Каквото и да се случи на втория тур на парламентарните избори във Франция, то няма да промени факта, че "Национален сбор" ще остане неделима част от френския политически пейзаж. А когато се говори за „Национален сбор“, неизменно всеки се сеща за бащата на Марин Льо Пен – Жан-Мари Льо Пен, който е съоснователят на „Национален фронт“, движението предшественик на „Национален сбор“. Франс прес припомня, че сред другите съоснователи са двама бивши членове на нацисткото поделение „Вафен СС“. Издания като „Медиапар“ и „Франс 24“ припомнят, че това с били Пиер Емил Буске и Леон Голтие. При създаването на „Национален фронт“ през 1972 г. Жан-Мари Льо Пен избира същия мотив в емблемата на движението – трицветен пламък - който фигурира в емблемата и на постфашистката италианска партия „Италианско социално движение“, допълва Франс прес.
Жан-Мари Льо Пен е роден през юни 1928 г. в Трините сюр Мер, селце в Бретан. Син е на рибар и на шивачка. Баща му загива, когато корабът му се натъква на мина през 1942 година. Жан-Мари Льо Пен учи в йезуитска гимназия във Ван, завършва право и политически науки в Париж. През годините е бил и член на чуждестранния легион, като е бил на военни мисии в Индокитай и Алжир. Членувал е в синдикални организации, в организацията „Национална реставрация“, която е роялистка. Още от рано се откроява като добър оратор. Избран е за първи път за депутат във френския парламент през 1956 г. от Съюза за защита на търговците и занаятчиите.
Жан-Мари Льо Пен е лидер на „Национален фронт“ от 1972 г. до 2011 г. После е негов почетен председател в периода 2011 г. – 2015 г. Като партиен лидер той се кандидатира пет пъти за президент на Франция – през 1974, 1988, 1995, 2002 и 2007 г. Най-доброто му представяне е през 2002 г., когато получава 16.86% на първия тур и се класира за втория тур срещу Жак Ширак. Това се дължи на много причини, сред които лошото представяне на първия тур на кандидата на социалистите и премиер по онова време Лионел Жоспен, както и на разпокъсването на вота между 15 кандидати. Класирането на Жан-Мари Льо Пен на втория тур води до безпрецедентно обединение на останалата част от политическия спектър срещу него и резултатът е голямо поражение за него на втория тур, на който противникът му Ширак получава 82%, което е най-големият резултат в историята на Петата френска република. Пет години по-късно Жан-Мари Льо Пен отново се явява на президентски вот, но се класира на четвърто място. По това време той е на 78 години и 9 месеца, което го превръща в най-възрастния кандидат за президент във френската история.
През годините Жан-Мари Льо Пен е бил и общински съветник от 20-и парижки район, областен съветник в регионите Ил дьо Франс и в Прованс Алп Кот Д’Азюр. През 1984 г. Жан-Мари Льо Пен печели и място в Европейския парламент, където е преизбиран на последващите избори, в това число и на тези през 2014 г.
Неизбежна част в риториката на Жан-Мари Льо Пен са темите за имиграцията, защитата на културните традиции и ценности, на закона и реда, борбата с високия ръст на безработица във Франция. Той е и отявлен критик на Лисабонския договор за реформиране на ЕС. Жан-Мари Льо Пен е известен с политическото си дълголетие. Той оцелява в политиката въпреки скандалите, полемиките и съдебните проблеми, които има. Негови привърженици го наричат заради това „Последният самурай в политиката“, а негови противници – „Дявол на Републиката“.
Сред по-скандалните позиции на Жан-Мари Льо Пен е тази в подкрепа на връщането на смъртното наказание във Франция. Той настоява и за принудителна изолация на заразените с вируса на СПИН в заведения наречени спинаториуми. Жан-Мари Льо Пен също така набеждава Ширак, че получава пари от еврейски организации. Многократно той се оплаква, че сред френските футболни национали има прекалено „небели играчи“. За Никола Саркози, който е отчасти от гръко-еврейски и унгарски произход, той казва, че е чужденец. Жан-Мари Льо Пен е и срещу схващанията, че човекът е в основата на климатичните промени и съпоставя климатологията с комунизма. Прави скандални коментари и за хомосексуалистите и паралели между хомосексуалността и педофилията.
