site.btaСпособността на медиите разбираемо да отразяват науката бе фокус в последната сесия на конференцията за политиката на ЕС за устойчива планета
Защо и как медиите могат да покажат науката по разбираем начин за обществото, ролята на работилниците за подобряване на сътрудничеството между журналисти и учени, инвестициите в хората за обучения и професионална квалификация във връзка с отразяването на научни теми бе фокусът в последната панелна сесия на тема “Изграждането на мостове между журналистиката и науката и жизненоважната им роля за оформянето на разбирането на обществото и политиците за света, и глобалните, и социални предизвикателства''. Сесията бе част от Международната конференция, посветена на европейската политика за устойчива планета, с акцент върху полярната наука, която се проведе в Софийския университет.
Модератор на последната част от форума бе Петър Теодосиев - главен редактор на списание “Българска наука”.
Мария Чернева - журналист от Българската национална телевизия (БНТ) сподели, че много от нейните колеги имат проблем с разговора за наука, но отговорността за това как трябва да се отразяват научните теми и събития не трябва да се свежда само до журналистите, а и до самите учени, които трябва да могат да приласкават и да могат да показват цялата красота на науката.
''Съществува един документ, който се нарича Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България. В този документ от 60 и няколко страници думата ''медии'' не се среща нито веднъж, което показва, че ние изпадаме встрани'', отбеляза Милен Митев - директор на Българското национално радио (БНР). По думите му липсва цялостна стратегия и визия на ниво държава за това какво трябва да правят обществените медии по отношение отразяването на научните събития.
''Много е важно и как комуникират учените с различните медии. Наистина има значение дали комуникират с обществена, с частна медия, каква е специализацията на медията, по какъв начин тя отразява съответните новини, така че за мен е важно наистина да се прецени дали бързо и веднага трябва да се реагира на конкретно събитие, или да се направи по-задълбочен анализ, материал върху конкретни факти, които се случват в различните сфери на науката'', каза Рая Лечева - журналист от Capital BG. По думите й хората наистина са ''жадни'' за новини по научни теми.
Според Живко Константинов - журналист от EuroNеws, ролята на журналистите е да направят така, че нещо, което на пръв поглед изглежда скучно, да бъде превърнато в любопитен и интересен материал. По думите му именно това е и борбата, когато се правят репортажи за наука - да се убеди продуцентът защо определена тема ще бъде любопитна за хората.
Д-р Жозе Ксавиер - изследовател, член на Центъра за морски и природни науки, в Университет ''Коимбра'', Португалия, подчерта, че е много важен подходът на журналистите към учените. Според него те трябва да имат достатъчно търпение и да им обяснят как да говорят, така че знанията им, изразени с научни термини, да бъдат сведени до езика на обикновените хора.
''Важно е научните факти да се отразяват правилно'', допълни д-р Ксавиер. ''Много е трудно да си журналист по научните въпроси. Опитайте се и вие да влезете в ролята на учени. Трябва повече комуникация, сътрудничество и повече семинари с нас'', посочи още изследователят.
/ХТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text