site.btaМузей на комунизма беше открит в Букурещ

“Долу, Чаушеску”, “Долу комунизма”, “Децата ни искат да са свободни”, “Има начало във всеки край” - тези надписи и огромно знаме на Румъния с дупка по средата (символ на румънската революция) ме посрещат на "Улицата на Ковачите" №6 в Букурещ. Само няколко минути по-късно и няколко стъпала по-нагоре се озовавам в огромен хол. Ваза с карамфили върху бродирана на една кука покривка на лакирана маса. Стъклена купа с изкуствени плодове. Два тромави фотьойла, изтърбушен диван и стар телевизор със стъклена риба, кацнала отгоре му. Гардероб, ухаещ на нафталин, облепен отвътре с изрязани страници от западни модни списания. Телефон с шайба. Пластмасови играчки. 

Намирам се в музея “Някъде в комунизма”. Той отвори врати на 26 юли и е единственият по рода си в Букурещ, твърдят неговите създатели Каталина Андриеш и Габриел Бога. Тук обектите не са зад витрини, всичко може да се пипне и снима. 

“Музеят има четири стаи, които са тематично разделени. В първото помещение ще откриете информация за 50-те и 60-те години - времето на политически арести, репресии, конфискуване на земи и терени, когато Секуритате съблюдвала строго за реда. Втората стая представя периода от 1965-1989 г., който Николае Чаушеску наричал “златната епоха”. Това било времето, в което се инвестирало в индустрия, били теглени международни заеми. Другите две стаи пресъздават хол и кухня от онова време. Комунистическото време”, разказва за БТА Каталина Андриеш, докато ме развежда наоколо. 

Работата по музея започва още през януари, а за проекта помага цял екип от хора.

“Беше трудно да съберем и донесем обектите. Всеки предмет разказва по една история. Не си мислете, че сме взели всичко наведнъж от някоя къща. Всеки предмет има различен произход, но искахме да пресъздадем атмосферата, обстановката, в която са живеели хората по времето на комунизма, на Николае Чаушеску”, обяснява Юлия Урсулеску - едно от по-младите лица на проекта.

Стените на помещенията са покрити с много архивни снимки, лични истории и подбрана информация, която ни разказва за:

Румънския хладилник

През 70-те години начинът на живот на румънците не бил кой знае колко по-различен от този в другите държави. Заради заемите, взети от Николае Чаушеску, индустрията се развивала и това подобрявало качеството на живот. Нямало недостиг на хранителни продукти. Всичко рязко се променя в началото на 80-те години. Държавата измисля програма, според която всеки човек се нуждаел от максимум 2700 калории. На базата на този максимум се изчислявави и позволените количества храна. През 1984 г. те били както следва: 39 кг месо, 78 литра мляко и 166 кг зеленчуци на година. Месечно човек можел да си купи 1 литър олио и 1 килограм захар. Можел само в определени магазини срещу купони. Опитът за запасяване с храна се наказвал. 

Румънските заплати

Заплатите по времето на комунистическия режим се определяли според професията. Най-добре платени били строителните работници, които получавали приблизително 3600 леи, следвани от миньорите (3500 леи) и служителите в банките (3200 леи). Най-ниско платени били хората в областта на общественото хранене, туризма, ресторантьорството, където заплатата била не повече от 1500 леи. В тази група влизали и пощальоните, шофьорите и шивачките. За сравнение заплатата на Николае Чаушеску била 18 000 леи. 

Румънския спорт 

Николае Чаушеску се ангажирал лично с развитието на румънския спорт. “Новият човек” трябвало да бъде добре подготвен физически, затова и масовият спорт бил насърчаван. Появила се така наречената “Дачиада” - полуспортно събитие, което ангажирало всички възрастови категории. Футболните клубове носели имена, които показвали принадлежност към комунистическата доктрина. Била въведена титлата “майстор на спорта”, която показвала връзката между държавата и спорта. Спортните клубове, най-големият от които "Стяуа", били контролирани пряко от фамилията Чаушеску.

Румънската индустрия 

В началото на 50-те автомобилната индустрия не била развита и хората се придвижвали с трамваи, тролейбуси или автобуси, произведени в заводите в Букурещ. В края на 60-те години започва внос на коли от Франция, Източна Германия и Италия и с подкрепата на Съветския съюз се осъществява технически напредък. През 1968 започва и производството на "Дачия". За да може човек да си купи кола, трябвало да се запише в списък от чакащи. Понякога отнемало години, за да се сдобие с личен автомобил, независимо че разполагал с пари. В края на 80-те години една "Дачия" струвала 30 тогавашни средни заплати. "Дачия 2000" карали само партийни лидиреи и милицията. "Дачия 2000" с двигател от 2200 кубика и 116 конски сили имал и Николае Чаушеску. Наричал я “Tovarăsa” - спътница.

През 70-те и 80-те години Румъния започва да произвежда всякакво оборудване - компютри, телефони, домакински уреди. Компютрите от серията DACICC били успешни на вътрешния пазар и започнал износ за други социалистически държави. Земетресението от 1977, последвано от енергийната криза и трудностите през 1980-те, спират прогреса. 

Следва интервюто, което част от екипа на музея даде специално за БТА:

Защо решихте да направите музей на комунизма? Какво ви провокира да се фокусирате точно върху този период от историята?

Каталина Андриеш: Тази епоха е оставила отпечатък върху нашето ДНК и определя начина, по който много от нас се държат днес. Но повечето млади хора нямат реална представа за онова време, защото техните родители са били млади и често са идеализирали това време. Много от тях са забравили лошите неща, че не сме имали какво да ядем например. И младите попиват този изкривен образ. Има цяло поколение, което вярва, че тогава е било по-добре. Това ни провокира да направим музея, за да осъзнаят хората истината. Той е насочен и към чуждестранните туристи, към онези, които не познават тази част от историята. Много западни държави не са имали комунизъм и не си дават сметка какво означава за нас.

Юлия Урсулеску: Много е важно днешното поколение да познава историята. Не искаме да свирим на струната на носталгията. Ясно обясняваме, че комунистическия режим не е бил нещо добро за обществото.

Какво си спомняте от комунистическия период? 

Каталина Андриеш: Малко си спомням. Била съм на седем години по времето на революцията. Спомените ми са детски, а когато си дете, всичко е хубаво. Много ясно си спомням, че бяхме малко по-привилегировано семейство, защото родителите ми по един или друг начин успяваха да осигурят храна. Имахме късмет да живеем в къща с двор. Имахме печка с дърва и ни беше топло през зимата. За разлика от мен, съпругът ми живеел в блок. През зимата в апартамента било 14-15 градуса. Всички спели в една стая, за да се топлят. 

Габриел Бога: Имам много травми от онзи период. Не си спомням нищо хубаво. Единственото хубаво е, че съм бил дете. Но всичко, което се случваше тогава, беше мизерия. Спомням си, че когато бях на 8-9 години с мама гледахме реклами, записани от немската телевизия. И аз я питах “Това какво е”, тя отговаряше: “Прах за пране”, “А това?” - “Перилен препарат”, “А това ?” - “Прах за пране”. И аз наивно коментирах “Защо те имат толкова много, какво правят с тях? Ние имаме само един”. Помня също, че тайно наемах от приятел апарат с няколко касети със западна музика, с Рейнбоу например. Имах връзки с хора, които нелегално се занимаваха с музика. Те събираха тайно в една стая магнетофони и касетофони и правеха импровизирани студиа. Ако те хванеше Секуритате, конфискуваше всичко.  

Мечтата ми беше да напусна Румъния, да отида в чужда държава, защото там имаше MTV, бях виждал и записи. Виждах, че там се случват такива неща и не разбирах защо ние нямаме право да правим нещо такова. За разлика от другите хора, които може да изпитват носталгия по комунизма, при мен не е така. Винаги ми е харесвало да имам избор. Без значение дали имам или нямам пари. Да мога аз да избирам. Ако избереш да имаш пари, да си ги изкарваш, да получиш необходимото образование. Но да имаш пари и да не можеш да направиш нищо, да трябва да искаш позволение на някого за всичко - много е тъжно.

Юлия Урсулеску: Аз съм родена точно 10 години след революцията. Но моите родители са ми предали някои “комунистически” навици. Например, когато влизаме в блок, в жилищна сграда, не трябва да говорим много високо от страх да не ни чуят съседите. Защото може да извикат Секуритате. Не е хубаво да говориш за работата си, за парите си, за това, което правиш. Аз говорех високо и бързо, но мама все ми правеше забележка, за да не чуят съседите. Че и стените имат уши. 

Всяка година на Коледа ядем портокали. За моите родители това бил най-хубавият подарък за Коледа. Чувала съм, че и в България е било така. След революцията вече било по-лесно, но ние продължаваме тази традиция. И на мен днес портокалите ми напомнят за Коледа. И винаги купувам. 

А гледахте ли българска телевезия по онова време?

Каталина Андриеш: О, да. Тук на юг с големи антени ловяхме българска телевизия и гледахме “Лека нощ, деца”. Когато бях малка, често се шегуваха с мен, че имам големи уши и дали ловя с тях българска телевизия. Имаше и друга шега. Тя звучеше така: Един българин дошъл в Букурещ и като се върнал, приятелите му го питали как е било. А той отговорил “Не знам как беше. Толкова се уплаших, че стоях затворен само в хотелската стая. Всички около мен шушукаха “хвана ли България тази вечер?”. Всъщност ставало дума за българската телевизия.

Габриел Бога: Ние на юг хващахме българска телевизия, тези на запад - унгарска, на север - молдовска. Всички страни около нас бяха много по-свободни от нас. Ние получавахме продукти под масата от България, Югославия, Чехословакия, Унгария, Молдова. Така се снабдявахме с бутилка хубав алкохол, нес кафе, цигари Кент или Малборо. Целият народ трябваше да познава някого, който познава някого, за да може да поиска нещо. Беше ужасно. 

По-добре ли е сега? Настъпи ли промяна?

Габриел Бога: Сега се раждаш със свободата да можеш да избираш. Можеш да отидеш в България или да останеш в Румъния или да се установиш в Гърция или в Германия. Където искаш ти. Можеш да правиш каквото искаш с живота си. Можеш и да станеш част от политическа група и да излезеш на улицата и да правиш пропаганда. Това си е твоя работа. Имаш силата да избираш. Възможността да избираш и да се изразяваш свободно е всичко в този живот. Парите са само подробност. Румъния е развита страна. И България се разви много през последните 10 години. Много се промени. Но Румъния е много по-добре от България. В борбата с корупцията, по отношение на икономиката. Но България ме очарова. Хората са топли, много приличат на нас. Имаме и тази емпатия, че сме живели по времето на комунизма, че сме имали еднакви трудности.

Къде сте били в България?

Габриел Бога: И на море, и на планина, и в много градове, защото правя и някои исторически изследвания. Бях в Свищов, в Долината на тракийските царе. Много ми харесва крайбрежието на юг. Старият град, Несебър, невероятно е. Харесва ми онази част от планината, която не е комерсиална. Не ми харесва Банско. Имам планове да прекарам повече време в България. Много ми харесва и тази част с тракийските гробници. България свърши невероятна работа по отношение на историята. Вие успяхте да направите нещо, което ние не успяхме. Изследвания, пазите си историята. Моите приятели от музея в Свищов свършиха изключителна работа.