Как българските учени могат да подпомогнат процеса на успешния енергиен преход в Европа обсъдиха на среща днес в Българската академия на науките (БАН) председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и евродепутатът Радан Кънев. Това съобщи пресцентърът на научната институция.
Нашите учени имат доказана експертиза по редица проблеми, свързани с прехода към нисковъглеродна икономика, като улавянето, съхранението и преработката на въглероден диоксид. В областта на водородните технологии БАН работи от много години. През 2014 г. станахме член на Европейската инициатива "Чист водород". В рамките на Центъра за компетентност "Хитмобил" беше открита първата за региона водородна зарядна станция", каза чл.-кор. Евелина Славчева.
Тя отправи покана към представителя на Европейския парламент и към негови колеги да посетят станцията, за да се запознаят на място с последните разработки на учени от БАН.
Според Радан Кънев в рамките на Европа българската наука се движи с много добро темпо. Той предложи да се организира кръгла маса с участието на представители на науката и индустрията, за да се търсят възможности за подобряване на връзката между тях.
БТА припомня, че официалното откриване на първата за България и региона водородна зарядна станция в рамките на Центъра за компетентност "Хитмобил" се състоя на 10 май 2024 г. в София.
"Това е първата в страната и региона полева лаборатория за тестване и развитие на системи за чиста енергия", каза член-кореспондент Евелина Славчева, която тогава беше председател на Общото събрание на Българската академия на науките (БАН). По думите й това е целта на центъра - да способства с научно-приложни изследвания и иновации, и в пряка връзка с държавните и общински власти, и с бизнеса да работи за ускореното въвеждане на такива системи за възобновяема енергия, които да допринесат за сигурна енергия и чиста околна среда.
Евелина Славчева обясни тогава, че всички съоръжения са инсталирани, закупени и пуснати в експлоатация с финансовата подкрепа на Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и са съфинансирани от Европейската комисия. Общата сума на проекта възлиза на над 21 милиона лева.
/ХТ/
