site.btaВ региона на Централна и Източна Европа се наблюдава по-силен интерес към пазаруването във физическите​ магазини, сочи доклад

Потребителите в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са все по-малко склонни да търсят активно информация за брандове или продукти онлайн. Вместо това те предпочитат да използват онлайн канали за откриване за вдъхновение. Социалните платформи играят ключова роля за засилването на това поведение в онлайн пространството, особено сред по-младите потребители, чиито решения за покупки се диктуват именно от степента на тяхната вдъхновеност. Това е един от изводите от доклад за тенденциите в търговията на дребно - "Ти си това, което купуваш" - търговски тенденции ​2023 ("You Are What You Buy" Retail Trends 2023). Publicis Groupe за ЦИЕ обединява усилия с GWI (Global Web Index), глобалната платформа за потребителски проучвания, за да представи експертния си поглед върху поведението на потребителите в доклада, получен днес в БТА. 

Докладът стъпва върху проучване на GWI за поведението на потребителите онлайн, включващо данни от интернет потребители на възраст 16 - 64 години в България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния. Глобалното издание на анализа обхваща общо 52 пазара, над 950 000 интервюта годишно и представлява 2,7 млрд. интернет потребители.

Противно на глобалните тенденции в полза на онлайн пазаруването, в региона на ЦИЕ се наблюдава по-силен интерес към пазаруването във физически ​ магазини. Въпреки това по-младите поколения проявяват силни предпочитания към електронната търговия, като Полша се откроява като единствената държава, в която интересът към онлайн пазаруването доминира.

Личните вещи са резултат от импулсивни ​покупки

​Регионът на Централна и Източна Европа се изявява като особено импулсивен, с по-висок процент потребители, които правят непланирани покупки в ключови вертикали, се посочва в доклада. Стратегическото присъствие на брандове на ключови платформи е от решаващо значение, гарантирайки, че те остават на първо място в съзнанието на потребителите при вземането на спонтанни решения за покупка.

Комуникацията на марките в България

Потребителите в България на възраст 16 - 64 прекарват по 2 часа и половина на ден онлайн с мобилно устройство, а над 2 часа гледат телевизия и използват социални медии. Радиото е следващата най-използвана медия с 81 минути на ден, следвана от онлайн видео, с което потребителите прекарват 76 минути на ден. Малко повече от час на ден тази широка аудитория използва музикални стрийминг платформи и прекарва 49 минути на ден в слушане на подкасти. Онлайн преса потребителите четат 52 минути на ден, докато със стандартната печатна преса прекарват половин час на ден.

По данни за периода първо - трето тримесечие на тази година поколението Z в България прекарва близо час повече онлайн на мобилно устройство и удвоява времето с музикални стрийминг платформи в сравнение с потребителите на възраст 16 - 64, които са използвани като базова аудитория, посочват авторите на доклада. Поколението Z прекарва 39 минути повече със социални медии, а също в слушане на подкасти и гейминг спрямо базата 16 - 64 годишни.

Милениалите са поколението, което потребява най-много различни медийни канали. Практически няма медия, която милениалите да потребяват по-малко от базата, с която ги сравняваме 16 - 64 годишните потребители, казват авторите на доклада. Най-големи разлики по отношение на медия потреблението спрямо базата милениали показват при времето прекарано онлайн на мобилно устройство и в социални медии. ​

Поколението Х прекарва по-ограничено време на ден с дигиталните канали спрямо 16 - 64 годишните, но гледа повече телевизия, близо 3 часа всеки ден. Радиото е друга медия, която това поколение потребява повече спрямо базата (16 - 64).

Поколението на бумърите е най-малко активно онлайн и прекарва най-много време дневно с телевизия.

Освен поколенческите специфики по отношение на медийното потребление, авторите на доклада наблюдават и някои специфики при отделните медийни канали. Онлайн видеото и онлайн пресата показват най-малка зависимост от възрастта на потребителите, които ги консумират. И двете медии са с най-малки флуктуации в дневното потребление и са относително еднакво потребявани от различните поколения. Това ги прави подходящи в ролята на допълващи канали към всеки медия план, който залага широко покритие като цел, смятат авторите на доклада.

Независимо от разликите в медия потреблението, които всяко поколение показва, GWI данните ​помагат на екипите на Publicis Groupe България аргументирано да преборят някои станали устойчиви митове в средите на маркетолозите и да отключат възможности пред ефективно медия планиране:

Мит: Поколението Z не гледа телевизия и не слуша радио. Те продължават да гледат поне час и половина телевизия на ден и да слушат радио близо час. Но онлйан каналите, социалните медии, музикалните стрийминг платформи и подкастите са канали, през които може да се достигне до това поколение по-бързо и ефективно.

Мит: Милениалите са изцяло онлайн. Те са поколението, което прекарва най-много време с различни медии и тук планирането изисква най-много прецизност, ако се цели ефективност. Милениалите използват много и различни дигитални канали (социални медии, онлйан видео, музикални стрийминг платформи, подкасти, гейминг, онлйан преса), но в същото време гледат телевизия и слушат радио.

Мит: Поколението Х може лесно да се достигне само с офлайн канали. Те потребяват офлайн канали повече спрямо по-младите поколения, но са достатъчно напреднали с технологиите и потреблението на дигитлани канали (социални медии, онлйан видео, онлйан преса), поради което ефективен медия план, насочен към това поколение, не може да се ограничи само до телевизия и радио.

Мит: Бумърите гледат по цял ден телевизия. Въпреки че това е поколението, което гледа най-много телевизия, то може да бъде достигнато и през дигитални канали (онлйан видео, социални медии, онлайн преса).