site.btaПочти половината румънци смятат, че комунистическият режим е бил добър за Румъния

Близо половината румънци, или 48,1 на сто, вярват, че комунистическият режим е бил нещо добро за страната им, а 42,3 процента са на обратното мнение. Това показва проучване на социологическата агенция ИНСКОП (INSCOP), направено по поръчка на информационния сайт Нюз.ро и цитирано от Диджи24.

Пред ноември 2013 година 45,5 процента от румънците са смятали, че комунистическият режим е бил добър за Румъния, а като недобър е бил оценен от 44,7 процента.  

46,4 на сто от румънците смятат, че преди 1989 г. животът е бил по-добър в сравнение с настоящата ситуация (в сравнение с 44,4 процента през ноември 2013 г.). 34,2 на сто го определят като “по-лош” (спрямо 33,6 процента през ноември 2013 г.), а 13,7 процента казват, че е бил същият (спрямо 15,6 процента през ноември 2013 г.). 

“Обективната реалност и данните показват, че днешният стандарт на живот, национално богатство, права и свободи явно превъзхождат ситуацията отпреди 1989 г. Общественото възприятие обаче е различно. Има няколко обяснения, които подхранват това остро чувство на носталгия”, коментира директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк, цитиран от Диджи24. 

Той изброява силното конюнктурно недоволство на населението от настоящето, белязано от последователните кризи през последните години; “галопиращата” инфлация, която сериозно е засегнала стандарта на живот; неравномерното разпределение на националното богатство и значителното увеличение на различията между категориите, засегнати от бедност, и населението със средни до високи доходи; личната носталгия на част от населението към периода на собствената им младост; стимулиране на някои митове от комунистическия период чрез агресивни кампании особено в онлайн пространството и др.

“Всичко това доведе до митологизиране на ползите от комунизма за все по-широки слоеве от населението, подхранвайки в момента, на фона на атрофията на колективната памет, неудачни политически избори. Противодействието на тази тенденция е по-широка отговорност, която принадлежи на интелектуалните, политическите, икономическите и масмедийните елити“, отбелязва Ремус Щефуряк.

Проучването на общественото мнение е проведено между 20 и 27 ноември чрез телефонни интервюта. Участвали са 1100 души от различни социално-демографски категории на възраст над 18 години. Максимално допустимата грешка на данните е ± 2,95 процента.