Трябва да има стройна организация на работа по отношение на донорството и трансплантациите, ръководена от един център. Това каза проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение в Александровска болница, който се включи по телефона по време на кръгла маса „Здравеопазване и право“. Форумът се провежда в зала „МаксиМ“ в БТА. За да се говори за успеваемост при бъбречни трансплантация, е необходимо за една година да са направени 12 на един милион души население, посочи проф. Паскалев и уточни, че такова постижение е имало само в периода 1998 – 1999 г. Проф. Паскалев припомни, че преди време имаше един орган, който беше ангажиран с донорството и трансплантациите, който беше слят с агенцията по медицински надзор, но това, по думите му, е влошило ситуацията.
Лекарите, които работят в един трансплантационен център, са много по-добри като специалисти и като финансово обезпечаване в сравнение с другите редови лекари, но в България ситуацията не е такава, посочи проф. Паскалев. По думите му в страната ни клиника по нефрология извършва и трансплантационна дейност, а работата им не е финансово обезпечена. Има отлив на млади лекари, придобили специалност и напускащи държавата, и всички тези проблеми показват, че държавата трябва да отдели много внимание и всякакъв вид ресурс към този процес, за да може той да бъде наистина качествен, каза още лекарят.
Проф. Румен Хичев, главен медицински директор на Американската асоциация по тъканна трансплантология, посочи, че в САЩ има 170 милиона декларирани донори – хора, дали писмено съгласие да бъдат донори. Статистиката обаче показва, че само три от хиляда потенциални донори завършват като потвърдени потенциални донори, а останалите се отхвърлят по различни причини, допълни проф. Хичев. По думите му в САЩ около 100 хиляди пациенти чакат органна трансплантация. През 2022 г. в САЩ са направени над 21 хиляди органни и 40 хиляди тъканни трансплантации, каза още той.
В САЩ концепцията за донорството е разработена около разбиранията за фокусиране около индивида, а след това се нарежда общественият интерес. В страните от ЕС се набляга повече на обществения интерес и това намира рефлексия в съществуващите европейски регламенти, посочи още той. Американската система е базирана на информираното съгласие - донорът избира да бъде донор, докато при европейската система концепцията е базирана на презумпцията за съгласие т.е. индивидът, който е потенциален донор, е съгласен да е донор и му се дава възможност да откаже. В двата случая се цели да се гарантира, че желанието на донора ще бъде осъществено, допълни той.
В САЩ в шофьорските книжки задължително се отбелязва дали човекът е съгласен или не да бъде донор, каза още той. Практиката показва, че това е добър метод за повишаване на информираността, но практическият ефект не е много голям, защото докато дойде време евентуално той да бъде донор, биха настъпили много промени в обстоятелствата или мнението му. По думите му тази информация по-скоро би повлияла върху мнението на близките. Би трябвало според проф. Хичев близките на починалия да бъдат уведомявани както за настъпилата смърт, така и за възможностите за донорство.
