site.btaЕвродепутатът Ангел Джамбазки: Убеждението ми е да се гласува "против" политиката на ГМО

Евродепутатът Ангел Джамбазки изрази твърдата си позиция "против" регламента за новите генетично модифицирани организми (ГМО) на кръгла маса в Националния пресклуб на БТА в София днес.

"Виждайки кой предлага тези неща и начина, по който ги предлага, както и начина на правене на тази политика – на окрупняване, монополизация и поставяне в зависимост, виждайки само инструментите, начините и натиска, който се оказва върху Европейската комисия, дори човек да не е чувал дума от казаното днес тук, съвсем убедено политически може да гласува "против", заяви той. 

Според него се вижда как хора с политически интерес се опитват да привлекат в своите ръце огромен ресурс и да поставят редица сфери на обществения живот в пълна зависимост - "от патентно право, от доставки, от невъзможност вече да правиш нещо различно".

Джамбазки даде за пример ситуацията у нас, където голяма част от европейските субсидии отива при много малка група хора, която "не създава почти никакви работни места и почти никаква полезност за българската икономика като цяло". Според Джамбазки разумният начин би бил европейските субсидии да бъдат насочени към малки ферми, зеленчукопроизводители, пчелари.

"Моето убеждение е да се гласува "против" политиката на ГМО. Далеч по-полезно би било като общество да се опитваме да запазим някаква самостоятелност в тази сфера", заключи евродепутатът, допълвайки, че в бъдещето това ще става все по-важно и по-ценно.

Сдружение "Агролинк", представител на коалиция "За да остане природа в България", изтъкна общата отрицателна позиция на граждански и браншови организации, учени, лекари, адвокати, потребители във връзка с проекта за регламент на Европейската комисия за новите ГМО. 

Адвокат Мариана Христова обясни, че разликата между регламент и директива е, че директивата дава възможност за независимост, защото всяка страна може сама да защити своето население и бизнеса, който изнася храни, а с регламента няма да има такава възможност.

Според организаторите повод за дискусията е все още неясната позиция на България за предстоящото на 11 януари ново гласуване в Брюксел на предложението на ЕК новото поколение генетично модифицирани растения (или т.нар. "нови геномни техники" или NGT) да бъдат извън проверките и оценките на риска. Точно месец по-рано, на 11 декември 2023 г., министрите на земеделието на Европейския съюз не приеха предложението. Девет страни членки категорично заявиха своята позиция против премахването на контрола на новите ГМО и проекта за регламент - Австрия, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Словакия, Словения, Кипър, Малта. Позицията на България беше "въздържал се".

Същевременно, д-р Ивелин Ризов, държавен експерт в Министерство на земеделието и храните, заяви, че не знае на 11 януари да се гласуват каквито и да е промени. По думите му на 10 и 11 януари ще има следващо заседание на техническа работна група към Съвета, в която той участва. "Това са технически обсъждания, нищо повече. Гласуване не се предвижда. Тепърва започва работата на Белгийското председателство, в зависимост от напредъка, който се констатира, то ще прецени кога ще постави въпроса на дискусия", уточни той.

"Занимаваме се основно с възстановително земеделие, защото след много години конвенционално земеделие земята има нужда от възстановяване. Това, което се случва в момента, е хвърляне на прах в очите на обществото, че ще се преборим със световния глад, докато той е заради чисто политически решения, а не заради това, че няма храна. С методите на конвенционалната селекция можем да изхраним населението на света", коментира Ивелин Тончев от "Близката ферма", припомняйки, че разхищаваме 30-40 процента от храната си. По мнението на Тончев ще затрием и генофонда от нашите сортове, тъй като те ще бъдат замърсени.

Мартин Ганев от биологична ферма "Поляна", която е единствената сертифицирана биоферма в България, смята, че хората, които защитават едно по-традиционно земеделие, са определени като "биомаргинали", застанали на пътя на науката, които $ще уморят населението от глад$. "Това е нарочно целен подход към нашите позиции и в такива обстоятелства е най-добре да видим кой има интерес нещата да се случват по този начин", коментира той. 

Сребрин Илиев от Национален български пчеларски съюз заяви, че европейското пчеларство също е категорично против новия регламент.

Д-р Ивелин Ризов от Министерство на земеделието и храните обърна внимание, че в проекта за регламент за нови геномни техники по принцип не се разглежда патентоването, тъй като то е обект на друг нормативен акт в ЕС, т. нар. биотехнологична директива, приета 1981 г. "По време на дискусиите в рамките на работната група към Съвета редица държави членки изразиха впечатление, че с приемането с този проект на регламент ще се промени приложното поле на биотехнологичната директива и затова е необходимо да се направи оценка на въздействието на проекта на регламент за нови геномни техники, като възможните затруднения и предизвикателства по отношение защита на авторски права трябва да бъдат изчистени преди влизане в сила на регламента", обясни Ризов.

Затова в проекта на регламент е предвидено той да влезе в сила 2 години след приемането му, като има специална разпоредба в този проект на регламент до края на 2025 г. Еврокомисията трябва да направи проучване за въздействието на новия проект на регламент за нови геномни техники и действащото патентно право. Ако бъде установено несъответствие или предизвикателства, ЕК е длъжна да предприеме действия по отстраняването им. "Така че в предложения проект е предвидено урегулирането на възможните патентни предизвикателства, които този регламент може да създаде", коментира Ризов.

Той обърна внимание, че една от целите на този проект на регламент е насърчаването на дейността на малките и средни селекционни фирми поради уникалната възможност, която предлагат новите геномни техники - от една страна изключително голяма ефективност, от друга, ниска себестойност. "За разлика от трансгенното инженерство, което води до ГМО и по финансовите сили е на мултинационалните компании, новите геномни техники са приложими и от малки и средни селекционни фирми. Това е тяхна основна характеристика, поради която ЕК прави своето предложение, за да се осигури на малки и средни предприятия конкурентоспособност", обясни Ризов.