site.btaБългария е в ключов момент да реши дали ще отстои принципи, свързани с културата на нашето земеделие, но и с продоволствената сигурност

Сдружение "Агролинк", представител на коалиция "За да остане природа в България", изтъкна общата отрицателна позиция на граждански и браншови организации, учени, лекари, адвокати, потребители във връзка с проекта за регламент на Европейската комисия за новите генетично модифицирани организми (ГМО). Това се случи на кръгла маса в Националния пресклуб на БТА в София днес.

Повод за дискусията е все още неясната позиция на България за предстоящото на 11 януари ново гласуване в Брюксел на предложението на ЕК новото поколение генетично модифицирани растения (или т.нар. "нови геномни техники" или NGT) да бъдат извън проверките и оценките на риска. Точно месец по-рано, на 11 декември 2023 г., министрите на земеделието на Европейския съюз не приеха предложението. Девет страни членки категорично заявиха своята позиция против премахването на контрола на новите ГМО и проекта за регламент - Австрия, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Словакия, Словения, Кипър, Малта. Позицията на България беше "въздържал се".

Според д-р инж. Светла Николова от Сдружение "Агролинк", този регламент е под натиска на агрохимическото лоби. По думите ѝ новите ГМО, създадени преди 12 години, дори не са си свършили работата на ниво лаборатории.

Николова цитира становище на Френската агенция за здраве и безопасност (ANSES) от 21 декември, според което "този проект на регламент за новите геномни техники е написан на коляно, без научна обосновка и не е приложим".

Според "Агролинк" очевидната липса на подкрепа от страна на министрите е предупреждение към законодателите, че изключването на новите ГМО от действащите правила на ЕС за ГМО ще наводни европейските полета с патентовани нови генетично модифицирани семена и ще увеличи монополите в селскостопанския сектор.

По думите на Борислав Борисов от Асоциация на българските села в момента България е в ключов момент да реши дали ще отстои принципи, свързани не само с културата на нашето земеделие, но и на продоволствената сигурност. Той зададе въпроса защо големите български земеделски организации някак си странно мълчат, когато се заговори за ГМО.

Не е редно новите геномни технологии да нямат никакъв контрол, смята доц. д-р Веселин Дочев от Земеделския институт – Шумен, Направление селекция на зимна обикновена пшеница в условията на биологично и конвенционално земеделие.

Подписалите се под общата позиция смятат, че новите генетично модифицирани организми (ГМО) трябва да бъдат етикетирани по такъв начин, че потребителите, фермерите, семепроизводителите, търговците и преработвателите да могат да ги разпознават и избягват по всяко време. Те също трябва да продължат да бъдат обект на оценка на риска и оценка в съответствие с принципа на предпазливостта на ЕС.

Според защитниците на позицията, ЕС и националните правителства трябва да направят повече изследвания относно рисковете за здравето, околната среда и биоразнообразието, както и на социално-икономическите въздействия на новите ГМО и разработването на общи методи за откриване. Същевременно всяка страна членка на ЕС като суверенна държава трябва да има право на собствени решения, свързани с култивирането и предлагането на пазара на ГМ семена, посадъчен материал и храна.

"Занимаваме се основно с възстановително земеделие, защото след много години конвенционално земеделие земята има нужда от възстановяване. Това, което се случва в момента, е хвърляне на прах в очите на обществото, че ще се преборим със световния глад, докато той е заради чисто политически решения, а не заради това, че няма храна. С методите на конвенционалната селекция можем да изхраним населението на света", коментира Ивелин Тончев от "Близката ферма".

Цветанка Димитрова от "Хранкооп София" подчерта, че хранителната култура е част от общата култура на човек. "Отстъплението на България от местното производство става огромен проблем, защото намаляват малките производители, чиято цел е да работят с местни семена, местни сортове, адаптирани към условията и климата", каза тя, настоявайки нашето правителство да защити българските сортове, а не да подкрепя навлизането на нови, както и ГМО.