site.btaБез малките и средни предприятия е невъзможно постигането на икономика с нулеви нетни емисии, заяви главният секретар на АИКБ

Без малките и средни предприятия е невъзможно постигането на икономика с нулеви нетни емисии, заяви главният секретар на АИКБ
Без малките и средни предприятия е невъзможно постигането на икономика с нулеви нетни емисии, заяви главният секретар на АИКБ
Снимка: АИКБ

"Зеленият пакт беше предложен в Европа като отговор на климатичните промени и за да гарантира устойчив растеж – така че да запази планетата, като гарантира солидна икономика. Вместо да се фокусира върху тази важна цел, която напълно подкрепяме, в последните години той се изроди в микромениджмънт на процеси и законодателна инфлация. За да се върнем към постигането на основната цел, Зеленият пакт трябва да бъде преведен на езика на конкретните региони, като се осигури сътрудничество между местните власти и малките и средни предприятия (МСП). Информация, насоки, техническа подкрепа - те трябва да бъдат възможно най-тясно прецизирани спрямо потребностите на МСП". Това бяха част от посланията на доц. д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България по време на международния ESG бизнес форум "Re-position. Re-think. Re-grow!", организиран от esgnews.bg, съобщиха от Асоциацията.

Без малките и средни предприятия е невъзможно постигането на икономика с нулеви нетни емисии. Те съставляват 99,8 на сто от всички предприятия и трябва да бъдат мотивирани и подкрепяни да внедрят холистичен подход към устойчив и отговорен бизнес в своите операции, посочи още доц. Ангелова.

"Европа не е най-големия виновник за световните въглеродни емисии, но в същото време ние имаме отговорност да бъдем лидер на процеса на климатична устойчивост. За съжаление трябва да отбележим, че има няколко сериозни дефицита, които съпровождат процеса. Това са дефицити на устойчиво поведение, на информация, на климатична дипломация, на инвестиции. На КОП28 беше оповестено, че ще са необходими 4 трилиона долара годишно инвестиции за справяне с климатичните предизвикателства. За Европа прогнозата беше завишена от 620 млрд. на 700 млрд. долара. В България инвестициите намаляват постоянно от 2020 г. насам с 20 млрд. лв. годишно", допълни доц. Ангелова. 

Приоритет трябва да бъде поставен върху предоставянето на финансиране в подкрепа на зеления преход на МСП – приоритетно чрез грантове. Съществуващите финансови инструменти са твърде сложни, изискват собствени ресурси и тяхното предлагане значително надвишава търсенето. 

Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта вече са факт. Те са директно приложими за почти 50 000 компании в Европа, но ще засегнат още над 24 милиона малки и средни предприятия, които са част от веригите им на доставки. Необходимо е МСП да разработят и приемат планове за преход възможно най-скоро, да измерват напредъка в изпълнението им и да събират данни и доказателства за постигнатите резултати по устойчивостта.  

Стандартите за нефинансово отчитане съдържат 1100 информационни единици, от които 176 задължителни, 650 в зависимост от това каква е материалната същественост на компаниите и 279 доброволни. "Ако държавните и регулаторни органи не помогнат на МСП, то те ще пропаднат в "зелената пропаст", защото не знаят какво трябва да направят. Големите компании са пионерите и те не само трябва да дават пример, но и да предлагат помощ, съвети и добри практики, така че МСП успешно да прилагат стандартите за устойчивост", каза още главният секретар на АИКБ. 

Доц. Ангелова отправи призив към присъстващите компании да се присъединят към различни обединения на браншови или работодателски организации, защото по дефиницията на доброволните стандарти се признават усилията на организацията, която води социалния диалог. Много от тези общи усилия се признават при отчитането на елементите по отношение на собствения персонал и на персонала във веригите на доставки.   

По време на дискусията Евгения Кючукова-Троанска, която е представител на АИКБ в борда на Европейската консултативна група за финансово отчитане (EFRAG), запозна аудиторията с основните предизвикателства пред компаниите по отношение на европейските стандарти за отчитане на устойчивостта. "Директивата за отчитане на устойчивостта вече е в сила, от 2025 г. обхватът ѝ значително ще се увеличи, а от 2 до 4 години вече и МСП ще трябва да докладват по нея. Вече приетите стандарти за големите компании са 12 и покриват основните теми за устойчивост – екология, социални теми, теми за корпоративното управление. Има още два вида стандарти, които в момента са в процес на приемане. Очаква се до края на тази година да бъдат разгледани от Европейската комисия. Това са Стандартите за публичните малки и средни предприятия, които са с намалени изисквания за докладване, но въпреки това включват 550 информационни единици и Стандартът, който е от особен интерес, тъй като засяга доброволното отчитане на устойчивостта от страна на непубличните МСП", заяви Евгения Кючукова-Троанска.

По думите ѝ това е стандартът, който ще запълни пропастта и ще помогне на компаниите да се справят с дефицитите. Той ще зададе максималната информация, която може да бъде изисквана по веригите на стойността. "Стандартът е качен на сайта на ЕК и до края на май могат да се дават предложения по него", допълни още тя. 

Евгения Кючукова-Троанска очертава няколко основни стъпки, по които МСП да могат да отчитат устойчивостта си. Това са пълен анализ на дейността, фокусиране върху няколко съществени теми за устойчивост, релевантни за съответния бизнес, определяне и включване на количествени измерители за целите по отношение на устойчивостта и навременно събиране на информация от основните участници по веригата на стойността.

 

 

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:05 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация