site.btaНяма изградена единна болнична система, обърната към потребностите на населението, каза съдия Любомир Гайдов

Няма изградена единна болнична система, обърната към потребностите на населението. Това каза съдия Любомир Гайдов по време на кръгла маса „Здравеопазване и право“. Форумът се провежда в зала „МаксиМ“ в БТА. По думите му причината е в не добрата регулация, противоречието, което съществува между законите, силно занижените изисквания към лечебните заведения и съсловието. Нямаме болнична мрежа, балансирана между частния и публичния сектор, каза още той. Когато се създаваше Законът за здравното осигуряване – през 1999 г., се премина от бюджетен модел към принципа парите да следват пациента и да има лоялна конкуренция между лечебните заведения, които имат достъп до публичния финансов ресурс на Националната здравноосигурителна каса, посочи той. Важно беше този модел да бъде спазен, но не се случи така и през годините той силно се изкриви, каза още Гайдов и прогнозира, че в предстоящите три до пет години в сектора ще има силно преструктуриране.

Това, което отличава лечебните заведения от всички други, са дейността, която извършват, и персоналът, затова Законът за лечебните заведения трябва да бъде внимателно развиван, каза още Гайдов. По думите му през последните години бяха отменени две важни глави в закона – за акредитацията и за приватизацията. Според него към днешна дата вече би могло в закона да се добави, че който има желание, може да организира лечебно заведение с нестопанска цел.

За по-малко от 20 години броят на болниците в страната е увеличен с повече от два пъти, каза още той и припомни, че броят на лекарите и дейността им са едни и същи. По думите му трябва да има баланс в дейността на болниците – за активно лечение, за долекуване и за рехабилитация. Големият проблем според Гайдов е, че в ценообразуването няма обективизъм и това кара частният инвеститор да инвестира там, където има възвръщаемост. По думите му има лошо ценообразуване, изключителна нестабилност по отношение на правилата, силно занижени критерии за качество и затова няма нито интегрирана болнична мрежа, нито баланс между публичния и частния сектор.

Проблемите в здравната система са липсата на акредитация, която да дава оценка на качеството на работата, адекватно разписани правила в националната здравна карта, пълен пакет медицински стандарти, каза още Гайдов. По думите му трябва да има и развитие на клиничните пътеки, защото медицината върви напред, да се обърне внимание на мотивацията на медицинския персонал, да спре „гастролирането“ на лекарите, да се създаде правна уредба на института лекарска грешка, да има промяна в регулацията на управителните органи и др. Има позитивна тенденция публичният и частният ресурс да се насочват към специализираната извънболнична помощ, посочи още Гайдов.