След "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС излязоха с декларация по повод 170-ата годишнина рождението на Стефан Стамболов. Декларацията от името на парламентарната група представи Петър Николов.
В нея се посочва, че Стамболов е един от най-големите политици и държавници на модерна България - осем пъти народен представител, председател на Народното събрание (НС), три пъти министър и четвърти по продължителност на управлението министър-председател на България.
Николов припомни за живота на Стамболов. Роден на 30 януари 1854 г. в Търново в семейството на ханджията Никола Стамболов, Стефан Стамболов получава началното си образование в родния си град, след което заминава да учи в Одеската духовна семинария, откъдето е изгонен заради подкрепата си на движението за самостоятелна българска църква, се припомня в декларацията.
В текста се посочва още, че в началото на 1870 г. българският държавник попада в средите на българската политическа емиграция в Румъния и издава обща стихосбирка с Христо Ботев. Включва се в дейността на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и през 1874 г. година е изпратен в България, за да съживи революционните комитети, които са разбити след обесването на Васил Левски.
По време на Учредителното събрание Стамболов е сред най-активните привърженици на либералната партия. Избран е за депутат в Първото, Второто и отново в Четвъртото НС, което оглавява като председател от 1884 до 1886 година. Става един от първите политически лидери, които подкрепят Съединението с Източна Румелия, посочи още Николов.
В декларацията като най-ключова се определя ролята на Стамболов по време на проруския преврат срещу княз Александър I. Николов изтъкна, че тогава Стамболов отказва да приеме пост в незаконното правителство и оглавява контрапреврата.
Кризата приключва успешно с избора на Фердинанд Сакскобургготски за княз, след което Стамболов е назначен за министър-председател. През следващите почти седем години, в които той седи начело на изпълнителната власт, България излиза от анархията, в която я е вкарало вътрешното противопоставяне и деструктивната роля на Русия. България се модернизира с непознати темпове, се казва още в декларацията.
Петър Николов припомни още, че министър-председателят Стефан Стамболов подава оставка през 1894 г. след кампания по очернянето му и серия политически скандали. След отстраняването страхът на политическите му противници от завръщането на държавника ги кара да търсят начини за неговото компрометиране – арестуват го за кратко и не допускат да излезе от страната, допълни още Николов.
През юли 1895 г. проруски ориентирани българи организират покушение срещу него на столичната улица "Раковски". „При атентата цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти изцяло откъснати от тялото, а дясното му око – извадено“, припомни още депутатът.
Стамболов преживява още няколко дни, а погребението му се превръща в зрелище за София, посочи Николов.
По думите му въпреки цялата омраза и усилия името на Стамболов да бъде изтрито и забравено, десетилетия след смъртта му той продължава да присъства осезаемо на политическата сцена в България. „Не друг, а именно той със своята неизчерпаема дързост и стихийна енергия превърна България в европейска държава“, заяви депутатът в декларацията от парламентарната трибуна.
/АБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
