site.btaКандидат-президентът на ВМРО-ДПМНЕ иска гаранции, че българско вето може да има само по изпълнението на критериите от Копенхаген

В две интервюто в последните дни Гордана Силяновска, кандидатът за президент на Република Северна Македония, издигнат от ВМРО-ДПМНЕ, разви тезата си, че чрез резолюция, споразумение, анекс или друг акт по отношение на Договора за приятелство и добросъседство между Република Северна Македония и България може да се постигне обща позиция, че ветото ще бъде използвано само във връзка с изпълнението на критериите от Копенхаген. 

„Възможно е различно тълкуване на Договора за приятелство и добросъседство в България, който присъства в преговорната рамка. Когато казвате, че преговорната рамка е „свята книга”, трябва да е ясно, че има „по-свята книга” от нея и това е Лисабонският договор в частта му за човешките права. Всички договори, включително преговорната рамка, трябва да се основават на този договор. Там е написано, че има неща, за които не може да се преговаря и са право на всяка държава - ненамеса във вътрешните работи, уважение на националната и културна идентичност. Могат да се водят преговори с България, но ветото не трябва да се употребява по отношение на тези принципи. Защото в чл. 7 на Лисабонския договор се казва, че ако някоя държава нарушава тези принципи, две трети от ЕП или ЕК могат да предложат ограничаване на правата за гласуване на съответната държава, което беше приложено за Унгария”, заяви в интервю за ТВ 24 Силяновска.   

Според нея България, а не Северна Македония нарушава Договора за приятелство и добросъседство, а това, че с приемането на промените в конституцията Северна Македония ще започне преговори с ЕС, е илюзия. 

„Колко пъти променихме конституцията? И тази илюзия, че сега трябва да я променим отново, тъй като това е (условие) в преговорната рамка, за да започнем преговори, защото иначе сме настроени проруски, абсолютно не е издържана. Ще ни наложат вето и ще получим кой знае колко вета заради неизпълнение на критериите от Копенхаген. Ще бъдем на (европейско) ниво, ако сме правова държава, ако унищожим монополите, ако свободите и правата са най-важни за нас, ако имаме независима съдебна система, ако се справим с корупцията и престъпността, ако имаме европейско образование, а не 24 - 30 юридически факултети, които са „фабрики за хартия“ и повече доктори и професори (по право) на глава от населението от Великобритания”, заяви в друго свое интервю, за ТВ Телма, Гордана Силяновска. 

Според нея „със съседите трябва да се говори аргументирано”, т.е. „те също трябва да признават европейските ценности”.

„Не е ли европейска ценност да се спазват присъдите от (Съда за правата на човека в) Страсбург? Що за държава е тази, чийто съдия съди в Страсбург, а тя не признава решенията, които се отнасят за нея? Какво страшно има в това изграждане на приятелство на принципа на реципрочност, записан в чл. 8 на Договора от Лисабон, където се казва, че ЕС ще насърчава сключването на договори със страни, които са кандидат-членки на ЕС, със съседите им на реципрочна основа. Ако имате цял раздел в Договора за приятелство и добросъседство, в който се казва, че България ще насърчава пътя ни към ЕС, ще ни помогне, дали ветото е такъв инструмент? Това са процеси. Ветото е проблематично. Не казвам, че утре то ще изчезне, но казвам, че в тази ситуация с България, дали чрез анекс, дали чрез резолюция, дали чрез взаимно споразумение, наистина можем да стъпим заедно в духа на преамбюла (на Договора за добросъседство), че те (България) ще бъдат наши покровители, наши защитници и след час отношенията ни ще се променят", смята Силяновска.

По думите ѝ, ако бъде избрана за президент, тя ще води „скандинавска политика” по отношение на съседите на Северна Македония, което означава „взаимно подкрепящи се отношения” по примера на Швеция, Финландия и Дания, които са помогнали на Латвия, Естония и Литва по пътя им към демократизация „въпреки по-лошата им стартова позиция от държавите от бивша Югославия".

„Ако не се обединим и не се подкрепим регионално, не можем да очакваме подкрепа от други държави“, каза Силяновска в интервюто по ТВ 24, добавяйки, че като държавен глава ще направи първото си официално посещение в държава от региона, вероятно Словения или Хърватия като членки на ЕС.

На въпрос дали би поканила президента на България Румен Радев на среща, тя отговори, че ще разговаря с него, защото „от географията и геополитиката не може да се избяга”.

„Разбира се, че ще разговарям за всичко. Разбира се, трябва да имате приятели в България, които да ви ценят, за да покажете, че знаете кой е правилният път. За да те уважават, трябва да даваш пример. Ако съм издала книги с (колеги от) България, ако във Венецианската комисия съм се сприятелила с колеги от България, ще (му) кажа, че (...) можем да постигнем други възприятия - на политиката като изкуство за постигане на възможност, като търсене на съгласие, на компромис, на разбиране и помощ”, заяви Силяновска в интервюто по ТВ 24.