Българската агрохранителна камара (БАхК) изпрати отворено писмо до председателите на управляващите парламентарни партии, с копие до председателя на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, в което настоява за среща, на която да бъдат обсъдени, развити и решени въпросите пред българското земеделие. Камарата настоява за пълна прозрачност и дискусия с участието на представители от всички заинтересовани страни.
"Изненадани сме от подхода, който бе приложен при подготовката и провеждането на срещата с министър-председателя Николай Денков в понеделник, 22 януари. От публичната информацията, която получаваме, разбираме, че участниците в срещата се очаква да определят политиките и новите ставки по украинската помощ за 2024 година. Считаме, че администрацията в лицето на Министерски съвет и Министерство на земеделието и храните (МЗХ) са допуснали грешки при организирането на тази дискусия", се подчертава в писмото, получено в БТА.
БАхК припомня неблагоприятните събития, засегнали българското земеделие през последните години – климатични, икономически и социални, като изразява мнение, че проблемите вследствие на войната в Украйна и политиката водена от ЕС за подпомагане на потърпевшата страна, ще се задълбочат задълбочи в случай на пълна либерализация на стоки от Украйна в ЕС.
"В тази сложна за българските земеделски стопани ситуация, аграрният сектор вместо да бъде обединен повече от всякога отново е разединен. Целта на всички е осигуряване на нормална среда за работа на сектор "Земеделие" и не е необходимо противопоставяне на бранша. Държавната администрация е отговорна да съдейства за постигане на консенсус между секторите и постигане на оптимален положителен ефект в икономиката на страната", пише в писмото на камарата.
БАхК заявява, че подкрепя стремежа на МЗХ и бизнеса да се верифицира легитимността на браншовите организации в груповите дискусии и това становище е част от тези усилия. Но демонстрираният подход предизвиква тревога и въпроси къде остава ролята на МЗХ, които са отговорни както за анализите и изчисленията, така и за определянето на ставките. "Заявените намерения за смяна на подхода и изготвяне на изчисления извън капацитета на експертите на МЗХ е изненадващ и предизвиква подозрения и тревога сред множество членове на браншовите организации", посочва БАхК.
Камарата изразява недоумението си защо след приключване на бюджетната процедура се отваря дебатът за заложените средства за подпомагането на земеделските стопани, като допълва, че организациите, членуващи в БАхК, най-вече от уязвимите сектори, неколкократно са поставяли въпроса публично за липсата на заложени средства в бюджета по украинската помощ за 2024 г.
"Като обединение на земеделски производители и преработватели, ние от БАхК сме категорични, че секторът се нуждае от подпомагане и компенсация във връзка с проблемите, възникнали във връзка с пандемията от КОВИД, от войната в Украйна и настоящите обективни фактори и последиците от водената ОСП политика в последния програмен период. Българското земеделие има нужда от подкрепа за да се развива. В тази ситуация, когато вече бюджетната процедура е затворена, ние от БАхК търсим политическа подкрепа и от Народното събрание на Република България", заявява организацията, в която членуват 21 сдружения на земеделски производители и преработватели в агрохранителната верига.
БТА припомня, че в понеделник премиерът Николай Денков се срещна в Министерския съвет с представителите на браншови организации на земеделски производители. В срещата участваха също министърът на земеделието и храните Кирил Вътев и заместник-министрите на финансите Георги Клисурски и Ивайло Яйджиев.
На брифинг след срещата премиерът посочи, че трябва да е ясно какво точно се дефинира като критични зони в аграрния сектор, кои са най-пострадалите сектори и съответно как те би трябвало да бъдат подкрепени без да се раздават средства и без отчитане на съответните специфики.
Денков каза, че на срещата са уточнили какъв да е подходът. Станало е известно, че има три групи проблеми, които трябва да се адресират. Първата е свързана с непосредствените нужди и необходимостта от ликвидност в съответните стопанства, за да могат да продължат дейността си, отбеляза министър-председателят. Второто е да се подкрепи Министерството на земеделието и храните по отношение на промените в законите, които се чакат от доста време и трябва да се навакса с едно изоставане, каза премиерът. Третата група е свързана със задачи за отстояване на позицията на България на европейско ниво.
/СЛС/
news.modal.text