Жан-Мари Льо Пен е и осъждан на няколко пъти за антисемитски и ксенофобски изявления. Той обжалва тези решения и следват дълги съдебни битки. Самият Жан-Мари Льо Пен изтъква, че в неговата партия има хора с различно етническо и расово потекло, когато го обвиняват в расизъм и насаждане на расова ненавист.
На няколко пъти Жан-Мари Льо Пен е съден и за изявления, в които отрича Холокоста. Едно от тях той твърди, че газовите камери, в които са били изтребвани евреите от нацистите, са били детайл от историята на Втората световна война. Според него депортирането от Франция на 76 000 евреи в нацистки концентрационни лагери е тривиален въпрос. Той поставя под съмнение и факта, че през Втората световна война са били убити 6 милиона евреи. За тези свои позиции той e осъден да плати 1,2 милиона френски франка (183 200 евро), през 80-те години на миналия век, припомня „Монд“. Впоследствие срещу него бяха заведени още дела за сходни изказвания. През 1997 г. Европейският парламент снема имунитета на Жан-Мари Льо Пен, за да може той да бъде съден от германски съд за изказване по време на германска проява, на която казва, че ако човек вземе книга с 1000 страници за Втората световна война, само в две страници от тях ще се говори за концентрационни лагери, а за газовите камери ще се споменава едва в 10-15 реда. Жан-Мари Льо Пен е осъден да плати отново глоба по този случай.
Жан-Мари Льо Пен е съден и за нападение срещу социалистическа кандидатка по време на парламентарните избори през 1997 г. Самият той пък съди редица издания заради техни твърдения, че по време на войната в Алжир той е участвал в измъчване на хора там. Името на Жан-Мари Льо Пен беше забъркано и в разследване за неправомерно използване на европейски средства. През декември миналата година името му беше цитирано сред имената на 28 представители на крайната десница, в това число и Марин Льо Пен, които бяха обвинени, че са използвали пари, предназначени за заплати на европарламентарни сътрудници, за заплащане на заплати на сътрудници на „Национален сбор“, които не са били европарламентарни сътрудници.
Заради полемичните си изказвания и съдебните си неволи Жан-Мари Льо Пен постепенно е изтласкан от ролята си на лидер начело на „Национален фронт“. Той отстъпва лидерското място на дъщеря си през 2011 г., а впоследствие тя го лишава изобщо от поста на почетен партиен председател заради продължаващите полемики около него, които пречат на курса на партията към обновление и представяне в по-нормална светлина с цел привличане на повече избиратели. Това лишаване от почетното председателство е съпътствано и от продължителни съдебни битки.
В личен план през 70-те години Жан-Мари Льо Пен наследява състояние от индустриалеца Юбер Ламбер, който е син на предприемача от циментовата индустрия Леон Ламбер и е поддръжник на „Национален фронт“. В допълнение на състоянието, което възлиза по онова време на 30 милиона френски франка, е и триетажното имение Монтрту, в Сен Клуд, в западните покрайнини на Париж. Имотът бързо се превръща в централа на клана Льо Пен. Той е съставен от внушителна къща с площ 430 квадратни метра, към която има допълнителни сгради с площ 350 квадратни метра и парк с площ 4670 квадратни метра. Семейство Льо Пен преминава през съдебни битки със семейството на Юбер Ламбер, за да запази това наследство, припомня изданието „Пувоар“.
През последните години здравето на Жан-Мари Льо Пен се влоши. Той прекара инсулт и сърдечен удар, а през април беше поставен под юридическа защита по искане на семейството му.
За придаването на по-нормален и по-приобщаващ облик на „Национален фронт“, прекръстена през 2018 г. на „Национален сбор“, безспорно се смята, че е допринесла Марин Льо Пен, най-малката от трите дъщери на Жан-Мари Льо Пен от първия му брак. Марин Льо Пен е родена през 1968 г. и пълното й име всъщност е Марион Ан Перин Льо Пен. Завършва право, но упражнява за кратко тази професия. Още през 1986 г. се присъединява към „Национален фронт“. През годините е била областен съветник в регионите Ил дьо Франс, Нор Па Дьо Кале, О Дьо Франс, общински съветник в Енен Бомон, била е френски депутат и евродепутат. Кандидатира се три пъти за президент, като през 2012 г. се класира на трето място с 17,9%, през 2017 г. стига до втория тур срещу Еманюел Макрон, като получава 33,9 процента от гласовете. След още пет години отново е на втори тур пак срещу Макрон и получава 41,5%, като междувременно е преотстъпила ръководството на партията на младия Жордан Бардела. На парламентарните избори през 2022 г., последвали президентските избори през същата година, Марин Льо Пен е избрана за депутат, а партията й успява тогава да излъчи близо 90 депутати в долната парламентарна камара (Националното събрание), като поднася по този начин приятна изненада на симпатизантите си, но неприятна изненада за социолозите и опонентите си, вещаещи й само около 30 места. След това Марин Льо Пен оглавява парламентарната група.
Марин Льо Пен съумява през годините да смекчи тона на крайнодясната си партия, да я представи като загрижена за такива проблеми на французите като имиграцията, инфлацията, високите разходи за живот, престъпността. Постепенно партията „Национален сбор“ се превръща в алтернатива на центристите на президента Еманюел Макрон, възприемани като прекалено отдалечени от истинските проблеми на французите. Марин Льо Пен е възприемана като политик, близък до народа, а Макрон като президент от средите на богатите, отбелязва Франс прес. Във всяка една криза, белязала президентския мандат на Макрон, Марин Льо Пен винаги е била нащрек какво да предприеме, за да увеличи подкрепата за партията си.
Въпреки това обаче през годините партията на Марин Льо Пен винаги е била обвинявана и в тесни връзки с Русия. Причина за това е заем, който партията сключва с Първа руско-чешка банка в размер на над 6 милиона евро през 2014 г. Банката фалира през 2016 г. и заемът е откупен от руската компания „Авиазапчаст“, припомня „Франс енфо“. Миналата година партията на Льо Пен обяви, че е изплатила дължимата сума и няма вече никакви финансови задължения към Русия. Заради този заем партията беше набеждавана, че е командвана от Кремъл. Марин Льо Пен винаги е изтъквала, че демонизирането на нейната политическа сила е накарало френски банки да не й отпускат заеми, което я е принудило да прибегне до заем от чужда финансова институция. След успеха на „Национален сбор“ на парламентарните избори през 2022 г. партията използва вече полагаемата й се държавна субсидия в размер на 10,1 милиона евро. Но пък се появиха разкрития, че преди това за кампанията си през 2022 г., партията е взела заем в размер на 10,7 милиона евро от унгарската банка MKB, сред чийто основни акционери са бизнесмени, близки до националистическата партия на унгарския премиер Виктор Орбан, съобщи Ройтерс.
Въпреки, че партията се опитва да се дистанцира от някогашната си близост с Русия, според френски медии редица представители на „Национален сбор“ и до днес са запазили близки връзки с руски политици и са посещавали Русия в последните години.
В личен план, Марин Льо Пен е била омъжена на два пъти. През 1977 г. тя се омъжва за Франк Шофроа, ръководител на компания, работила за „Национален фронт“. От този брак Марин Льо Пен има три деца, които ражда в рамките на 10 месеца – Жан, родена през 1998 г. и близнаците Луи и Матилд, родени през 1999 г. През 2000 г. Марин Льо Пен се развежда. И две години по-късно вече е съпруга на бившия главен национален секретар на „Национален фронт“ Ерик Йорио. Двамата се развеждат през 2006 г. След това от 2009 г. до 2019 г. Марин Льо Пен е партньорка на Луи Алио, генерален секретар на „Национален фронт“ и водеща фигура в „Национален сбор“.
За Марин Льо Пен се знае, че е почитател на котките, отглежда няколко бенгалска котки и дори е изкарала професионален курс за грижи за тези четириноги домашни любимци.
След Марин Льо Пен безспорно голям фактор за нормализирането на облика на „Национален сбор“ е Жордан Бардела. Роден през септември 1995 г. в Дранси, в покрайнините на Париж, Бардела започва партийна кариера в „Национален фронт“ още на 17 години. През годините той е бил общински съветник в Сен Дени, после е и говорител на „Национален сбор“. През 2019 г. Марин Льо Пен го избира да оглави листата за европейските избори на партията и тя се класира пред центристите на Макрон. Така кариерата на Бардела започва да бележи възход. Той е и говорител на третата кандидатпрезидентска кампания на Марин Льо Пен. След като преди две години тя решава да се оттегли като партиен лидер и да се посвети на ръководството на парламентарната партийна група, Бардела официално оглавява „Национален сбор“. Той е начело на листата на „Национален сбор“ за евровота този юни и е избран за евродепутат. На този вот партията получи над 31%, нареждайки се доста пред коалицията на Макрон. Сега Бардела е сочен за евентуален премиер на Франция, ако партията му спечели парламентарно мнозинство на втория тур на предсрочните избори на 7 юли, след като на първия тур тя спечели над 33 процента от гласовете.
