ОБЗОР

site.btaДипломатическият скандал между Гърция и Великобритания: недоразумение, несръчност или планирана акция, се питат наблюдателите

Дипломатическият скандал между Гърция и Великобритания: недоразумение, несръчност или планирана акция, се питат наблюдателите
Дипломатическият скандал между Гърция и Великобритания: недоразумение, несръчност или планирана акция, се питат наблюдателите
Музеят на Акролопа в Атина в момента представя скулптурите от Партенона, които се намират в Гърция, и отливки от Британския музей. Снимка: Петър Къдрев, БТА

Отменената среща на британския премиер Риши Сунак с гръцкия му колега Кириакос Мицотакис в Лондон, планирана за вторник, предизвика размяна на обвинения и от двете страни. Сунак, който отмени срещата, обвини гръцката страна, че е искала да използва посещението на Мицотакис за „позиране“ по въпроса за скулптурите от Партенона, които се намират в Британския музей, и се оплака, че Гърция е нарушила обещанието, дадено предварително, да не поставя чувствителния въпрос по време на посещението на гръцкия премиер.

От своя страна Мицотакис изрази разочарование за осуетената среща, а говорителят му Павлос Маринакис определи дипломатическия инцидент като неуважение към Гърция.

Раздразнението на Сунак беше предизвикано най-вероятно от интервюто, което Мицотакис даде в неделя пред Би Би Си, в което изрази намерение да постави въпроса за връщането на скулптурите в Атина по време на посещението си и сравни разпръскването на античните скулптурни композиции в различни музеи с разкъсване на „Мона Лиза“ на две части, които да бъдат изложени на различни места по света.

Гръцкото издание „Пондики“ обаче пише, че Сунак може да е реагирал и на срещата на Мицотакис с лидера на британската опозиция Киър Стармър в понеделник, по време на която темата също беше обсъждана. Стармър е смятан за по-отворен за постигане на някакво споразумение с Гърция, макар че е заявил пред Мицотакис, че лейбъристите не биха променили закона, който забранява на Британския музей трайно да предостави част от колекцията си на друга страна.

Друга страна на въпроса, която отбелязва „Пондики“, са разговорите на гръцкото правителство с Британския музей през последните години за взаимоизгодно споразумение за скулптурите, според което музеят би могъл да предостави своята част от скулптурите за излагане в Атина срещу експозиция от гръцки артефакти. Препъникамъкът тук обаче е думата „заем“ в условията на споразумението, която според Гърция ще означава признаване на собствеността на Британския музей над фризовете от Партенона. Затова, коментира изданието, въпросът е дали Мицотакис е направил грешка и е казал „нещо в повече“ или е имал в ръцете си проект на споразумение, който е неприемлив за него, и е провокирал инцидента, за да се върне в изходно положение и да започне диалога отначало с бъдещ друг британски премиер.

„Дейли мейл“ също коментира сценария изявленията на Мицотакис пред Би Би Си да не са били случайни. „Възможно ли е тази смешна политическа буря да беше предизвикана нарочно? Тя със сигурност не причини никакви щети на Кириакос Мицотакис вътре в страната му.  Той би тъпана на популизма за връщането на скулптурите и засили подкрепата (за това) от страна на (Лейбъристката) партия, която може скоро да управлява Великобритания“, пише британският вестник.

Не липсват и коментари, които като причина за инцидента са склонни да виждат по-скоро планирани действия от страна на британския премиер. Бившият еврокомисар и член на редица гръцки правителства Димитрис Аврамопулос, цитиран от АНА-МПА, определи поведението на Сунак като „безпрецедентно“ и заяви, че вероятно британският премиер е действал под вътрешнополитически натиск с цел да извлече политически облаги вътре в Консервативната партия и изобщо в Обединеното кралство. 

„Политико“ обвинява за ситуацията характера на Риши Сунак и се пита дали той не се пали твърде лесно, за да спечели изборите, още повече, че лейбъристите водят с голяма преднина в проучванията. 

Скулптурите от античния храм на богинята Атина, които днес се намират в Британския музей, са свалени от Партенона в началото на XIX в. от британския посланик в Османската империя лорд Елгин, поради което и често са наричани Мраморите на Елгин. През 1816 г. британският парламент откупува от Елгин релефите и ги предоставя на Британския музей, където се намират и до днес. Друга съществена част е в Музея на Акропола, а отделни фрагменти са в други европейски музеи. През 1983 г. Гърция започна кампания за връщането на скулптурите от Лондон в Атина, а темата е източник на периодично напрежение в двустранните връзки.

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:58 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация