site.btaГърция легализира еднополовите бракове. Ще се присъединят ли скоро към нея и други православни страни?

Гърция стана първата преобладаващо православна страна, която легализира еднополовите бракове съгласно гражданското право. Поне в близкото бъдеще е почти сигурно, че тя ще остане и единствената. 

Въпреки липсата на единен доктринален авторитет, какъвто е папата, източноправославните лидери са единни в  отказа си признаят еднополовите бракове както в ритуалите си, така и в гражданската сфера. Общественото мнение в повечето православните страни също е предимно против.

Има обаче някои признаци на промяна. Две малки страни с предимно православно население, Черна гора и Кипър, позволиха еднополовите съюзи в последните години, както направи Гърция през 2015 г. преди тази седмица да одобри брачния статут.

Гражданските бракове може да станат по-чести в православните страни, които се стремят към членство в Европейския съюз. Те остават извън дневния ред в Русия, която предприема решителни мерки срещу представители на ЛГБТ+ общността. Същото важи и за страните в сферата на влияние на Русия.

Следва обобщение на позициите и общественото мнение в православния свят, както и на ситуацията в отделните православни страни.

Източното православие е социално консервативна, многовековна църква със сложни ритуали и стриктна йерархия. Църквите са организирани предимно по национален принцип, с множество независими църкви, които споделят древни доктрини и практики и които едновременно си сътрудничат и са в конфликт. 

Около 200 милиона православни християни живеят в Източна Европа и съседните азиатски държави, като около половината от тях са в Русия, докато по-малък брой са разпръснати по света. Както и други национални църковни тела, и православието се сблъсква с призиви да бъде приобщена ЛГБТ+ общността.

В изявление на съвет на повечето православни църкви от 2016 г. се посочва, че бракът между мъж и жена е „най-старата институция на божественото право“, а на православните вярващи се забранява да влизат в еднополови съюзи.

В страни, където са мнозинство, православните вярващи настояват, че обществото не трябва да приема хомосексуалността или да позволява еднополовите бракове според проучвания, проведени през 2015 г. и 2016 г. от американския център за социологически изследвания "Пю" (Pew Research Center). Гръцките православни засвидетелстват относителна толерантност, като половината посочват, че хомосексуалността трябва да бъде приета, а една четвърт подкрепят еднополовите бракове. В по-актуални проучвания гърците като цяло са подкрепили закона за брака.

Гръцкият закон утвърждава брака в гражданската сфера, но не изисква от никоя църква да извършва такива ритуали. Въпреки това ръководството на гръцката православна църква единодушно се противопостави на закона през януари, като посочи, че „принципът на двойственост на половете и тяхното допълване не са социални открития, а произлизат от Бог“.

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис призна позицията на църквата, но отбеляза, че „обсъждаме решенията на гръцката държава, които не са свързани с богословските вярвания“.

Гражданските бракове (на еднополови двойки - бел.ред.) може да се окажат в близкото бъдеще на някои православни страни, каза директорът на Центъра за православни изследвания в университета Фордъм в Ню Йорк Георгиос Демакопулос.

„Относно гражданския брак мисля, че страните, които са в Европейския съюз ще го въведат в някакъв момент“, каза Демакопулос. „Предполагам, че епископите в тези страни ще окажат известна съпротива на мярката и в зависимост от това къде се намирате, това може да я забави или не."

В Украйна еднополовите двойки не могат да регистрират статута си законно.

През 2023 г. въпросът се изостри, тъй като много хора от ЛГБТ+ общността се присъединиха към въоръжените сили на Украйна. През същата година в парламента беше представен проектозакон за установяване на граждански отношения за еднополови двойки, като им се предоставят основни права като компенсация, ако единият от двамата партньори загине при бойна операция.

Всеукраинският съвет на църквите и религиозните организации, който включва и двете украински православни църкви в конфликт, се противопостави на проектозакона, като посочи, че някои международни фактори се възползват от настоящата уязвимост на страната, за да наложат нежелани промени. 

Законодателството все още чака.

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) постанови през 2023 г., че Украйна е нарушила правата на еднополова двойка, която поиска същите законови защити, които се предоставят на хетеросексуалните двойки. Украйна е преобладаващо православна страна с различни религиозни малцинства. 

В нарастващо консервативната Русия президентът Владимир Путин изгради силен съюз с Руската православна църква и превърна "традиционните семейни ценности" в крайъгълен камък на своето управление, като ги противопостави на "извращенията" на Запада.