Бардела, който има завършено само средно образование, допринася за популярността на „Национален сбор“ след младите. На него е поверена задачата да прави по-нюансирани изявления, които да представят партията му като леко по-вдясно и по-либерална, докато изявленията на Марин Льо Пен засега са определено от типа „нито вляво, нито вдясно“, казват приближени на тандема Льо Пен-Бардела. Льо Пен прощава на Бардела и малки отклонения от партийната линия. Като например това, че той се обявява срещу таван на цените в селското стопанство - нещо, което защитава „Национален сбор“, отбелязва Франс прес. Причина за това опрощаване е, че благодарение на Бардела пенсионери, чиновници или представители на градските среди решават сега да гласуват за една партия, към която в миналото традиционно са се отнасяли враждебно, отбелязва Франс прес.
Във видеата си в социалната мрежа „ТикТок“ Жордан Бардела, който иначе на официални прояви се откроява с безупречен външен вид, предпочита да се показва в неформална обстановка, с някои леки дефекти, което го прави симпатичен и близък до обикновените хора. Така той се вписва идеално в стратегията на Марин Льо Пен за представяне на партията в по-нормален облик.
Любопитното е, че Бардела е потомък на имигранти, припомня интернет изданието „Лентернот“. Майка му Луиза Бертели-Мота е родена близо до Торино през 1962 г., след което цялото й семейство мигрира година по-късно във Франция. Във Франция майката на Бардела е учителка. Бащата на Бардела - Оливие Бардела, е от италиански и алжирско-френски произход. Той има малка фирма за автомати за напитки. Бабата на Жордан Бардела по бащина линия, според информациите на изданието „Жьон Африк“, е дъщеря на алжирец от Кабилия, заживял във Франция през 30-те години и работил в района на Лион в текстилната индустрия и в промишлеността. Дядото по бащина линия на Бардела е италианецът Гуерино Бардела от областта Лацио, пристигнал във Франция през 60-те години и работил като дърводелец в района на Монтрьой. Бардела винаги изтъква италианските си корени и това, че роднините му, въпреки че са имигранти, са се интегрирали във френското общество. Той забравя напълно, че един от предизборните афиши на Жан-Мари Льо Пен през 80-те години гласеше: „1 милион безработни във Франция, 1 милион имигранти в повече“ и че този предизборен афиш е бил насочен именно към такива мигранти, като бабите и дядовците на Бардела, посочва "Лентернот".
„Национален сбор“ не е свързван обаче само с Жан-Мари Льо Пен, Марин Льо Пен и Жордан Бардела. Когато се говори за тази партия в спомените на французите изниква целият Клан Льо Пен с всичките му раздели, събирания, обрати и скандали, отбелязва Франс прес.
Марин Льо Пен има две сестри – Мари-Каролин Льо Пен и Ян Льо Пен.
Ян Льо Пен е родена е през 1963 г. Тя е второто дете от първия брак на Жан-Мари Льо Пен. За разлика от сестрите си Мари-Каролин и Марин тя е много дискретна. От рано тя също се посвещава на работата за „Национален фронт“, припомня „Гала“. Организира партийни митинги и други прояви, работи и като телефонистка в централата на партията, накрая става асистент на шефа на отдела за връзки с медиите в партията. Ян Льо Пен има кратка връзка с журналиста Роже Ок, от която се ражда дъщеря й Марион Марешал Льо Пен. Но Марион Марешал Льо Пен е отгледана от втория партньор на Ян Льо Пен – Самюел Марешал, който я признава като свое дете. Ян и Самюел имат още две деца – Ромен и Танги.
