site.btaВАС отмени заповедта на Главна дирекция „Национална полиция“ за отнемането на лиценза на „Делта груп“

Върховният административен съд отмени като неправилно решение на Административен съд София – град, както и Заповед №3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерството на вътрешните работи, с която е отнет лицензът на охранителната фирма „Делта груп“ ЕООД.

В хода на касационното производство, с определение от 21.12.2022 г. по административно дело № 3356/2022 г. касационният състав на ВАС е спрял производството по делото и е внесъл в Конституционния съд на Република България (КС/Съда) въпроса: „Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност с разпоредбите на чл. чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България?“, за което от състава на ВАС е изготвено искане. По искането на 23.12.2023 г. е образувано Конституционно дело (КД) № №21/2022 г., КС, за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). С определение от 17.01.2023 г. КС е допуснал искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от ЗЧОД за разглеждане по същество.

С Решение №8 от 05.12.2023 г. по Конституционно дело (КД) №21/2022 г., КС е отхвърлил искането на върховните магистрати за установяване на противоконституционност на чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност, в частта „в случаите на чл. 47, т. 5“ относно б. „б“.

В решението си, КС, преди да пристъпи към преценка на конституционосъобразността на оспорената законова уредба, е изяснил нейния смисъл и съдържание. Приел е, че: „Разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, според която е необходимо привлеченото като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер физическо лице да прекрати участието си в търговското дружество като съдружник или член на управителното тяло в 30-дневен срок „от настъпване на обстоятелствата“ по чл. 47, т. 5 ЗЧОД, според КС означава, че този срок не може да тече, преди привлеченото като обвиняем лице да е узнало за това обстоятелство и за произтичащата от него необходимост да предприеме предвидените в закона правни действия в защита на интересите на дружеството.“ Посочил е още, че: „Съобразно изложеното относно съдържанието на оспорената законова разпоредба следва да се приеме, че 30-дневният срок по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, в рамките на който привлеченото като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер физическо лице трябва да прекрати участието си в търговското дружество, не започва да тече, ако лицето не е поставено в състояние на известност относно юридическия факт на привличането му като обвиняем, което по правило се извършва с предявяване на постановлението за привличане като обвиняем (чл. 219, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, НПК), респ. с предявяване на протокола за първото действие по разследването съгласно чл. 219, ал. 2 НПК. Във връзка с това следва да се има предвид, че предявяването е процесуално-следствено действие, което се явява последващо привличането като обвиняем, като Съдът вече е имал случай да обърне внимание в Решение №10 от 2018 г. по к.д. №4/2017 г., че образуването на наказателното производство като общо правило „зависи от обстоятелства, които са извън неговата на обвиняемия – бел. наша воля“, и следователно е необходимо привличането му като обвиняем да бъде доведено до неговото знание, за да може да съобрази поведението си със съответните правни последици, които законът свързва с този юридически факт както в наказателното производство, така и извън него.“ Именно въз основа на така изясненото съдържание на оспорената законова уредба КС е извършил преценката си за нейната конституционосъобразност.

Изложеното води до еднозначния извод, че за да може да възникне предвидената в закона възможност по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД за физическото лице в 30-дневен срок да прекрати участието си в търговското дружество, то следва да е узнало за настъпването на обстоятелството по чл. 47, т. 5, б. „б“ от ЗЧОД. Смисълът на 30-дневния срок по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД е именно лицето да е могло, а не да е било в невъзможност, да се съобрази с правните възможности, които правният ред му дава като реши дали ще прехвърли участието си в дружеството или ще реши да остане в него. Нормата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД санкционира единствено бездействието, а такова не би могло да съществува, ако лицето не е узнало за обстоятелството, което го задължава да предприеме определено действие.

В настоящия случай Д. Спасов е узнал, за наличието на данни, че срещу него е повдигнато обвинение на 27.10.2021 г., доколкото посоченото обстоятелство е описано в полученото от дружеството уведомление по чл. 26 ал. 1 АПК - за началото на административното производство. Два дни след това – на 29.10.2021 г. е извършено прехвърляне на дружествения дял от Д. Спасов и заличаването му като съдружник в „Делта гард“ ООД, което се е трансформирало в ЕООД. Постановлението от 14.05.2019 г. по ДП №56/2018 г. на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура – Бургас (пр. пр. № 5422/2017 г. на Районна прокуратура – Бургас) му е било предявено по реда на чл. 219, ал. 4 НПК едва на 02.11.2021 г. - след прехвърлянето на дружествения му дял. Поради това следва да се приеме, че от Спасов е спазен регламентираният в чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД 30 - дневен срок, съответно – не е възникнала регламентираната в закона предпоставка за отнемане на лицензите на дружеството.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД, съответно – че лицензите на дружеството са законосъобразно отнети. 

Върховните магистрати приемат, че АССГ не е установил материалната незаконосъобразност на оспорената заповед и е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено.