Добрата журналистика изисква умения, които изкуственият интелект (ИИ) няма как да има – за момента, по никакъв начин. Това каза пред БТА Давид Джамбазов от „Файненшъл таймс“, който се занимава с анализ на данни. Той бе лектор в работилница „Скритият свят на големите езикови модели“, част от програмата на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката 2023“.
Според Джамбазов журналистите са сред хората, които би следвало да са по-малко притеснени от възможността да загубят работните си места заради ИИ, тъй като винаги има една стъпка от работата с технологията, която да изисква човешко участие.
Давид Джамбазов даде пример с адвокат, който е използвал ChatGPT, като му е казал да даде примери за дела, подобни на неговото, които да цитира в съда. „Моделът е дал много правдоподобни дела и той отишъл в съда с тях, но съдията е казал, че такива дела не съществуват. Тогава адвокатът казал: „Аз не знаех, че ChatGPT, всъщност, не търси“. Тоест, един такъв модел трябва да се използва изключително внимателно от журналистите. И най-вече те трябва да научат по какъв начин този модел може да взаимодейства с източници на проверена информация, за да може по най-добър начин да се извлече информацията от тях“, посочи Джамбазов.
ГОЛЕМИТЕ ЕЗИКОВИ МОДЕЛИ
Големите езикови модели, според Давид Джамбазов, могат да бъдат оприличени с големи черни кутии, в които има числа. Числата са толкова много, че те могат да закодират съдържанието на всички книги, които някой някога е написал, и от другата страна на черната кутия да излезе нещо, което изглежда подобно на всички тези книги, каза той.
По думите му това, което излиза от другата страна, не е едно и също всеки път. Причината за това е, че в черната кутия има различни изчисления, които се равняват на някаква вероятност даден текст да съществува или не в човешка книга. „Знаем, научната фантастика е била много по-малко вероятна през 18-и век, защото още никой не е писал научна фантастика. Тоест, ако човек вземе книгите до 18-и век и ги сложи през един модел, вероятността от другата страна да излезе научна фантастика е много по-малка. Така че всичко е функция на цялото това знание“, разказа Давид Джамбазов.
Той отбеляза, че комбинациите във всички неща, написани някога от хората, са много, но не са безкрайни. „Езикът е голям, има много думи, но повечето комбинации не са валидни. Идеята е, че тази черна кутия се научава кои са комбинации изглеждат валидни, за да може, когато се поиска от модела да напише някакъв текст, този текст да изглежда резонен“, допълни експертът.
ТЕХНОЛОГИЯТА В ЖУРНАЛИСТИКАТА
Това, което изписват моделите, звучи правдоподобно, но не е непременно вярно и това е от значение за журналистите, смята Джамбазов. Той посочи, че в самия модел няма механизми, които да позволяват определянето на истинност или неистинност.
Според него е възможно не журналистическата дейност, а работата, свързана с намиране и извеждане на информация, да бъде извършвана все повече от изкуствен интелект. „В крайна сметка, това освобождава хората да използват този инструмент, за да правят нещо надграждащо“, каза той.
По думите му ИИ не е по-различен от останалите технологични иновации. „Кочияшите навремето, предполагам, че не са харесвали това, че вече има коли, които хората могат сами да управляват. Но, в крайна сметка, се стига до това, което имаме в момента. Това е естеството на човешкото общество. През цялото време технологични иновации водят до адаптации и именно адаптацията е едно от най-силните човешки качества“, каза Давид Джамбазов.
Той отбеляза, че страхът има смисъл заради сложността, която произлиза от налагащите се промени както за обществото, така и за конкретния човек. Въпреки това, според него, роля не само на образователните институции, но и на журналистите е да обяснят на хората какво всъщност се случва с изкуствения интелект и какви биха били техните най-смислени действия.
ИИ Е ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАВА ДОБРЕ
В работилницата си Давид Джамбазов засегна темата за приликите между автомобилите и изкуствения интелект. „Колата, очевидно, ако не можеш да я управляваш добре, много бързо в истинския свят се случват много лоши неща. При използването на големи езикови модели не е толкова очевидно какви неща се случват и доколко са лоши“, каза той. По думите му това е най-видимо, всъщност, в журналистическия свят и нюзрумите.
Според Джамбазов свидетелство за работа с ИИ, по подобие на шофьорските книжки, никога няма да бъде въведено. Въпреки това, хората трябва да са наясно, че това е един инструмент, който трябва да познаваш много добре, отбеляза той. Допълни, че трябва да разбираме какво могат големите езикови модели, какво не могат и къде могат да ни подведат, за да можем да се постараем последствията да са по-скоро позитивни за всички.
Давид Джамбазов работи в екипа на Data Science във „Файненшъл таймс“ (ФТ). Завършил е физика и Data Science в Калифорнийския технологичен институт (Калтек) и университета на Калифорния в Бъркли.
„Структурата на ФТ е много интересна. Основната част от служителите, включително журналистите, които пишат, са в Лондон. В София имаме един силен екип от около 200 човека, който се занимава с продукти и технологии. От една страна, ФТ е вестник. От друга страна, е и много различни дигитални продукти, които са производни на този вестник – това са различните начини, по които съдържанието достига до читатели и абонати. Всичко това е ИТ инфраструктура, която трябва да се построи“, разказа той.
Акценти в работилниците от конференцията „Нови хоризонти в журналистиката 2023“ бяха още платформата Vera.ai – проект, фокусиран върху анализ на дезинформация и поддържани от ИИ инструменти за проверка на фактите, както и използването на генеративния изкуствен интелект в подкрепа на журналистическите практики. Лекциите бяха водени от софтуерния инженер в AFP Medialab Валентин Порселини и д-р Лорънс Дерикс.
/ДД/
news.modal.text