Мари-Каролин Льо Пен е първородната дъщеря на Жан-Мари Льо Пен от първия му брак. Тя е родена през 1960 г. След завършване на средно образование много бързо влиза в политиката и баща й поверява важни партийни мисии. Действа първо в партийното младежко крило и създава видеокасети с партийно съдържание. Паралелно пише и статии под псевдоним за сп. „Фигаро Магазин“. През годините тя е била и областен съветник в Ил Дьо Франс. Според приближени на семейство Льо Пен, Жан-Мари Льо Пен е подготвял за свой наследник в политиката именно Мари-Каролин Льо Пен, а не Марин Льо Пен. Но през 1998 г. Мари-Каролин решава да се присъедини към партийния кадър Брюно Мегре, който напуска „Национален фронт“ и създава нова формация в дясното пространство. Това дистанциране от семейната партия поражда конфликт с близките й и Мари-Каролин е в обтегнати отношения с тях до 2007 година. Следва сдобряване и Мари-Каролин помага на сестра си Марин Льо Пен по време на различни избори, като същевременно самата тя се кандидатира и лично за депутат на няколко пъти. Сега тя се класира на втория тур на парламентарните избори в 4-ти окръг в департамента Сарт.
В личен план Мари-Каролин Льо Пен има две деца от брака си с втория си съпруг Филип Оливие, който е влиятелен представител на „Национален фронт“, областен съветник и евродепутат в деветия европарламент. Тя има още едно дете от първия си брак. А от съпруга си има и две доведени деца.
За Мари-Каролин Льо Пен и Филип Оливие именно се твърди, че са сред представителите на „Национален сбор“, запазили близки връзки с Русия и посетили Москва и анексирания украински полуостров Крим съответно през 2018 г. и 2020 г.
Марион Марешал Льо Пен, родена през 1989 г, е племенница на Марин Льо Пен и дъщеря на Ян Льо Пен. Пълното й име е Марион Жан Каролин Льо Пен. Била е депутат от „Национален фронт“ в периода 2012-2017 г., като по онова време е най-младият член на долната камара на френския парламент. Била е и член на областния съвет на региона Прованс Алп Кот Д’Азюр. През 2022 г. обаче се присъединяват към партията на Ерик Земур „Реконкиста“. По онова време Земур е кандидат за президент и се обрисува като крайнодясна алтернатива на Марин Льо Пен. На евровота на 9 юни във Франция Марион Марешал Льо Пен е избрана заедно с още четирима партийни членове за евродепутати от „Реконкиста“. После тя призовава за обединение в крайнодясното пространство около партията на Марин Льо Пен и Жордан Бардела за парламентарните избори и е изгонена от „Реконкиста“ заедно с още трима новоизбрани евродепутати и нейни приближени. Според някои издания Марион Марешал е била натоварена от Земур със задачата да преговаря с партията на Марин Льо Пен и Жордан Бардела за обединение с „Реконкиста“ преди предсрочните парламентарни избори. Но Земур поставял прекалено много условия за това обединение, Марион Марешал Льо Пен му казала да смекчи исканията си и тогава той я изгонил от партийните редици. В отговор Марион Марешал Льо Пен призова да се гласува за партията на Марин Льо Пен и Жордан Бардела, въпреки че все още не е обявила официално завръщане в нейните редици.
Марион Марешал Льо Пен е учила бизнес право и бизнес администрация. В личен план тя има два брака. Първо е била омъжена за бизнесмена Матийо Дьокос, от когото има една дъщеря - Олимп, родена през 2014 г. Двойката се развежда две години по-късно. Марион се сгодява за италианския политик Винченцо Софо през 2018 г. и двамата се женят през 2021 г. Година по-късно се ражда дъщеря им Клотилд. Софо е бил политик от италианската крайнодясна партия „Лига“, но когато тя се присъединява към широкото правителство на Марио Драги в Италия, той преминава в редиците на „Италиански братя“ на Джорджа Мелони, която по онова време е в опозиция на кабинета на Драги.
Към клана Льо Пен принадлежи 27-годишната Нолуен Оливие, дъщеря на Мари-Каролин Льо Пен и Филип Оливие. Нолуен е партийна активистка от младежките си години и първо раздава партийни листовки, а после се захваща с комуникационната кампания на Марин Льо Пен. За Нолуен Оливие се твърди, че тя е накарала Марин Льо Пен да си открие акаунт в „ТикТок“ и е изиграла главна роля в промяна на гардероба и визията й. Нолуен Оливие иначе предпочита да е в сянка, отбелязва „Лентернот“. От 2020 г. тя има романтична връзка с Жордан Бардела, която двамата предпочитат да не афишират. В последно време обаче се появиха твърдения, че те са се разделили.
Критици на Жордан Бардела казват, че Нолуен Оливие е проправила пътя му в партията и пред Марин Льо Пен, която сега гледала на него като на осиновен син. Самият Бардела отговаря на тези критики с това, че Марин Льо Пен го е набелязала за партиен лидер, преди той да започне връзка с Нолуен през 2020 г. Но по онова време той е имал друга приятелка – Керидуен Шатийон, която е дъщеря на Фредерик Шатийон, експерт по комуникациите и предприемач и най-вече голям приятел на Марин Льо Пен. Именно Керидуен е запознала Бардела с Марин Льо Пен, казват критици на Бардела.
Много е известно за децата на двете сестри на Марин Льо Пен, но не и за нейните собствени деца. За сина й Луи Шофроа се знае само, че е голям фен на ръгбито. Близначката му Матилд Шофроа е начело на фирма, която доставя шатри за прояви на „Национален сбор“. Най-голямото дете на Марин Льо Пен - Жан Шофроа, е специалистка по театралните костюми, пишат изданията „Гала“ и „Фам актюел“. Самата Марин Льо Пен предпочита да държи отрочетата си далеч от светлините на прожекторите.
Картината няма да е пълна, ако тук не бъдат добавени и двете съпруги на Жан-Мари Льо Пен.
Жан-Мари Пашо, известна още и като Жани, е втората жена на Жан-Мари Льо Пен. Двамата сключват брак през 1991 година. Жани преди това била съпруга на белгийския бизнесмен Жан Гарние. Тя е родена през 1932 г. Баща й е гръцки търговец на картини, а майка й е от нидерландско-френски произход. Жани е светска персона. Запознава се с Жан-Мари Льо Пен чрез обща позната. През 1999 г. Жан-Мари Льо Пен обмисля Жани да е начело на партийната листа на „Национален фронт“, в случай че правосъдието го възпрепятства по някаква причина да я оглави лично. Жани отказва, но фактът, че той смята да избере нея, а не водещия партиен кадър Брюно Мегре за водач на листата тогава се смята за една от причините, накарали Мегре впоследствие да се отцепи от партията и да основе своя формация, като привлече към нея за известно време и Мари-Каролин Льо Пен. Иначе Жани Льо Пен е начело на неправителствената организация „SOS деца на Ирак“, подпомагаща в хуманитарен план иракските деца, след като Съветът за сигурност на ООН през 1995 г. въвежда ембарго срещу тази страна.
Първата съпруга на Жан-Мари Льо Пен е Пиерет Лалан. Тя е и майката на трите му дъщери. Родена е през 1935 г. и е дъщеря на търговец на вино. Преди да се омъжи за Жан-Мари Льо Пен, тя е била съпруга на актьора Клод Жиро. Между двата си брака е работила за кратко като модел. За Жан-Мари Льо Пен се омъжва през 1960 г., след като се запознават на гала събитие. През 1984 г. се влюбва в журналист, който идва да я интервюира в семейното имение в Сен Клуд и напуска семейството заради него. Следва бурна бракоразводна драма, през която Пиерет вади „кирливите ризи“ на съпруга си, говори пред медиите за неговите фашистки и нацистки позиции и се оплаква от това, че той не й плаща издръжка. Тогава Жан-Мари Льо Пен казва, че ако тя има нужда от пари, то тя трябва да започне работа като прислужница. След което ядосана Пиерет приема оферта на „Плейбой“ и позира полугола в униформа на прислужница през 1997 г. Всичко това хвърля в шок цялото семейство Льо Пен и дъщерите на Пиерет години наред не й говорят. Постепенно обаче отношенията им се оправят.
Семейство Льо Пен преживява и друг шок и ужас, за който ще си спомня през целия си живот, пише изданието „Гала“. В нощта на 1 срещу 2 ноември 1976 г. кооперацията на улица „Вила Поарие“ в 15-и парижки район, в която по онова време живее семейството, е разтърсена от взрив. Експлодират 5 килограма динамит. Нанесени са щети на 12 апартамента. Ранени са 6 души, сред които и бебе. Цялото семейство Льо Пен е невредимо. Смята се, че взривът е бил насочен срещу Жан-Мари Льо Пен. Така и не са открити виновните за атентата, но има две версии. Едната е, че той е бил мотивиран от политическите позиции на Жан-Мари Льо Пен, а другата е във връзка с наследството, оставено от Юбер Ламбер на Льо Пен. На атентата е посветен и специален раздел в Уикипедия.
/ПТА/
news.modal.text
