site.btaОт 1990 г. насам повече от една трета от гражданите на ЕС от гранични региони са били облагодетелствани от трансграничните програми, каза зам.-ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия

Кохезионните политики на ЕС са особено важни за по-малко развитите региони на ЕС и затова остават едни от ключовите приоритети на Съюза. Почти една трета от бюджета на ЕС е прецизно разпределен за кохезионните политики. И това е така от 1986 г., което прави почти 40 години. Това каза Пламена Халачева, заместник-ръководител на делегацията на Европейския съюз в Република Сърбия, по време на Шестата трансгранична конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще". Събитието, организирано от БТА, се провежда днес паралелно в Белград и във Видин.

По думите на Халачева често припомнят, че Балканите са съществена част от Европа, но по нейно мнение не се говори достатъчно как да се внесе повече Европа на Балканите. "Териториалното, социалното, икономическото сближаване са обещание, че всички европейци са равни, че всички европейски региони могат да предложат едни и същи възможности на всички граждани, че всички държави членки могат да процъфтяват на пазара. И че Европа действа със солидарност", посочи тя.

Според Халачева обаче обещанието е значимо, само ако е изпълнено. Тя каза, че през последните 2 десетилетия БВП на десетте държави членки, присъединили се през 2004 г., е нараснал от 52 процента до почти 80 процента. По отношение на безработицата процентът е намалял от 13 до само 4 процента. "Това е доказателство, че ЕС работи за изпълнение на своите обещания. Разбира се, усилията не спират тук", заяви Халачева. 

Тя подчерта, че ключов компонент на кохезионните политики са трансграничните програми, които подпомагат териториалното сближаване и действие на регионално и местно ниво, като имат за цел да изградят солидарност, доверие. Халачева припомни, че има над 100 трансгранични програми, които промотират устойчивото развитие на граничните региони на ЕС.

По думите ѝ от 1990 г. насам повече от една трета от гражданите на ЕС от гранични региони са били облагодетелствани от тези програми и чрез окуражаване на местните власти, заинтересовани страни и граждани да споделят ресурси, знания и умения със съседни държави и региони, те трансформират местните предизвикателства във възможности.

Според Халачева сръбските граждани могат също да се облагодетелстват от кохезионните политики. Сърбия скоро трябва да започне управлението на предприсъединителни фондове, използвайки методи, които са много близки до тези, въведени от държавите от ЕС.

Не всички решения трябва и могат да се взимат на централно ниво, затова местният капацитет и потенциалът са ключови, смята Халачева.

Тя допълни, че Сърбия трябва да насърчава регионалното развитие.

В началото на април тази година Съветът и Европейският парламент се съгласиха да осигурят допълнителна помощ за регионалната социална икономика в размер на 6 млрд. евро, припомни заместник-ръководителят на делегацията на Европейския съюз в Република Сърбия.

Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: общо бъдеще". Сред целите на проекта са по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване с акцент върху Балканите, повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от ЕС чрез кохезионната политика, насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване.

Началото на поредицата от конференции по проекта бе дадено на 20 декември миналата година в София. До момента са осъществени пет трансгранични конференции – в Букурещ/Русе, в Одрин/Хасково, в Скопие/Кюстендил и в Босилеград, както и в Солун/Благоевград.