В интервюто отец Йоан споделя, че „понякога служението носи удовлетворение и радост, друг път – тегоби и неприятности. Както казва един от моите герои: „И ние, свещениците, сме хора. Радваме се, скърбим, страдаме, боледуваме и освен това попиваме скръбта и страданията на другите, а пък на изповед – и греховете им”.
Връзката между медицината и религията, и между психотерапията и изповедта също са теми на интервюто: „Постепенно във все по-обезцърковеното общество изповедта почти се загубва като практика и бива изместена от психотерапията. В изповедта християнинът със сърдечно съкрушение следва да изповяда осъзнатите от него грехове и да поиска опрощение за тях, а не да търси вината за житейското си неблагополучие у другите или да дири корените на злините, които го сполетяват, в ранното си детство.”
За да прочетете цялата статия
Продължете да четете с абонамент
Вижте условията
/ТС/