В неделя в София ще се проведе протест под наслов "Без (новите) ГМО!"

site.btaПриемането на новите регулации за ГМО ще затрудни износа на земеделските производители, алармираха от коалиция "За да остане природа в България"

Приемането на новите регулации за ГМО ще затрудни износа на земеделските производители, алармираха от коалиция "За да остане природа в България"
Приемането на новите регулации за ГМО ще затрудни износа на земеделските производители, алармираха от коалиция "За да остане природа в България"
Снимка: Ивона Величкова/БТА

Коалиция "За да остане природа в България" свика спешна пресконференция на тема "Искането на ЕК за премахване на регулациите за ГМО за новото поколение ГМО растения и позицията на България по този въпрос", която се проведе в Националния пресклуб на БТА в София.

Д-р инж. Светла Николова от Сдружение "Агролинк", представител на коалицията, припомни, че преди 13-14 години в същата тази зала също е имало дискусия по темата. "Тогава залата беше пълна, имаше правостоящи, сега не е така, но нещата са още по-сериозни", подчерта тя.

Николова обясни, че повод за пресконференцията днес е фактът, че на 11 декември 2023 г. предстоят решаващи гласувания в Съвета на министрите и в Комисията по земеделие на Европейския парламент по предложението на Европейската комисия (ЕК) за дерегулиране на ГМО растения, произведени с "нови геномни техники" (НГТ), като например редактиране на гени.

По думите й най-притеснителното е, че за първи път от 2015 г. след влизането на Закона за ГМО в сила, без обществено обсъждане, правителството планира да подкрепи силно дискутиран и много неясен по отношение на ползите и резултатите регламент. Тя цитира ново проучване, според което 90 процента от хората в България са против ГМО.

Николова обясни, че разликата между регламент и директива е, че директивата дава възможност за независимост, защото всяка страна може сама да защити своето население и бизнеса, който изнася храни, а с регламента няма да има такава възможност. "Казаха ни, че това е с аргумент за унифициране, но това е в ущърб на интересите на хората", заяви Николова.

По думите ѝ българските земеделски производители ще бъдат силно ударени от това, че изнасят в Близкия изток или други страни и никой няма да иска да купува ГМО. Освен това при ГМО няма да има нито биологично, нито конвенционално земеделие, защото няма да има никаква проследяемост и всичко ще бъде замърсено. Полша и Румъния, които се противопоставят на този регламент, имат същите аргументи – че той ще наруши възможностите им за износ.

Досегашната директива е изисквала задължителна оценка на риска, проверка във всяка една страна членка, съгласувана с останалите страни и многобройни процедури, за да се види дали е безопасно или не. "Поради голямата съпротива на потребителите, учените и земеделските производители в ЕС и силната защита, която тази директива осигуряваше, не се реализира никакво разпространение и предлагане на ГМО храни от култури, отглеждани в Европа. Има внос на ГМО. Това не се хареса на лобито на агрохимическите и мултинационални компании, които преди 20 години бяха 17, а сега са 4. Те контролират", разказа Николова. Тя допълни, че това лоби държи в ръцете си целия процес – от производството на семена, през препаратите, до включването на културите в храни.

По думите ѝ лобито е решило да промени стратегията и да предложи нов термин - "нови геномни техники" (НГТ). 

Според Ивелин Желязков, директор на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие "Плантис", новите геномни техники няма да допринесат за намаляване използването на пестициди в земеделието, тъй като опираме до имунитета на растенията. "Не виждам как ще се направи така, че едно растение да бъде устойчиво на заболявания - ако е устойчиво на едно заболяване, ще бъде податливо на друго", каза той.

Той подчерта, че неслучайно типичните ГМО техники работят само за едно поколение, което е изключително благоприятно за корпорациите.

Желязков изрази своето притеснение от бързането, преди да е формулирано как ще бъде осъществяван контролът и от кого, защото и обществото трябва да има възможности за контрол. "Науката има още много работа, за да може наистина да работи прецизно и уверено с ГМО", допълни той.

Албена Симеонова, председател на Българска асоциация "Биопродукти" и Фондация за околна среда и земеделие, попита, след като България е част от Европа и ние толкова сериозно подкрепяме Зелената сделка и Стратегията "От фермата до трапезата", как нашето биологично производство след приемането на този регламент може да бъде разширено. Отговорът ѝ е, че няма как да стане. 

Доц. д-р Веселин Дочев от Земеделския институт – Шумен, Направление селекция на зимна обикновена пшеница в условията на биологично и конвенционално земеделие, насочи вниманието към добивите от преди 30 години. По думите му за този период добивите при житните култури са се увеличили два пъти и повече, докато населението на България е намаляло около една трета. "При това положение производителите на земеделска продукция могат да изхранват поне две Българии и половина. Затова не е уместно да се говори за глад, нямаме нужда от повече, а от по-качествено. Получаваме много високи добиви, но с тях продукцията извлича много минерали, хранителни вещества. Така почвата обеднява с всяка година", посочи Дочев. По думите му, ако говорим за български сортове пшеница, нашите сортове са над западните, нямаме фуражна пшеница, всички сортове са качествени. По отношение на стремежа за намаляване на глутена, според Дочев, проблемът не е в глутена, а в прекаленото торене и химизация.

Според него традиционното отглеждане на културите преди 20-30 години е било почти биологично. Със сегашното екстензивно отглеждане вече се злоупотребява с торове, препарати. "Имаме инструменти, имаме начин да отреагираме, можем да се справим с всякакви ситуации, защото можем да използваме постиженията на биологичното и биодинамичното земеделие. Забравили сме биологичната растителна защита", коментира Дочев.

Николай Генов, председател на кооперация "Хранкооп - София", подчерта, че хората не искат по-високи добиви и по-големи икономически ползи за шепа производители, а искат качествена българска храна и повече български производители.

"Виждаме отстъпление както по отношение намаляване използването на пестициди, така и при удължаването с 10 години на използването на глифозат, който е един от най-опасните пестициди. Намесата в природата с подобен тип неестествени процеси води до сериозни проблеми. Новата политика на ЕС се базира на природните решения, но ГМО не е такова", заяви бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

По негово мнение в понеделник гласуването трябва да е поне с "въздържал се", защото не е имало дебат, след което да се организират дебати и обществено обсъждане, преди от правителството да заявят позицията на България по този въпрос.

В неделя, 10 декември, коалиция "За да остане природа в България" организира протест под наслов "Без (новите) ГМО!", който ще се проведе от 12:00 часа пред сградата на Министерския съвет.

В сряда българското правителство одобри позицията на страната за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 10 - 11 декември 2023 г. в Брюксел.

По време на заседанието се очаква да бъде постигнат общ подход по Предложението за регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Страната ни счита, че последните компромисни текстове, представени от Испанското председателство, в много голяма степен отговарят на въпросите, които Република България е поставяла в провежданите до момента дискусии. В тази връзка Република България може да подкрепи постигането на общ подход по досието.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:07 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация