Общините трябва да имат свой план в областта на енергетиката и климата, който да покрива всички икономически сектори в даденото населено място. Планът трябва да включва конкретни цели и дългосрочни мерки, които да се изпълняват. Общините следва да събират редовно данни от прилагането им и да ги анализират. Това коментира за БТА юристът Павлин Стоянов, който от над 15 години работи по темата за енергетика и климат. Участвал е в изработването на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на България до 2030 г. Стоянов е и част от авторския екип на платформата “Климатека”. Интервюто е част от лаборатория “Наука и журналистика за климата“.
По думите на Стоянов в плановете трябва да бъде заложено не само намаляване на вредните емисии, но и постигане на енергийна ефективност, както и цялостно подобряване на градската среда. Той посочи, че Столичната община има подобен план, който обаче не е напълно завършен. Има мерки, които не се изпълняват като ускорено саниране на блоковете, например, отбеляза Стоянов. Почти няма конкретни мерки как столицата да управлява „чистата енергия“ цялостно, каза той.
Освен санирането на сгради и електрифициран изцяло автотранспорт, другите мерки в областта на енергетиката и климата могат да са разширяването на децентрализираното енерго-потребление. По думите на Стоянов това включва както инсталирането на фотоволтаици за собствено потребление, така и използване на геотермална енергия за охлаждане и отопление при самите сгради така и за група от потребители или квартали. Според експерта по тези направления общините разчитат предимно на европейски средства. Липсват обаче конкретните цели, които да се следват, за да се остойности икономическият ефект, смята Стоянов. И поясни, че инициативите трябва да могат да се реализират на пазарен принцип.
Устойчивостта на ресурсите
Думата „устойчивост“, за която толкова много се говори, съдържа в себе си идеята за устойчивото използване на природни ресурси. Това означава, че ние така трябва да използваме тези ресурси, че да не ги изчерпим, но и да не увреждаме околната среда, коментира Стоянов.
Устойчивостта в контекста на климатичните промени се съдържа най-вече в шестте цели, дефинирани в Таксономията на Европейския съюз (ЕС). Това са: да се допринася за намаляване на ефекта от човешкото въздействие върху климата; да се допринася за адаптиране към климатичните промени; да се запазят водните ресурси; да има преход към кръгова икономика; да се намалява и контролира замърсяването и да се запазват екосистемите и биоразнообразието.
Всеки устойчив проект трябва да допринася за поне един от тези шест критерия, като същевременно не засяга негативно никой друг от тях. Например, не може да намаляваме вредните емисии, изграждайки инсталация, която нарушава биоразнообразието, обясни още Стоянов. По думите му проектите не трябва да са за сметка на основните човешки устои на обществото и да нарушават техните здравни или професионални права.
По отношение на адаптацията Стоянов даде пример с бедствията като наводнения или ураганен вятър. Нашите градове трябва да са така адаптирани, че да няма такива разрушения, каквито видях от вятъра във Варненско, каза той. Ако се очакват големи наводнения, това означава канализационната система да бъде променена така, че да успее да се справи с прииждащата вода, посочи експертът.
Целта, към която трябва да се стремят общините, е да се създаде нещо, което да съществува дълго време, обобщи той.
Неизползвани възможности
Една от темите, върху които работи Стоянов, е неизползваният потенциал на геотермалната енергия. По думите му оценка на този потенциал липсва и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата за страната. Стоянов е консултант в няколко изследвания, които целят да разкрият тази възможност. Той коментира, че геотермалната енергия може да се използва най-напред за собствени нужди.
“Това право в момента не е обвързано със сложен разрешителен режим, ако се използва постоянната температура под повърхността на земята до 200 м. В по-голяма дълбочина и/или при по-високи подземни температури, топлината под земята може да се използва и за централно отопление, както и в индустриални процеси”, каза Стоянов. Според него най-високите температури са възможност за производство на електрическа енергия.
“Важното е да знаем, че геотермалната енергия не се съдържа само в минерални води, както е популярно, а също в сухи скали и в силно солени водни разтвори на различни дълбочини под земята, дори над 6000 м.”, подчерта експертът.
Енергийни общности са друга неосъществена възможност. Те са дефинирани като организация и принципи на работа в Европейското законодателство, посочи Стоянов. И добави, че енергийните общности се изразяват най-вече във възможността граждани, малки бизнеси и/или общини, да обединят средства и усилия, за да осигурят снабдяването си с електрическа енергия децентрализирано.
“Целта не трябва да е трупане на печалба, а възвръщане на инвестицията, осигуряване на енергия и, при допълнителни средства, осигуряване на допълнителни ползи за района – като подобряване на инфраструктурата, инвестиране в социални или екологични дейности и др.”, каза Стоянов. Българското законодателство преповтори принципите на приложимите Европейски директиви, но е нужна много повече конкретика в регулациите, за да се реализират такива проекти спокойно и успешно, отбеляза още той.
Стоянов не счита, че гражданите трябва да разчитат на местната или централната власт, за да поемат инициативи за собствено обезпечаване на енергийните си нужди или да направят обединени проекти в общността, в която живеят. Ролята на общините е в това да улеснява, доколкото може подобни инициативи, най-малкото чрез ясни и опростени административни процедури, каза той. Това включва разрешенията за строеж и улесняването, доколкото е възможно, на комуникацията с обществените мрежови оператори, счита експертът. И добави, че чрез общоприети политики местната власт може да направлява процесите.
Необходимо е местната власт да работи за цялостната визия на градовете, а обектите в населените места да имат екосъобразна насоченост, с по-добре организирани паркове и социални средища, с по-добра инфраструктура, цялостна веломрежа и др., смята още Стоянов.
