Подпомагането на европейските фермери трябва да бъде справедливо, за да няма неравнопоставеност на земеделските производители в ЕС. Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, Белгия, в рамките на дебат по представената информация от Комисията за Стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство в Европейския съюз.
"В условията на нарастващи предизвикателства ЕС се нуждае от стабилна система, която да гарантира сигурност на доставките и достъпност на храните за гражданите, както и стабилност в доходите на фермерите. Всички сме свидетели в колко държави членки в момента има протести на фермери и този факт поставя изключително сериозни въпроси относно настоящата Обща селскостопанска политика, и поставя много сериозни задачи за бъдещето на селскостопанската политика на Европа", каза министър Вътев.
Той изтъкна значението на гарантирането на сигурност в бизнеса, трайност в законодателните изисквания, опростеност, систематичност и логичност на изискванията. Също така следва да се намери баланс между нарастващите амбиции на Съюза в областта на околната среда и климата и гарантирането на икономическата устойчивост по агрохранителната верига.
Вътев посочи още, че новите технологии и иновации могат да повишат производителността и конкурентоспособността и същевременно да намалят енергийната зависимост и емисиите на парникови газове. Необходими са и значителни допълнителни усилия за намаляване на уязвимостта на европейската агрохранителна система и зависимостта ѝ от външни доставки на основни производствени суровини и материали - торове, препарати за растителна защита, фуражи и природен газ, допълни той.
Аграрният министър коментира, че основна цел на стратегическия диалог по поставените теми следва да бъде постигането на баланс между икономическото благосъстояние на фермерите, опазването на околната среда и обществената справедливост.
В рамките на Съвета бе представена и позицията на България по представената от делегацията на Полша информация за необходимостта от включване в новия Регламент за Автономните търговски мерки (АТМ) за Украйна на ефективни решения за предотвратяване на прекомерния внос на селскостопански продукти от Украйна и отрицателното въздействие върху селскостопанския сектор на ЕС и неговите държави членки, по-специално тези, които граничат с Украйна.
България подкрепя документа на Полша и включените в него предложения. Позицията на страната ни е, че предстоящото предложение за регламент трябва да включва разпоредби за ускорени процедури по защитни клаузи и възможност за прилагане на регионални защитни мерки в случай на сътресения на пазарите на няколко или една държава членка.
Според доклад, представен днес от Европейската комисия, от 2014 до 2023 г. Европейският съюз е осигурил 2,5 милиарда евро за спешна подкрепа на европейските земеделци.
Данните показват, че земеделците в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария са получили общо 156,3 милиона евро миналата година от общата сума заради въздействието от вноса на селскостопански стоки от Украйна.
Общо ЕК е въвела 63 извънредни мерки в подкрепа на европейските земеделци, засегнати от слаба реколта, ниски цени, увеличени производствени разходи или прекъснати вериги за доставки. Докладът бе представен в навечерието на очакваното решение на комисията да предложи при необходимост допълнителна подкрепа за земеделците в граничещите с Украйна страни от ЕС.
/ЕС/
news.modal.text
