site.btaОпазените през вековете традиции и ценности събраха в Украйна и Молдова български младежи, живеещи в различни краища на Европа

BOBSTH 06:30:00 11-10-2013
NP1609BO.003 06:30
Бесарабия - българи - традиции

Опазените през вековете традиции и ценности
събраха в Украйна и Молдова български младежи,
живеещи в различни краища на Европа


София - Молдова - Украйна, 11 октомври /Елица Иванова, БТА/
Опазените през вековете традиции, ценности и
култура събраха в Украйна и Молдова заедно български младежи,
живеещи в различни краища на Европа.
Ученици от Западните покрайнини и от България
гостуваха за седмица на свои връстници в Украйна и Молдова, по
инициатива на Гражданско сдружение "Група на либерални,
амбициозни и солидарни" в Босилеград, Сърбия с председател
Александър Димитров.
Българските деца от Босилеград и Кюстендил
показаха пред домакините в Украйна и Молдова общия си спектакъл
"Балкански синтез". Той обединява нравите и традициите,
легендите и преданията, събиращи българите по света, независимо
от това къде се намират, а с него очароваха и разплакаха
местната публика. "След спектаклите се чувствахме като звезди.
Местните деца искаха да ни докоснат и да се снимат с нас",
разказаха участниците в постановката.
Как да си върнем позабравените български
традиции и да се върнем назад към корените ни научиха
домакините от Бесарабия. Гостуването започна от село Московей,
Република Молдова, където местните българи приеха в училището си
гостите от България и Западните покрайнини, с пита и сол, и на
чист български език. В селото живеят около 3 600 души, а
националностите са общо 28. Българите са около 35 процента, но
официалните езици са руски и молдовски. В училището обаче
навсякъде в коридорите се говори на български.
"С голямо желание през 1986 година започнахме
да преподаваме български език. Три години го учихме без
учебници, без нищо - на голям патриотизъм и оптимизъм", разказа
директорът на училището Тамара Казир. Тя допълни, че през 1998
година молдовското министерство на образованието въвело
българския език за редовно обучение, както другите предмети.
"Училището не е българско, но децата учат български с
удоволствие и желание - и молдованци, и руснаци, всички го учат.
Над 100 наши ученици са завършили висши учебни заведения в
България", разказва още Казир.
Московей е създадено от български преселници
от Айтос, разказаха местните. "При нас тук има традиции,
обичаи, дружим всички. Интересно е. Почитаме празниците",
разказва Мая Захаровна. За да преживяват хората в селото
залагат на стопанствата си. Много от тях отглеждат стотици
животни, правят сами маслото, квасят млякото, мелят брашното,
месят хляба си. За да подпомогнат семействата си, работят и
децата. Най-малките събират орехи от дърветата край пътя, белят
и ги продават, а след пишат в тетрадките с почернели ръце.
Местните печелят и от рентата за земите си, споделя Мая.
В селото масово карат колите си - основно
руски - с български регистрационни номера. Такива са и "ладите"
на местните "шерифи" - и двамата полицаи също карат коли с
българска регистрация. "Не е от сантиментализъм някакъв, просто
излизат два пъти по-евтино", обяснява Васил Василич.
В село Чобалакчия ни приемат също по
традиция - с пита, сол и вино. Местните са 3 500 души, 320
семейства от които са български. Общо в кметството са
регистрирани 786 българи, разказа Валентина Василевна от
местната управа. Останалите са молдовани. Хората в селото
твърдят, че то е произлязло от преселници от новозагорското с.
Кортен.
"Нашата комуна обработва няколко хектара земи,
където сме заети всички. Имаме три ансамбъла, два молдовски и
един български - 25 години работим заедно", допълва Василевна и
уточнява, че така при тях културите се преплитат. Посрещат ни и
в местния клуб по ръчно творчество, където шият, тъкат и плетат.
Съвсем български шевици и килими.
Иван Бахов е учител по информатика в местното
училище. Твърди, че традициите са способни да те съхранят и да
те запазят като човек.
"Сега традицията се връща назад, това е по-здраво
от синтетиката", показва ми ръкоделие една от жените в селото -
Паша. Твърди, че интерес към ръкоделията им имало дори и от
Европа. "Домашна вълна. Стан, на ръка", хвали се и 76-годишната
баба Наталия, която говори основно молдовски. Дори и по селата в
България днес трудно ще се намери истински стан и някой, който
умее "да го кара", твърдят от кюстендилската група от общинския
отдел за култура и духовно развитие, очаровани от сръчността на
местните жени. Преди 5-6 години и други гости от България били
изключително доволни, че могли от Молдова да си купят български
тъкани, разказаха още в селото.
Петнадесет жени и няколко деца участват в
клуба за плетене и шиене към училището в селото. По-големите
майсторки твърдят, че на ден могат да изтъкат и по две черги -
по 8, 10 метра, но зависело от свободното време, което им
оставало след домашната работа. Местните хора са много задружни
и всички в селото са някак си особено близки.

Образователният лицей в село Чобалакчия обучава
458 ученици, от които 77 българи. Родителите им живеят в селото
от създаването му. В училището има шест български класа, които
учат на руски език, но изучават български паралелно. "Така
българският език не се забравя", казват учителите. Много се
гордеят, че децата им говорят повече езици. Споделят, че сега
проблемът с българските класове е в малкия брой на децата. За да
има паралелка на български език са необходими най-малко 25
деца. "Каним деца от други области, имаме къде да ги приемем, но
да можем да запазим изучаването на български език", допълва Аня
Кюрпя. Засега - неуспешно.
Пътуването продължава към Украйна. Пристигаме в
Болград - историческия, духовен и културен център на българите
там. Градът е основан през 1821 година от български заселници,
настанили се по тези земи под водителството на руския генерал
Иван Инзов, който днес е честван от болградчани като основател
на града им. Посрещат ни в болградската гимназия "Г. С.
Раковски". В училището по това време беше и министърът на
културата на България Петър Стоянович по повод на дарение от
български народни носии за най-малките участници във фолклорния
състав към учебното заведение.
"Независимо от географската ширина, на която
живеем, независимо от държавата, в която съдбата ни е дала да
запазим онова, което носим от поколения със себе си, ние не само
трябва, но и можем да съхраним онова прекрасно наследство,
завещано ни от нашите предци", каза пред учениците министърът на
културата на България Петър Стоянович.
В гимназията в момента учат 425 деца от 1 до 11
клас, които постъпват след конкурс. Учебното заведение е
централно българско училище. Посещават го ученици от цяла Одеска
област, но идват и от други места в Украйна, с цел да
кандидатстват в България и да получат висшето си образование
там, посочи директорът Снежана Илиева.
Сред известните ученици на болградската гимназия
са Александър Теодоров-Балан, Ангел Кънчев, Александър Малинов,
генерал Данаил Николаев, Олимпий Панов и още десетки личности,
оставили имената си в българската история и култура, допълва
заместник-директорът на училището Наталия Кара. /ЕИ/



/НП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:19 на 21.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация