site.btaОБНОВЕНА Модернизацията на Българската армия и укрепването на отбранителната индустрия трябва да бъдат първостепенен и постоянен ангажимент на всяка власт, заяви президентът Румен Радев

Модернизацията на Българската армия, укрепването на отбранителната индустрия трябва да бъдат първостепенен, постоянен, осъзнат ангажимент на всяка власт, а не да чака да ѝ се задава посоката от Брюксел, за да се сеща за тях. Това коментира пред журналисти президентът Румен Радев, който участва в благотворителния спортен турнир "Победителят си ти!" в столицата.

Държавният глава припомни заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност, които е свикал, по темата за модернизацията и обвързване на тази модернизация с развитието на българската отбранителна индустрия, както и други форуми. Радев напомни и за КСНС в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС, когато е предложил и това се е приело България да лидира процесите по изграждане на обща европейска отбрана, така че отбранителната ни индустрия да се интегрира много по-пълноценно в европейските проекти. Очаквам сегашното, вече редовно, правителство най-сетне да се ангажира с консенсуса, който постигнахме тогава, защото резултатите са изключително скромни, а много от хората, които бяха на тези съвети, днес са в управлението и в Народното събрание, каза президентът.

България и Европа са изправени пред две важни изпитания – прекратяване на кръвопролитието в Украйна и преодоляването на изоставането в сферата на сигурността, каза Радев. По думите му, в рамките на последния Съвет в Брюксел много се е обсъждала темата за превъоръжаване и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното, освен приказките за налагане на мир чрез сила, което от устата на Европа звучи все по-нереалистично.

Не бързам да се присъединявам към фанфарите относно европейския план за превъоръжаване, каза президентът. Той коментира идеята за 800 млрд. евро от Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат за инвестиции в отбраната и отбранителната индустрия, посочвайки, че трябва да е ясно, че такива пари няма, а ще има заеми и възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове. Държавният глава изрази очакването си българското правителство да подходи отговорно и критично към всевъзможните български ангажименти в този казус. По-важно от тези средства е отношението на държавата относно модернизацията на Българската армия, укрепването на отбранителната индустрия, които да бъдат осъзнат ангажимент на всяка власт, каза още той.

Българската отбранителна индустрия може да направи много за засилване на отбранителния ни капацитет и на отбраната в Европа, ние се ориентираме все повече към високотехнологични производства, но не трябва да се забравя, че основните ни приходи са от боеприпаси, каза президентът. По думите му, за боеприпасите е най-важна суровината – барут, която все по-трудно се намира на международния пазар. Радев обърна внимание, че повече от година отговорен български инвеститор иска да инвестира в производството на барут, но има пълен блокаж и от „сглобката“, и от правителството на Главчев. Поставил съм въпроса и на КСНС, и на консултациите с партиите, и се надявам вече да се реагира, каза Радев. Според държавния глава първото, което трябва да направи властта, е по отношение на отбраната и да реши въпроса за това България да има собствен капацитет да произвежда барут.

Ние имаме своя ниша, тя трябва да се разшири в производството на боеприпаси, леко въоръжение, а в последните години имаме сериозни успехи и в производството на дронове и на антидрон системи, в оптически прибори, каза президентът Радев в отговор на въпрос дали България може да намери своя ниша в отбранителната индустрия на Европа. По думите му, е необходимо взаимодействие и с чужди фирми, а държавата да предостави необходимите условия.

Уравнението е доста сложно, каза държавният глава в отговор на въпрос дали страната ни трябва да се откаже от инфраструктурни проекти за сметка на заеми за превъоръжаване. Това трябва да го реши българското правителство. Много европейски държави са силно задлъжнели и не са ентусиазирани за този план, защото те не могат да вземат повече заеми. „Дали ние ще се откажем от структурни и кохезионни фондове – едва ли. Това го казват и почти всички европейски държави“, каза още той. Опцията, която остава, е проекти, които вече твърдо няма да са случат по Плана за възстановяване и устойчивост, дали средствата за тях ще могат да се прехвърлят в отбранителната индустрия, но трябва да се извърви дълъг бюрократичен път с все още неясен изход, посочи още Радев.

На въпрос дали предвид международната обстановка е близък мирът в Украйна, Румен Радев изрази по-голямата си тревога, че Европа е "големият липсващ" в започналия диалог за преустановяване на конфликта, за прекратяване на огъня и сядане на масата за преговори. Европа е най-потърпевша, бъдещето ѝ и бъдещата архитектура за сигурност зависи от това, така че Европа не може повече да си позволява да не отчита реалността и да стои отстрани с празната надежда, че ще наложи мир от позицията на сила, добави президентът Радев. По думите му, в близките години Европа не може да налага мир от позицията на сила.

Над шест хиляди украински войници са обкръжени в Курск и са заплашени от пълно унищожение, така ли трябва да продължава тази война или веднага да се предприемат мерки да спре огънят и тогава да се търси дипломатическо решение, което да гарантира сигурността и на двете страни, отговори президентът Радев на въпрос дали трябва да продължава военната помощ към Украйна.