Путин на практика забрани еднополовите бракове при ревизия на конституцията през 2020 г., която добави клауза, постановяваща, че бракът е съюз между мъж и жена. През 2013 г. Кремъл прие нормативен акт, известен като закон за "гей пропагандата", забраняващ каквато и да е публична подкрепа на "нетрадиционни сексуални отношения" сред малолетни.

След като изпратиха войски в Украйна през 2022 г., руските власти подсилиха кампанията срещу това, което наричат "деградиращото" морално влияние на Запада, в опит, според правозащитниците, да легитимират войната.

Московският патриарх Кирил атакува правата на ЛГБТК+ общността. Като глава на Руската православна църква той ръководи най-голямото православно паство в света. Той описа инвазията на своята страна в Украйна като част от метафизическа борба срещу либералния дневен ред, включващ "гей парадите". 

През ноември Върховният съд на Русия забрани ЛГБТК+ активизма, като определи това, което правителството нарича "международно движение" на ЛГБТК+, като екстремистка група и го забрани в Русия.

През 2021 г. приучаване на най-големия руски независим социологически център "Левада" показа, че само 33 процента от руснаците напълно или донякъде са съгласни, че хомосексуалните мъже и жени трябва да имат същите права като хетеросексуалните, което бележи спад спрямо предишни години. 

Семейният кодекс на Беларус определя брака като "съюз между мъж и жена". Също така няма законодателство, което да забранява дискриминация на базата на сексуалната ориентация и половата идентичност.

Хомосексуалността беше декриминализирана в Беларус през 1994 г., но ЛГБТК+ общността е изправена пред тежка стигма и високи нива на самоубийства, казват правозащитниците. 

Организациите за защита на човешките права съобщават за стотици случаи, когато КГБ - основната служба за вършена сигурност на страната - се е опитвала да вербува хомосексуални хора и е заплашвала, че ще ги разкрие. 

Сърбия и Черна гора, две консервативни балкански страни, където Сръбската православна църква има огромно влияние, имат нееднозначни резултати в решаването на проблемите на ЛГБТК+ общността в усилията си да се присъединят към Европейския съюз.

Малката Черна гора прокара проектозакон през 2020 г., позволяващ еднополовите партньорства - с по-малко права в сравнение с браковете. В Сърбия подобен проектозакон никога не стигна до парламентарно гласуване. Сръбската православна църква, която запазва близки връзки с Руската църква, се противопоставя на идеята за еднополови бракове. 

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че не би подписал закон за еднополови бракове, въпреки че Сърбия има за премиер открита лесбийка от години. Активисти водят кампания за легализиране на партньорствата.

Шествията на гордостта в Сърбия редовно са забранявани или се провеждат при строги мерки за сигурност. В Черна гора, въпреки че еднополовите партньорства са разрешени, силно патриархално ориентираното общество от 620 000 души остава разделено по този въпрос.

Румъния е една от малкото членки на ЕС, която не разрешава нито еднополови бракове, нито граждански съюзни въпреки нарастващото социално приемане на хората от ЛГБТК+ общността.

През 2023 г. Европейският съд за правата на човека постанови, че Румъния не е успяла да осигури спазването на правата на еднополовите двойки, като не е признала правно техните връзки. В началото на февруари в Румъния ЛГБТК+ активисти бяха атакувани по време на мирен протест пред централата в Букурещ на крайнодясната партия Алианс за единство на румънците (AUR).

През 2018 г. Румъния проведе референдум, подкрепен от Православната църква, за стесняване на конституционната дефиниция на брака от "съюз на съпрузи" на "съюз между един мъж и една жена".

Правозащитни активисти призоваха Румъния да бойкотира вота, който в крайна сметка се провали заради слабо участие.

В съседна Молдова, която не е членка на ЕС, но има официален статут на кандидатка, не са разрешени нито еднополови бракове, нито граждански съюзи. Мнозинството от населението и в двете страни е православно.

Общественото мнение в България е предимно враждебно настроено към хомосексуалните хора и още повече към еднополовите бракове. В балканската страна патриархалните семейни традиции все още преобладават.

Европейският съд за правата на човека миналата година установи, че правителството на България е нарушило европейския закон за правата на човека, като не е признало законово еднополовите двойки. Съдът също така постанови, че България е задължена да приеме правно признаване на еднополовите двойки, но България не показва признаци за прилагане на решението. 

Лидерите на Българската православна църква, която включва около 80 процента от българите, осъди решението на ЕСПЧ и призова правителството да не отстъпва.

Конституцията на България изрично забранява признаването на еднополовите бракове. Промяна на конституцията изисква мнозинство от две трети в парламента при три последователни гласувания. Подобен сценарий изглежда далечен. (БТА)

(Превод от английски: Симона-Алекс Михалева, Ваня Накова)