство. Тук се правели пропагандни митинги. Оттук на практика е била управлявана Румъния. Правителството не било важно. Решенията са били взимани тук. Тук е избран и Георге Георгиу-Деж - бивш комунистически лидер на Румъния. След неговата смърт, която настъпва малко след завръщането му от Москва, където се предполага, че е бил облъчен с радиация, на сцената излиза Николае Чаушеску. Той е издигнат за секретар на партията”,  разказва Крину Иван и допълва: “Решението е взето от старите членове на партията. От опитните политици. Те избират Чаушеску, за да има кого да винят за евентуални провали. Да има кого да използват за изкупителна жертва. Избират Чаушеску, защото той не е много образован и смятат, че е лесен за манипулация”.

След това въведение Крину Иван превърта лентата на времето до 1989 г. 

“Година, в която румънците бяха депресирани, уплашени, отчаяни. Помня, че спяхме с моите родители в една стая, за да се топлим. Електричеството беше скъпо и често го спираха. Положението беше много, много тежко”, спомня си румънецът. 

Това е годината, в която Михаил Горбачов иска да има промени в комунистическите страни, защото повечето са банкрутирали. 

“Но Живков, Хонекер, Чаушеску не искат и да чуват за това. На 10 ноември Тодор Живков е свален. Чаушеску се страхува, че историята ще се повтори и с него. В някои кръгове вече се споменава името на Йон Илиеску. Въпреки това на 25 ноември Чаушеску е преизбран на 14-ия конгрес на партията”, разказва той.  

Всичко започва на 15 декември, когато става ясно, че критично настроеният към режима пастор от унгарски произход Ласло Тьокеш трябва да бъде преместен от Тимишоара в Северозападна Румъния. В знак на солидарност, пред дома му се събират много хора. Възникналият спонтанен протест се превръща в демонстрация на всеобщото неодобрение на режима. В следващите часове и дни това недоволство бързо прераства в масови протести. 

Отначало румънските сили за сигурност се опитват да разпръснат тълпата със сълзотворен газ, извършват и арести. Чаушеску обаче настоява за радикални мерки и за използването на огнестрелно оръжие. В града са изпратени военни части, а на 17 декември се стига и до открити сблъсъци. В Букурещ министрите на отбраната и вътрешните работи, както и шефът на Секуритате изказват съмнения относно правилността на решението да се стреля срещу демонстрантите. Но Чаушеску заплашва да ги уволни.

“В процеса срещу него, Чаушеску не потвърждава, че е заповядал това. Но знаем със сигурност от записи на телефонни разговори. Той обвинява военния министър и министъра на вътрешните работи, че не стрелят против всички, които са против социализма и революцията. Хората, искащи нормален живот, са лоши”, казва Крину Иван. 

Вечерта на 17 декември проехтяват първите изстрели, десетки са убити. Демонстрантите обаче не се отказват и уличните протести продължават. Силите за сигурност обаче се въздържат от по-нататъшна употреба на оръжие. Когато армията започва отчасти да се оттегля от Тимишоара, се появяват слухове, че военните са минали на страната на народа. Това дава нов тласък на протестното движение. На 20 декември генерална стачка блокира заводите, протестиращите буквално превземат Тимишоара и го обявяват за първия освободен от комунизма румънски град.

“Стотици хиляди се събират на Площада на Операта в Тимишоара и на балкона на Операта група обявява града за свободен от комунизъм. Армията отстъпва. Никой няма смелост да стреля по стотици хиляди по улиците. Дори след като Чаушеску дава заповеди”, разказва Крину Иван. 

Постепенно протести избухват и в други градове на Румъния. 

По това време Чаушеску е на официално посещение в Иран, където не е посрещнат топло, въпреки че е приятел с иранския президент. Органите по сигурността заемат изчаквателна позиция. При завръщането му, протестите са набрали голяма инерция и вече не е възможно да бъдат задушени в зародиш. Въпреки това Чаушеску продължава да вярва, че с насилие ще удържи положението. И организира на свой ред митинг в Букурещ.

“За да покаже, че сме силни, както винаги. Да се борим срещу капитализма, за социализъм. Някои от хората, които идват на митинга, са от заводи, други са от профсъюзи, трети са избрани от партията да носят знамена. Чаушеску започва да говори и в началото всички скандират в негова подкрепа.  Но в един момент те започват да викат нещо различно - „Убиец“, „Долу Чаушеску“, защото са разбрали какво е станало в Тимишоара. Имало е радиоемисии от „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Хората се разделят на два митинга. Един за Чаушеску, друг - против него. Жандармерията, на практика това е Секуритате, идва с палки и щитове. Много се оттеглят към Университета и правят барикади, идват танкове. Хора са убивани на улицата”, разказва Крину Иван. 

В 12 часа и 8 минути Чаушеску напуска сградата на Централния комитет с хеликоптер. В този момент приключва и негово управление. В 13 часа държавната телевизия обявява, че диктаторът е свален.

“Пилотът Василе Малуцан, който управлява хеликоптера, заявява, че машината ще бъде свалена. И каца в полето, близо до Ботени. Чаушеску и охраната му спират кола - червена Дачия с Букурещки номер, управлявана от доктор Николае Дека. По пътя, до Вакарещи, Дека обявява, че колата се е повредила. Всъщност не е имал гориво. Чаушеску и охраната му спират друга кола. Черна Дачия. От Дъмбовица. Карана от Николае Петришор. Съвпадение на имената - всички са Николае: Николае Чаушеску, Николае Дека, Николае Петришор”, отбелязва Крину Иван.

Чаушеску иска да отиде до завод в Търговище, Южна Румъния, строен по негова заповед, където да намери подслон при негови приятели и да организира съпротива. Той знае, че те имат оръжие и организация, подсилена от армията и милицията. Надява се на работниците, които да защитят социализма. Вместо топло посрещнат, Чаушеску е замерян с камъни. В този момент той рухва, защото осъзнава, че никой няма да застане до него. Отива при директорката в експериментална ферма до Търговище. Тя се обажда на шефа на полицията в Търговище. Полицейското управление вече е окупирано от революционерите. Малко по-късно Чаушеску е официално арестуван. Нощта прекарва във Второ управление. 

На 25 декември Елена и Николае Чаушеску са изправени на съд в набързо свикан процес без защита и са осъдени на смърт. Чаушеску е обвинен, че е разрушил румънската икономика, че е нареждал да се убиват хора. Малко по-късно присъдата е изпълнена чрез разстрел. Новината обикаля света още същата вечер. От чужбина започват да изпращат помощи за Румъния. България изпраща камиони с храна и медикаменти.